Петър Вучков е завършил ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство“. Въпреки че е играл в няколко известни български филма, сред които култовия „Езоп“ -1970 г. и „Тайфуни с нежни имена“ – 1979 г, той става популярен от малкия екран с предаването „Минута е много“.
Денят 20 януари 1980 г. се записва с едри букви в историята на националната ни телевизия, защото за първи път зрителите чуват сигнала на шоуто, чиято цел е да направи любознателните още по-любознателни.
Малцина обаче са наясно, че гласчето, което прибързано съобщава „Грешка“ и „Няма време“, принадлежи на актьора. Записът бил направен на бързи обороти, ефектът върху публиката – невероятен. В продължение на 33 лета млади и стари буквално залепват пред телевизионния приемник, за да тестват гъвкавостта на ума си с въпросите на Вучков.
На 2 септември той навършва достолепните 75 години. Тежките наздравици ще прозвучат в дома му, сред най-близките на сърцето му хора.
Петър Вучков е роден през 1938 година в град Варна.
– Какво си пожелавате навръх рождения ден?
– Здраве да има, другото ще го купим. Това е еврейска пословица, която много харесвам. На тази възраст, на която съм – ставам на 75, няма какво друго да си пожелая.
– Каква бе изминалата година за вае?
– Неособено добра, защото ръководството на БНТ спря предаването „Минута е много“. Не дадоха никакво обяснение. Жалко, предаването имаше 33-годишна биография в ефир. Едно дълголетие на предаването е гаранция за неговото качество или качеството е причината за дълголетието на едно предаване – не зная кое от двете е по-важно. Но според мен и двете. Авторката на предаването Лилия Райчева говори с хора от телевизията. Не посочили съществените мотиви за свалянето, но я посъветвали да чака. Точно така й казали:
„Чакайте, чакайте“. А предаването се харесваше. По 5 пъти на ден разговарям със случайни хора по улиците и това е единственото ми удоволствие, свързано с „Минута е много“, защото се оказва, че на гражданите им липсва. Те непрекъснато ме питат: „Г-н Вучков, защо го няма предаването?“. Свивам рамене, защото това е въпрос, на който може да отговори ръководството на БНТ.
– Липсва ли ви предаването?
– На мен „Минута е много“ ми липсва. Нека се знае, че аз, Петър Вучков, не искам да се върна в предаването като водещ. Но просто съжалявам българския зрител, когото от години наричам Негово Величество Зрителя, че го лишиха от възможността да научи едно нещо повече. Отнеха му правото да гледа едно от малкото интелигентни предавания, останали в ефира.
– Имате ли незабравим рожден ден?
– Откровено казано – не. Отношението ми към рождените дни е било различно през годините. Винаги се е влияело от възрастта, на която ставах. Като бях млад, се радвах че ставам на 18, на 19, на 20 и така до 25. После нещата се промениха. Сега вече не мога да кажа, че се радвам на рождените дни. По-скоро са дни като дни.
– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на приятелите си какво искате да ви купят, или обичате приятните изненади?
– Не, никога не бих си позволил подобно нещо. В днешното положение, в което се намира нашата прекрасна държава, не си го и помислям. Още повече, че голяма част от обкръжението ми са пенсионери. Наложил съм забрана за това да ми правят подаръци. Те са тема табу. Не желая никой да се охарчва, за да ми достави удоволствие на мен.
– Вие самият щедър рожденик ли сте, събирате ли големи компании?
– Вече 5 години се говори за моята 70-годишнина. Тогава бях много щастлив, събрах доста приятели и всичко беше много хубаво. Но тази година няма да правя празненство. Нямам настроение.
– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Най-хубавите моменти са раждането на синовете ми. Най-лошият е смъртта на съпругата ми. Разбира се, преживял съм и други хубави неща, но те нямат толкова силни, толкова човешки емоционални стойности. Иначе харесвам и всичките си роли в театъра. Те са ми доставяли невероятно удоволствие.
– Вярвате ли в съдбата, в това, че на всеки е предопределено какво да му се случи?
– Да, вярвам. В живота носим своята карма. Най-съдбоносният момент в живота ми е попадането в болница „Токуда“. Там попаднах на прекрасния хирург – д-р Якимов, който ми направи операция – 4 байпаса на сърцето. Благодарение на него се чувствам перфектно повече от 3 години. Пръстът на съдбата се състои в това, че попаднах на него, на внимателни и любезни специалисти. Иначе можеше и да ме няма.
– Една минута много или малко време е за вас?
– Една минута е огромно време. Толкова много неща се случват за една минута. Най-хубавото нещо е, че в нейните рамки можеш да кажеш десетки пъти „обичам те“.
– Вие правите ли го?
– Естествено, затова ви казвам, че в рамките на минута думичката „обичам те“ може да се произнесе много, много пъти.
– Притеснявате ли се от остаряването?
– Това е една биологична закономерност. Смешно е някой да рита срещу нея. Е, има хора, които се борят срещу остаряването с различни методи за разкрасяване. Аз смятам, че има един единствен метод – това е да обръщаш внимание на здравето си.
– Как виждате себе си след 20 години?
– О, за това ми трябва по-голяма фантазия, отколкото тази на артист с 50-годишна професионална биография, какъвто съм аз. Как да се представя себе си след 20 години?! Това е ужасно! Надявам се, че Господ ще бъде с мен и ще приключи въпроса със съществуването ми далеч преди да са изтекли двете десетилетия. Страдам, когато видя човек да се движи едва-едва по улицата, да ползва патерици, бастуни. Това е наказание, това не е живот. Нямам нищо против дълголетниците. Дано да са повече…
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи