Веско Маринов, който неотдавна емоционално обяви, че след майка си най-много обича Цветан Цветанов (забравяйки, че има дъщеря на име Йоана – б.р.), не от вчера се слага на силните на деня. За това свидетелстват паметливи дейци от музикалното съсловие, които трудно ще забравят как стартира кариерата на потния естрададжия от Полски Тръмбеш.
Оказа се, че първият политически опекун на барда на МВР е Иван Славков, зет на Тодор Живков. Именно благодарение на Батето Веско Маринов се установява в София в началото на 1985 г., записва първите си самостоятелни песни в студиото на Българското радио и даже участва в новогодишната програма на БНТ въпреки яростните протести на режисьора на телевизионния празничен спектакъл Хачо Бояджиев.
За жалост на потния трубадур на МВР близостта му с бохем №1 на социалистическа България Иван Славков трае около година, след което Маринов е “разжалван” и екстрадиран от столицата във Велико Търново. Свидетели на краткотрайното приятелство между Веско и зетя на бай Тошо описват възхода и падението в отношенията им пред журналисти.
През 1984-а Веселин Маринов е изгонен със скандал от група „Импулс“, където стартира музикалната си карибра няколко лета по-рано. Тогава студент по-следен курс в Консерваторията, бъдещият бард на Цветан Цветанов и МВР е заплашен от завръщане в родния Полски Тръмбеш, където да пее в нискокатегорийни ресторанти.
„Веско се присламчи към Иван Славков благодарение на Страхил Гановски, който тогава беше шеф на рекламата в държавната телевизия. Още при запознанството си с Батето Маринов започна да плаче с истински сълзи, че с кариерата му е свършено и че не можел да се вреди на естрадната сцена от връзкари. Славков го съжали и му издейства работа в София, за да не го разпределят като певец някъде в дълбоката провинция“, спомнят си „вехти“ музикални дейци.
Вечно потящият се подлизурко е назначен от зетя на бай Тошо като певец в нощния бар на хотел „София“ срещу Народното събрание, който днес носи името „Радисън“. Макар да е начинаещ изпълнител, Веско Маринов получава умопомрачителната за социалистическите стандарти месечна заплата от 750 лева.
„Хонорарът му беше фиксиран по 25 лева на участие – на практика Веско Маринов започна да взима повече от опекуна си. Като шеф на Българския олимпийски комитет Иван Славков се разписваше срещу 500 лева“, смеят се аверите на зетя на Тодор Живков.
В следващите месеци от запознанството им Батето урежда на Веско Маринов записи в студиото на Българското радио. Изпълнителят от Полски Тръмбеш записва 3 авторски песни, без да плати нито стотинка. „В ония години малцина артисти можеха да припарят до най-модерното студио за записи в България – това на радиото. То бе запазено за Васил Найденов, Георги Христов, „Сигнал“, Лили Иванова, даже Висоцки е правил записи там. Веско Маринов бе вреден от Батето, но не се сети да почерпи служителите в студиото дори с по един шоколадов бонбон. А дори Лили Иванова ухажваше техниците с дребни подаръци…“, възмущават се от спестовността на Веско Маринов в музикалната гилдия.
Именно, заради това, че е пинтия, изпълнителят на „Горчиво вино“ разтуря приятелството си с бохема Иван Славков. През декември 1985-а Батето успява да намърда потното си протеже, в новогодишната програма на телевизията, макар вече да не е шеф там.
„Хачо Бояджиев се изпокара жестоко със Славков, че му натрапи Веско Маринов. То не бяха панаири, то не беше чудо… Хачо беше категоричен: „Това селянче ще развали чнг на цяла България! Е, накрая склони пред Батето и след това дълго време му опяваше, че заради този никому неизвестен инфантил си има проблеми с Художествения съвет…“, описват историятателевизионни дейци.
Няколко дни след Нова година Веско Маринов най-сетне решава да почерпи за първи път в живота си – носи на шефа на рекламата в БНТ Страхил Гановски бутилка уиски „Балантайн“ с молба да пийнат по едно за негово здраве с Хачо и с Иван Славков.
„По някакъв повод се събрахме в ергенската квартира на Страхо няколко човека начело с Батето. Гановски тържествено отвори уискито – то си беше цяло събитие цицията Веско Маринов да черпи. Скочът бе разлят, Батето отпи и го изплю – оказа се, че Потния дарил не уиски, а домашно червено винце, което го сипал в бутилката от „Кореком“. Цяла нощ всички майтапихме Славков каква пинтия е взел под крилото си. На сутринта Батето беше мъртвопиян, но се зарече съвсем сериозно: „Този ще го изселя от София да не ме резили! Да си отива в Полски Тръмбеш да пасе кравите, само за това става“, разказва очевидец на нощния запой, на който била издадена виза за столицата на Веско Маринов.
В края на януари 1986-а договорът на естрадния изпълнител с нощния бар на хотел „София“ внезапно е прекратен, а Маринов е разпределен да пее във Велико Търново.
Уплашен за бъдещето си, Веско паниран телефонира на Иван Славков в БОК: „Бате, местят ме в Търново, какво да правя!?“. Зетят на Живков през смях отвърнал: „Ами радвай се, бе! Ти нали си от този край – ще си близо до роднините си“. Така любимият певец на провинциалните баби прекарва 2 години, бичейки халтури в Търновския регион, преди да емигрира в Германия през 1988-а. „Ако не беше паднал комунизмът, интонационната среда в София щеше да е далеч по-добра, защото Веско имаше черен печат за столицата“, смеят се в музикалните среди.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment