Емилия Масларова: Не съм вземала пари от Плевнелиев! ИНТЕРВЮ

В близките дни, в пресата се разкри начина, по който президентът Росен Плевнелиев е натрупал милионите си. В интервю Тодор Карастоянов, главният редактор на вестник „Югозападни вести“, който е бил собственост на Росен Плевнелиев и на настоящия винар Иван Тодоров, разкри, че чрез фирмата „Ирис Интернешънъл“ държавният глава и съдружникът му са изнасяли нелегално строители в Германия.

Те са получили квота от Министерството на труда и социалните грижи в началото на демокрацията за износ на 200 работници. На практика обаче заминалите за ФРГ са много повече. По-скандалното е, че фирмата е използвала труда на бьлгаромохамеданите, за да пере пари. Плевнелиев и Тодоров са изпращали помаците с официални договори за месечно възнаграждение от 2500 марки, а до работниците са стигали едва по 500.

По думите на Карастоянов чрез в. „Югозападни вести“ Плевнелиев и Тодоров също са препирали пари. Както при работниците в Германия, така и при журналистите са се писали хонорари, които реално не са достигали до служителите.

Емилия Масларова, която оглавява Министерството на труда и социалните грижи по времето на правителството на Димитър Попов, подписва спогодбата за износ на работници с федерална република Германия през 1991 година. Потърсихме я, за да ни разкаже повече за това как са се раздавали квотите и участвала ли е в схемата заедно с Росен Плевнелиев и Иван Тодоров.

– Госпожо Масларова, спомняте ли си подробности относно подписването на спогодбата с федерална република Германия за износ на работна ръка?
– Спогодбата е изключително добра за България.

Подписала съм я като представител на правителството на Димитър Попов на 12 март 1991 година. Другите държави от бившия социалистически лагер също имат такива споразумения.

– Защо споразумението е толкова благоприятно за България?
– В спогодбата много детайлно бяха описани всички права и отговорности както на българската страна, така и на германската. Най-доброто, което успяхме да договорим, бе нашите работници да получават трудово възнаграждение, което е равно на немското. Тоест за една и съща дейност българин и германец да получават еднакви заплати. Ние бяхме равни с тях, а не второ качество хора.

Много е важно да се каже, че спогодбата бе подписана през 1991 година, но тя влезе в сила на 8 април 1992 година. Така че правителството на Димитър Попов, съответно и самата аз нямаме отношение по раздаването на квотите. Ние управлявахме до ноември 1991 година – до изготвянето на новата конституция. След това на власт дойде Филип Димитров и следващият министър на труда бе Векил Ванов. Нито аз, нито наследниците ми имат нещо общо с даване на разрешения за износ на работници.

– Как са се раздавали тогава квотите?
– В спогодбата се казва, че тя определя от българска страна организация, която регистрира и преподписва отделните договори за работа. Не може наша фирма да кандидатства, ако няма немски партньор. Тогава имаше Национална служба по заетостта, а към нея Национално бюро по труда. Те правеха организацията. Много стриктно се спазваше изискването фирмите да не могат да предоговарят работниците с трети страни. Отделно, ако някой вземе работници повече от предвидените, загубва правата си да се ползва от спогодбата.

– Как ще коментирате твърдението на Тодор Карастоянов, че по онова време разрешителните не са се раздавали на случайни хора?
– Да го докаже. Вие можете по Закона за обществена информация да проверите кой е дал разрешение на съответните фирми, кой го е подписал, какви са били изискванията и за каква работа, тъй като за всяка дейност има различни изисквания. Но това не касае нито един министър и замесването на моето име освен тенденциозно, е и абсурдно и безкрайно некоректно. Аз се гордея с подписването на тази спогодба, защото успяхме да договорим възможно най-добрите условия за България.

– Тогава познавали ли сте се с Иван Тодоров и Росен Плевнелиев?
– Не. С Плевнелиев се запознах през 2005/2006 година, когато е присъствал на заседанията на Тристранния съвет, като член на ръководството на една от работодателските организации КРИБ. Преди това не съм го познавала.

А твърдението на Тодор Карастоянов, че съм прибирала процент от печалбата им, е абсурдно. Още веднъж ще повторя, че министрите на труда нямат отношение към раздаването на квотите.

ВИЖ ВИДЕОТО: