Александър Чирков е сред най-изявените кардиохирурзи в света. Роден е на 27 януари 1938 г. в Лом. Завършва Медицинска академия в София и през 1966-а заминава за Германия, за да специализира при известния си колега Бюхлер.
1981-ва е годината, в която Чирков става професор в университета във Файбург. Пет години по-късно той извършва първата в България трансплантация на изкуствено сърце.
През 80-те прочутият доктор създава у нас клиника, на която завиждат дори и в чужбина. Макар да е заклет антикомунист, в онзи период Чирков става любимец на Тодор Живков. Бившият Първи редовно си контактува с професора и иска съветите му – нещо, което в последните години малцина български политици правят и което е голяма тяхна грешка.
– Професор Чирков, докъде стигнахте с проекта ви за болница във Варна, върху който работите от известно време?
– Днес бях в „Токуда“, където оперирам. Преди дни обаче се върнах от Варна. Там нещата с болницата вървят добре. Вече разполагаме с 12 декара в центъра на града. До края на септември ще се уреди и въпросът с финансирането. В началото на октомври ще направим първата копка. Болницата трябва да е завършена в края на другата година. През това време ще подготвя над 85 специалисти – лекари, сестри, лаборанти… Те
ще отидат на обучение в чужбина
Като се върнат, ще са супер екип, който ще работи в една страхотна европейска болница.
– Ще внимавате ли да не се повтори случаят с болница „Света Екатерина“, която създадохте, а един бивш министър ви махна и бяхте обвинен в какво ли не?
– Най-неприятното в живота ми беше това, което стана с болница „Света Екатерина“. Да, дойде един министър и ме махна. Аз не получих „Света Екатерина“ от държавата, аз я направих за България и хората.
Наивник съм. Моята основна цел винаги е да изграждам и да създавам. А този, който прави бели и не е благодарен… Проблемът си е негов, той ще страда. Във Варна болницата ще бъде частна и се надявам да не се стигне до нещо подобно, каквото стана със „Света Екатерина“. Заместниците ще ми бъдат главни лекари от Берлин, Лондон… Това са мои ученици, който са останали в чужбина и сега се връщат да работим заедно.
– Как ще коментирате политическата обстановка в страната?
– Бих се обърнал с призив към всеки български гражданин, който иска да има стабилно общество и да живее малко по-добре, отколкото досега. За краткото време, в което управлява, ъне може да успее. И Бог няма да успее за такъв период. Орешарски се опитва и аз знам, че е много способен човек. Трябва да му се даде шанс. Възпитаните и цивилизованите хора трябва да го оставят поне 6 месеца да се види какво ще направи. Вярвам, че той поне ще стабилизира обществото. Би трябвало всички ние да се стремим към това и да го подкрепим. Някои казват, че друг теглел конците! Да приемем, че е така. Който и да се опитва да тегли конците, в един момент ще се откаже и ще остави Орешарски като способен премиер да свърши някаква работа, с която да помогне на народа.
– Какво може да направи Пламен Орешарски?
– Може да изгради някакви рамки за по-нататъшна стабилност. Тези, които са направили правителство, трябва сега като истински граждани да му кажат: „Добре, гледай си работата, ти си избирай хората, с които ще работиш, на нас ни трябва успех. Ние просто ще бъдем надзорът над теб. Става въпрос за БСП и ДПС. Те трябва само да следят дали се изпълнява програмата за стабилизация на обществото. Протестите в момента дестабилизират. Защо повече от 20 години се чакаше и чак сега се сетиха някои да се бунтуват? Младите са пълни с тестостерон. Не им е приятно от това, което става в България, и ги разбирам! Така и трябва да бъде, да реагират, а не да стоят и вечно да търпят. Би трябвало обаче в този момент да се замислят, че Пламен Орешарски досега не е правил сериозни грешки. Министър-председателят има способности и трябва да го оставят да ги покаже. Ако след една година нещата не вървят, тогава протестиращите могат да претендират.
– Възможно ли е Орешарски да подаде оставка?
– Орешарски няма да си подаде оставката, ако го оставят на мира да създаде и изгради стабилни рамки за по-нататъшно развитие на обществото. Протестите не стихват, но след един-два месеца ще стане ясно, че трябва да се даде шанс на това правителство. Убеден съм, че протестиращите ще се вразумят. В България ни е нужна емпатия, а не симпатия. Емпатията е да разбереш другия. Само тогава може да бъде изградено едно здраво и цивилизовано общество.
– Едвин Сугарев направи гладна стачка против правителството …
– Много малко познавам Едвин Сугарев, въпреки че в началото беше с нас. Всеки си има особен характер. Негово право е да си гладува – докато може да издържи, никой не го спира. Сугарев в качеството си на какъв иска да променя развитието на България?
– А как ще коментирате поведението на Волен Сидеров?
– Той ще види след време, че начинът, по който работи, не функционира. Ще се адаптира към прагматизма. Иначе е погубен!
– Какво е мнението ви за президента Росен Плевнелиев?
– Офшорните сметки са си негов личен проблем и той трябва да отговори. Не мога да се намесвам отвън и да давам мнение, без да имам информация. Ако президентът е имал офшорни сметки и т.н., би било нормално да стане и да си признае, както го правят в Германия. Там дори си подават оставка. Разумните и възпитаните хора, които притежават демократичните ценности и качества, са усвоили това поведение. Вярвам, че президентът Плевнелиев е разумен човек. Дано заедно с Орешарски да стабилизират страната. И двамата са заинтересовани от това.
– Все още ли сте на мнение, че Иван Костов е политикът, който можеше да вдигне България на крака?
– Абсолютно, много пъти съм стигал до този извод. Това не е просто симпатия, това е анализ.
Някои говорят, че по времето на Костов било откраднато еди-какво си, била направена еди-каква си приватизация. Това винаги може да се докаже, ако е така. Костов е държавникът, който стабилизира България. Той така изравни лева с еврото, че националната ни валута и до днес е стабилна. Изгради основите. Трябва да се научим да бъдем коректни към хората, които са управлявали страната. Самият Симеон Сакскобургготски, когато взе властта, каза: „Летвата е много висока и не знам дали ние ще я стигнем!“. Аз тогава се застъпих за царя.
– Защо Иван Костов се отдръпна от политиката?
– В България се намираме в такава фаза на развитие, че славата винаги е придружена от завист. И аз съм го изпитвал. Иван Костов е успял и завистта към него е голяма. Атакуваха го как ли не, използваха какво ли не, за да го съсипят. В края на краищата и той има един живот на тази Земя, семейство… Нормално е да поиска да се отдръпне от предните редици на политиката.
– Симпатизирахте и на царя. Разочарова ли ви той?
– Той ме разочарова в няколко неща, не изцяло. Той създаде нов тип култура във взаимоотношенията на политиците, но можеше да направи и много повече. Трябва да призная, че доброто при него е, че сам си каза: „Аз не съм упражнявал тази професия министър-председател и не съм способен да я работя!“. Тогава нашите митингаджии обаче скочили и заявили, че е спечелил с толкова и толкова процента доверието на населението и трябва да стане премиер. Царят е искал за себе си друга роля – да бъде президент и да посредничи между България и другите държави, като използва връзките си по света.
– В момента на коя политическа партия симпатизирате?
– Ще симпатизирам тогава, когато видя резултатите, когато видя, че развиват социално нещата. Симпатизирам на личности, но не искам да ги казвам, за да не се създава напрежение. Партии, сдружения и структури ще ги поздравя и похваля навсякъде, когато започнат да изграждат добро и цивилизовано общество. Какво означава това? Означава, че богатият може да си е много заможен, ако е успял по законен начин да спечели парите. В същото време обаче и най-бедният, остарял и самотен човек трябва да има достъп до радостите на живота.
– Защо не влезете в българската политика?
– Никога не съм искал да влизам в политиката. През 1990 г., когато станах депутат от СДС във ВНС, просто помогнах да се насочи движението в нормална посока и да се създадат такива структури, които да осигурят по-добри отношения между хората. Винаги съм искал да изградим в България едно здравеопазване, което да не оставя и един човек без достъп до най-добрата медицина, независимо дали има пари или не.
– Защо поне не станете здравен министър? Предлагано ли ви е?
– Не искам да ставам и здравен министър. Много пъти са ми предлагали -по времето на Филип Димитров, по времето на Костов и царя. Каквото мога да направя като общественик, това е. Ако ме потърсят, ще им кажа, какво мисля.
Впрочем достатъчно е да извадят нещата, които съм писал, и ще видят как според мен ще се оправи здравеопазването.
– Как сте със здравето?
– Добре. Спортувам, ходя на фитнес. Досега не съм имал сериозни здравословни проблеми. Пия си само лекарства за болката в гърба при дълги операции. При операцията не усещаш нищо, тъй като си погълнат от работата си. След това обаче болката се появява. Нормално е, все пак имам 51-годишен опит като хирург.
– От колко години носите очила?
– От 40 години ги нося. Късоглед съм.
– Стоян Ганев ви беше голям приятел. От какво почина той?
– Да, бяхме приятели, но не съм наясно. Знаех само, че е болен. С жена му бяхме в контакт, а и той се обаждаше по телефона. Разбрах, че е починал от наш общ приятел, който ми звънна. После потърсих близките на Стоян и им изказах съболезнования.
– Да поговорим за кариерата ви на хирург. Колко време е продължавала най-дългата ви операция?
– Най-дългата беше към 5 часа.
– Умирал ли е човек в ръцете ви?
– Да, един или два пъти през кариерата ми. Човекът дойде почти умрял. Беше с масивен инфаркт, опитахме се да слагаме байпаси. Това беше през 70-те в Германия. Не е приятно да ти почине пациент в ръцете. Отразява се на психиката ти. Питаш се защо не си намерил възможност да го спасиш…
– А плакали ли сте за ваш пациент?
– Тази драматичност смятам, че е излишна. Може да се замисля за живота на човека и неговите близки, но да плача – не.
– Оперирате ли ваши близки?
– Не, винаги моля мои колеги.
– През 1986 г. направихте първата сърдечна трансплантация в България и Източна Европа. Притеснявахте ли се преди операцията?
– Никакво притеснение не съм имал. Първо, искам да ви кажа, че болница и модерна медицина не се правят като да вземеш мол или сладкарница и да ги преустроиш. Така не става тази работа. Първо се подготвят кадри години наред. След това ги събираш и им четеш лекции как да работят в тим, за да може всичко да е в полза на пациента. Не апаратът лекува, а този, който има познания. Той е наясно каква апаратура му трябва, какви медикаменти. Преди трансплантацията водих колеги в Америка и в Ротердам на обучение, подготвих ги. Аз си направих трансплантацията без никакво притеснение, защото бях подготвен в САЩ. Дойде и министърът на здравеопазването на СССР, присъстваха водещите хирурзи от Щатите, беше и човекът, който е оперирал Елцин. Откъде ли не имаше колеги и всички се чудеха как това се случва в България.
Водещият испански хирург тогава призна, че при тях още не са правили сърдечна трансплантация.
– Само известността ли беше наградата ви за първата трансплантация?
– Известността, каква друга награда?! Водещият кардиолог на СССР присъстваше, след това се срещнах и с Горбачов. Казаха ми, че в моята клиника оперират като в Америка.
– А бившият министър Радослав Гайдарски преди време каза, че вашата професорска титла не се признавала в България…
– Не се обиждам от такива твърдения. Ако ми кажат в Америка, че не ми важи титлата – да се притесня. Разбира се, че аз съм признат и в България. Както Гайдарски е получил професорско свидетелство от Малеев, така и аз.
– Защо сте в обтегнати отношения с Гайдарски?
– Както вече казах, славата винаги е придружена от завист. Нямам драми с това кой ме харесва и кой не.
– Споменахте брата на Мара Малеева проф. Атанас Малеев. Как се запознахте с него?
– Когато той дойде в Германия. Попита за мен и се запознахме, не знаех, че е председател на академията в България.
Людмила Живкова ме била видяла на вечеря във Франкфурт и му казала, прибирайки се в България, че на всяка цена трябва да се върна в страната, тъй като мога да изградя в България съдовата хирургия, модерна кардиология, кардиохирургията… Сега всички успели кардиолози и кардиохирурзи у нас са все мои ученици.
– Някога сте искали да правите болница в Банкя, която да е най-големият център за сърдечносъдови болести в Югоизточна Европа. Защо Тодор Живков спира проекта?
– Дали сега или тогава винаги има хора, които правят интриги. Тодор Живков ни подкрепяше и не мога да си представя, че е казал да спрем временно, защото ще вдигаме шум. Интригата я направиха професори и ЦК секретари. Отишли и говорили. Проф. Малеев беше зад гърба ми. Също и министър Георги Йорданов, с когото и до днес сме близки приятели.
– Доволен ли сте от пенсията си?
– Взимам голяма пенсия в Германия. Частно застрахован съм и не мога да се оплача. В България имам също пенсия, но не я знам колко лева е Секретарката ми я взима и я изпраща на брат ми, който има нужда от тези пари. Той си живее в Лом.
– В какви отношения сте с брат ви? Злослови се, че не си говорите, тъй като сте го били оставили без наследство…
– В отлични отношения сме. Чуваме се често по телефона и когато можем се виждаме. Относно наследството – всичко отстъпих в полза на брат ми. Той винаги се е държал към мен супер, като истински роднина. Никога не е имало напрежение помежду ни. Брат ми е идвал доста пъти при мен на гости в Германия, но си има семейство и си живее в България. Много му е хубава къщата в центъра на Лом.
– Казвате, че след като болницата ви във Варна стане факт, ще заживеете там със съпругата си…
– Да, така е. Искам да живея със съпругата ми във Варна. След като стане болницата, ще се откажа от работата си на други места, ще практикувам само в морската столица.
– Тази година ходихте ли на почивка?
– Да, ходих на море с цялото семейство – с децата и внуците, в комплекс „Слънчев ден“ за 12 дни. Много обичам морето, а също и да плувам. По време на студентството ходих всяко лято за по три месеца. Ваканцията я карах като войник във Варна. Дори ни използваха мен и още няколко момчета за спасители на плажа (смее се – б.а.). Чехкините много ни се радваха, снимаха се с нас. Бяхме облечени като матроси.
– Имате двойно гражданство – българско и немско. Ако се наложи да се лекувате, тук или в Германия ще предпочетете да ви окажат помощ?
– В моята болница ще си вляза, във Варна, при учениците ми.
– А къде искате да бъде последният ви дом?
– В Германия, защото в тази държава е жена ми, която обичам, децата и внуците. Свикнал съм да живея там, спокойно ми е. Не се напрягам за нищо.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи