Юлиан Вергов е една от звездите на Народния театър. Кариерата си в киното започва в първия български сериал „Той и Тя“. Въпреки, че по това време няма актьорско образование, той бързо се налага на екрана като секссимвол и талантлив артист. През годините участва в множество постановки като „Чайка“ от А. П. Чехов, „Хамлет“ по У. Шекспир и много други. Вергов е желан актьор за съвременните български сериали „Стъклен дом“ и „Революция Z“.
– Господин Вергов, излезе информация, че отскоро имате обща фирма с Владо Карамазов и Захари Бахаров. И тримата сте властни характери, карате ли се често?
– Всъщност това не е фирма, а продуцентска къща, която направихме с цел да имаме пълната свобода, защото не винаги имаш свободата да се занимаваш с това, което искаш, или да си с екипа, който искаш. А това са важни неща в нашата професия. Истинското удоволствие е, когато пиесата е окей и екипът е окей. Заради това отворихме продуцентската къща, пък дали ще се справим, времето ще покаже. Караме се заради бизнес, но това е нормално – всички хора се карат.
– Коя е любимата ви роля досега?
– Най-любима не мога да определя, защото имам много любими роли. Засега най-любими са последните ми две роли – едната е в „Спанак с картофи“, а другата е в „Арт“. Харесват ми много от нещата, които съм направил в тях, но има и други, които не харесвам. Всяка роля за мен е ново предизвикателство, колкото и банално да звучи.
– Говори се, че може да има нов сезон на „Стъклен дом“. Не смятате ли, че сценарият се е изчерпал?
– Не знаех, че може да има нов сезон на „Стъклен дом“, плюс това не мога да коментирам, защото и да има, аз няма да участвам, тъй като мене ме убиха.
– Участвахте в реклама за ваксина срещу вируса на папилома. Ваксинирахте ли дъщеря си?
– Това е малко хлъзгав въпрос, защото имаше полемики на тази тема. Снимките на рекламата бяха около година преди тя да излезе. Нямам точна представа какво представлява ваксината, но ми казаха, че е нещо ново. Мен лично новото малко или много ме плаши, така че предпочитам да е нещо изпитано, преди да го ползвам.
– Какво не можете да намерите в живота си?
– Свободно време, това е почти невъзможно. Тази година дори не успях да отида на море, а аз много обичам морето и плажовете.
– С какво най-често е заето ежедневието на звездите и по-точно вашето?
– Общо взето с работа, защото човек трябва да се развива в тази професия непрекъснато. Това е и хубаво, защото не стоиш на едно място. Непрестанно ми се налага да чета странична литература, която ми помага в работата и конкретно най-вече пиеси и сценарии.
– Имате ли време за хобита или екстремни спортове?
– Хобита не знам дали е най-точната дума, по-скоро развлечения. Карам колело, сърф, също така много обичам да карам мотор. Сега съм решил да отида на аеродиум. Това е първото съоръжение в България, което имитира скок с парашут.
– Когато започвате кариерата си, все още не сте имали актьорско образование. Как успяхте да стигнете дотук?
– По принцип всяко ново начало е трудно. На мен лично ми беше трудно, защото, докато играех в първия си спектакъл, все още наистина нямах образование. Тъкмо бях кандидатствал, а Лили Абаджиева ме взе и за мен това беше доста стресиращо. Започнах да играя с актьори, които вече са си изградили име, въпреки че бяха млади. Но те пък взеха, че ме приеха.
– Носятт се слухове, че много млади актьори в арт средите употребяват марихуана и са за легализирането й. Вие използвали ли сте?
– Аз предпочитам да се занимавам със спорт, наркотиците не ме влекат.
Сигурно, ако започна да се упражнявам в тази насока, ще ме завлекат вероятно. Слава богу, животът ми е интересен и не ми се налага да търся странични стимуланти. В чужбина актьорите и музикантите много злоупотребяват с алкохола и наркотиците. В България често се опитваме да копираме световните звезди.
– Като родител смятате ли, че не трябва да има тотална забрана и за цигарите?
– Ами те цигарите са всъщност доста забранени, плюс това употребата на разни вещества е въпрос на личен избор както при мен. Имах един много интересен случай пред Народния театър, когато течеше забраната против тютюнопушенето. Две момичета на по 13-14 години, които участваха в някаква акция против тютюнопушенето, ме спряха и ме попитаха дали ще подкрепя тяхната кампания.
Аз им отговорих, защото тези момиченца бяха много мили и много искаха да не се пуши, но двете общо тежаха около 150 килограма. Едната от тях лакомо дъвчеше хамбургер. Да говориш против тютюнопушенето, докато ядеш отровен хамбургер и затлъстяваш скоростно, е ненормално.
Така че всеки сам си избира. Живеем в демокрация и всеки може да се трови по какъвто начин си иска, стига да не пречи на околните. Поради тези причини смятам, че законът за забрана на тютюнопушенето не е справедлив, защото може да има места, на които то да е позволено и на тези места ще ходят пушачи.
Затова не разбирам защо непушач, когато види заведение, в което тютюнопушенето е позволено, на всяка цена иска да влезе в него и да настоява там, точно в това заведение, да не се пуши, за да не вдишва цигарен дим.
В България сме много големи борци за малките права, а за големите… Хубаво е поне, че станаха тези протести, да се поразбуди народът. У нас хората въобще не са либерални един към друг. В чужбина много повече мислят един за друг, а нещата при нас са на база оцеляване. Струва ми се, че хората трябва малко да се дистанцират от тази борба.
– Вълнувате ли се от политиката в България?
– Естествено, че се вълнувам. Хората, които не се вълнуват, не би трябвало да проявяват никакви претенции към заобикалящата ги простотия.
– Пушач сте. Хората често прибягват до този вреден навик заради проблеми, вие така ли започнахте?
– Ами аз започнах да пуша от келешлък. Бях ученик, приятелите ми пушеха и аз покрай тях.
– В каква роля ще ви видим през новия театрален сезон?
– Ще ме видите във всички стари роли. Разбира се, ще има и нови, но още нищо не е сигурно и предпочитам да не избързвам.
– Ако приемем, че животът е сцена, а ние сме актьори, кой е зрителят?
– Всички хора, които ни заобикалят, са зрители.
– В досегашните ви изяви по телевизията винаги сте били в мъжкарски роли, бихте ли изиграли ролята на гей?
– Аз съм играл жена в няколко представления. Ако ролята е хубава и ми хареса, бих я изиграл, без да ми бъде проблем, че ще играя гей, по-важното е какво ще прави този актьор и каква ще е драматургията.
– Каква е най-голямата ви детска мечта?
– Моята детска мечта беше да стана боклукчия. Исках да имам боклукчийски камион. Старите кофи за боклук бяха кръгли и ми изглеждаше много забавно как боклукчиите с майсторство ги въртят към камиона.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи