Андрей Грива е трето поколение последовател на Дънов и Бялото братство. Той е музикант по професия и работи в БНР. В братството е бил години наред ръководител на управителния съвет. Сега е говорител и се занимава с комисията за стопанска дейност.
– Г-н Грива, как възниква учението на Дънов?
– Създадено е в началото на миналия век, когато Учителя събира първите си трима ученици – Пеню Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен. Д-р Миркович е първият български хомеопат, той е член на БАН, изключително известен в светските среди. Другите двама се подвизават повече в духовното пространство. По-късно в „Изгрев“ идва и княгиня Евдокия, която дори си прави вила тук. Тя слага бяла забрадка и започва да помага на сестрите в различните дейности. Това са години на войни.
Никога към княгинята не е имало специално отношение, а тя е била изключително фин човек и всички са я приемали много сърдечно, с добро разположение и уважение. Цар Борис III също живо се е интересувал от учението. Специално по отношение на политиката на България се е допитвал до Петър Дънов чрез Любомир Лулчев.
– Стигнало ли се е до лична среща между царя и Дънов?
– През една сурова зима от „Царска Бистрица“ царят е изпратил 9 коня да приберат последователите, които са били в Рила. Когато царят отива в своята резиденция, разбира, че горе има хора от братството и понеже е било мразовита зима, праща коне да ги вземат. Мисля, че това е единствената лична среща, която е имал с Петър Дънов. За други срещи ние не знаем, обикновено е имал кореспонденция чрез министри и други хора, които са поддържали връзка с Учителя.
– Как си обяснявате, че привържениците се увеличават?
– Във век на изключителен атеизъм и материализъм, на принципа на махалото, хората искат да намерят отговор на истински стойностни неща, а отговорите, които им дава съвременното аналитично мислене, логиката и т.н., не ги удовлетворяват. Учителят казва за българите, че това е много особен народ, който носи потенциал на много богата култура народ, който през всичките векове е опазил и съхранил частицата от Божественото.
Движението е привлекателно и за хора, които имат психическа празнина в себе си. От учението се интересуват също и тези, които имат здравословни проблеми или са претърпели житейска криза. Те много често се обръщат към духовното, за да намерят своето вътрешно кредо, на което да се уповават. При нас има и хора, които идват с чисто здравословен и прагматичен мотив. Те участват в паневритмията, изпълняват упражненията, правят медитация и се приобщават към Бялото братство, за да постигнат своето духовно равновесие, да намерят своя потенциал и да го изразят. Идеите на братството са свързани с насърчаване на творческия потенциал. Не случайно на територията на „Изгрев“ са домовете на едни от най-големите български художници, музиканти, писатели. Тук е събрана много силна плеяда творци и днес.
Има дълбока историческа приемственост – ако се приеме, че Балканите са един от олтарите на света, тук се раждат орфизмът на траките, цялата митология на олимпийските богове, богомилството и т.н.
– Кои са основните категории в учението?
– Любов, истина, правда, мъдрост, добродетел – Учителя ги е наричал божествена субстанция, фундамент, върху който изгражда цялото си учение. Тези добродетели са основополагащи и в това, което откриваме в християнските символи. Те са много по-стари и общочовешки. Всичко, което можем да отнесем в най-кратка форма за понятието бог, е любов.
В богатството на нашия език имаме две понятия – обич и любов и Дънов дава разликата. Казва, че любовта е от Бога към човека, а обичта е от човека към Бога и тя преминава през другите хора. Мъдростта извисява нашата интелигентност, истината ни предпазва от негативите на заблуждението.
Учителят казва, че във всемирната история на човечеството има едно Бяло братство, което присъства невидимо – това са всички свети духове, всички хора, които са творци, които са направили нещо за другите, които са добродетелни, съзидателни.
– Секта ли е Бялото братство?
– Винаги сме почитали Христос, молитвите ни и цялото слово на Учителя е превъплъщение на текстове и цитати на Библията. Това е един нов прочит на християнството, но разбира се, има и някои неща, които го отличават.
– Кои например?
– Например идеята за прераждането, която не се възприема в сегашното ортодоксално християнство. Ние обаче зачитаме и другите религии, не ги игнорираме, не казваме, че са неверници, смятаме, че всеки народ има своя духовен път, който трябва да извърви и зад него стои един божествен промисъл.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи