През 1911 година най-богатият човек в Бургас Александър Георгиев Коджакафалията застава пред нотариус, за да напише завещанието си, с което дарява на своите съграждани имоти и средства на стойност 25 милиона златни лева. С това той се превръща в един от най-големите български дарители. Извън огромното завещание през целия си живот Коджакафалията не спира да раздава парите си за благотворителни цели и за развитието на града си. Заради своята уникална щедрост големият предприемач още приживе се сдобива с прозвището Бащата на Бургас.
Разбира се, голяма част от получателите на неговите дарения са бедните и сираците. Александър Георгиев обаче участва напълно безвъзмездно с лични средства и в инфраструктурното развитие на морския град. В началото на миналия век със свои собствени средства той плаща за изграждането на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали, в които живеят главно бежанци и бедни преселници от съседните села. Освен това най-богатият човек в Бургас покрива разходите по съставянето на новия регулационен план на града и дарява земя на над 600 бедни семейства за да си построят домове.
Половината от времето си Коджакафалията прекарва в печелене на пари, а останалата половина – в раздаването им на бедните. С лични средства той Строи сиропиталища, старчески домове и болници. Голяма част от парите дарява на Църквата с изричното искане те да отидат за социално, подпомагане на нуждаещите се.
Александър Георгиев дарява половината от нивите и дюкяните си на Църквата с изричното условие те да не се продават, а да се ползват само доходите от тях. Той стриктно записва, че изпълнителите на завещанието са длъжни всяка година, докато свят светува, да раздават в Страстната седмица преди Великден събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание, на всеки – кой каквато нужда има.
Скромният живот на този уникален дарител започва през 1830 година. В нея Александър Георгиев се ражда в близкото до Бургас село Зидарово. Въпреки, че след време ще се превърне в най-богатия човек в околията, детството на Коджакафалията минава в крайна бедност. Останал сирак едва 5-годишен, той е осиновен от вуйчо си, който има още шест деца. Заради липсата на средства до края на живота си Александър Георгиев остава неграмотен. Въпреки това се научава да общува на шест езика и да сключва перфектни сделки. Като юноша той, заедно с братовчед си, се мести в Бургас. Двамата започват работа като чираци в абаджийска работилница. Докато работят от сутрин до вечер, пестят всеки лев, за да наемат в края на службата си порутено дюкянче. Оттам тръгва търговска империя, която двамата изграждат през годините. Когато навършва 20, Коджакафалията вече е сред богатите хора в околията.
Дарен с феноменална памет, той помни в подробности всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните и лично плаща заплатата на всеки от 150-те си калфи и чираци.
Политиката му е най-кадърните от тях да прави свои съдружници. През живота си Александър Георгиев построява десетки ханове, фабрики и магазини, а консулите на другите държави отсядат само в неговите имоти. Въпреки това личният му живот никога не се променя. Той не успява да създаде семейство и до последно ходи с грубите си селски дрехи, яде наравно с работниците си и повече от 40 години живее в складова стаичка, широка 1,5 и дълга 2 метра. Тя се намира под стълбите между първия и втория етаж на сграда, която е негова собственост. През целия си живот Коджакафалията се страхува да не го заподозрат в показност и липса на скромност. В името на това той категорично отказва да се снима. Единствената му фотография е направена случайно от неизвестен фотограф, докато обядва в хана с обичайните маслини и хляб.
През лятото на 1913 година Коджакафалията е намерен мъртъв в дома си. И до днес тегнат подозрения, че е бил отровен заради голямото си завещание. Те обаче не са доказани. В завещанието си той предвижда пари за надгробния си кръст и стриктно описва как трябва да изглежда гроба му. След идването на комунистическата власт всички дарени от него имоти са национализирани. В една нощ на 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпраща работници да разрушат каменния кръст, който стои на гроба му. Официалната причина за това светотатство е, че общината е решила да мести гробищата. Истинската – че този голям благодетел трябва да бъде забравен. Още същата нощ върху постамента на кръста е поставен бюст на Георги Димитров. Разбрали за погрома, свещеници от църквата тайно събират костите на дарителя и ги пазят в храма повече от двадесет години. Едва през 1970 г. те се осмеляват да помолят властите тленните останки на Коджакафалията да намерят покой в новите гробища на града.
Малко преди да си отиде от този свят, Александър Георгиев споделя пред своя близка: „Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости“. И до днес остава загадка какъв е този голям грях, за който се е измъчвал големият благодетел. Едва ли обаче той е бил толкова голям, колкото добротата на Коджакафалията.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
(Малко преди да си отиде от този свят, Александър Георгиев споделя пред своя близка: „Прекалено много измъчих тялото си, а душата ми не иска да прости“. И до днес остава загадка какъв е този голям грях, за който се е измъчвал големият благодетел. Едва ли обаче той е бил толкова голям, колкото добротата на Коджакафалията.)
„Прекалено много измъчих тялото си (живял е цял живот скромно/бедно), а душата ми не иска да прости (братовчед му се жени за любимата жена)“
Според моята логика не че той е в бил в грях, а спрямо него е направен грях, който душата му не иска/може да прости на този човек