Мая Попова, известна като жената скенер, чиято сетивност предугажда земетресения, не беше давала интервюта повече от година. Бившата журналистка от БНТ трудно преодолява страданията, които й нанасят в медиите озлобени след голямото земетресение в Перник. Вината й е, че е предупредила дни преди труса, че се очаква катаклизъм. В нейния блог обаче продължават да се регистрират предварително и да се потвърждават прогнози за различни точки от земното кълбо. Включително и за драмата преди година, но кой да чете… В момента Мая Попова е пред личен кръстопът – да продължи ли с хуманната си мисия да е от полза на човечеството, или да се откаже от нея. Как решава този вътрешен казус, научаваме лично от нея.
– 2012 г. за вас сякаш беше драматична…
– Да, лично за мен определено бе едно изненадващо изпитание. Нещо като гръм от ясно небе…
– Нарани ли ви нещо?
– Та това беше мощно медийно цунами, а ако не те удави, то ще те нарани. Ако не те удави, остава стресът… Висока мътна вода, пълна с пясък и кал, която винаги те хваща неосъзнат и неподготвен. Връхлита внезапно и те блъска, после те върти и влачи, ако не реагираш светкавично с инстинктите си, защото при такова внезапно и мощно медийно цунами, оставаш само на вродените си реакции и инстинкти при внезапна кризисна ситуация. Едва когато отмине и ако ти си оцелял, разбира се, си даваш сметка какво се е случило. Нарани ме и агресивната неблагодарност. Това е все едно да подаваш крайно необходимо и рядко нещо, което ти коства изключителни екстремни и рисковани, както видяхме, усилия, а тези, които биха могли да помогнат – всъщност да те нападат и хапят. Доста зверско, нали?…
– Защо се получи това?
– Няколко са причините. Едната е чисто „народопсихологическа“. За жалост по някое време в историята ни българинът е отвикнал да припознава алтруизма и ентусиазма. Напротив, действия, породени от чист ентусиазъм и чисто човешката нужда от взаимопомощ, будят откровеното ни подозрение, не се разпознава адекватно и неподправената чисто човешка необходимост – да си помагаме един на друг, който с каквото му е дадено според способностите да умее. Не ги припознаваме и ги подозираме и нападаме. Също така и професионална ревност в съответните кръгове, на които, без да съм подозирала, явно са решили, че им мътя водата – на планове и проекти, за които не знаем…
– Преустановихте всякакви контакти с медии. Обидиха ли ви?
– Била съм гадателка, ясновидка, сензорка. Защо трябва да съм такава?… Просто имам дарба и съм й вярна, въпреки прекомерно високата лична и професионална цена, която плащам. Нямам нито един заработен ден като гадателка.
– Година и три месеца след земетресението в Перник каква е поуката?
– Че на тази моя наша българска дарба (защото тя, дарбата, е дадена на българка) не трябва да се пречи. Странно е да даваш прогнозните си данни в родината си под обстрел и заплаха, че ще ти устроят капан и ще те накарат да съжаляваш, че си споделял таланта си с ближните, със съгражданите си. Защо според вас всичките ми прогнози за света са абсолютно точни, а за родината се гъна и премълчавам, особено пред медиите. Та това с Лещаиски, какво беше? За назидание! Това го няма никъде в света, никъде.
И турските, и руските, и румънските и японските специалисти и кой ли не се надпреварват с апокалиптични прогнози и никой не ги е обиждал.
Не моля за справедливост спрямо мен в този прояден от материалното свят. Аз си „говоря“ със Земята, приемам й морзата, а трябва и да го превеждам в прогнози на събратята си по участ, и то така де го формулирам, че да не ги стресна. А тези, от които очаквах интелектуална и технологична помош. за да прецизирам епицентъра (до населеното място) на евентуалния трус, ме нападат със зловредни слухове, рушащи името и репутацията ми… Нещо като да минаваш върху слон през иглени уши, и то всеки ден. Да, не очаквам да ме разбирате. Всеки си има кръст и сам си го носи… Понякога си мисля, че Бог ме е надценил… Дали?
– Какво ви накара да продължите с прогнозите си?
– Очакванията на хората. Защо да наказвам многото добри заради неколцината агресори, а и не мога да си позволя да прахосвам усилията на БОГ и ЗЕМЯ (напишете с главни букви!) да създадат една толкова интересна дарба талант с подчертано много полезен потенциал за човека…
В оптимистично-идеалистичния ми период, когато не подозирах, че едно видимо добро може да бъде възнаградено с медальона на злото, бях убедена, че професионалните кръгове в областта, щом се убедят в корелацията между таланта ми и земетресенията и видят няколко точни прогнози – а те вече са хиляди, ще подадат приятелска ръка, за да ги прецизираме… А какво видяхме? Получих „приятелски огън“. Много жалко, защото крайната им цел е да ме откажат въобще, а от това ще загубят всички…
– Плаща ли ви някой за информацията?
– Тези въпроси вече ме обиждат. Когато си абсолютно добронамерен, не може постоянно да се извиняваш и обясняваш за това. Не ми плащат и вече съм пред банкрут. Толкова ли много сме използвани и лъгани, че във всяко добро съзираме зла умисъл.
Ами да, когато у нас се е възцарил напоследък обратният на Д’Артанян закон на мускетарите; „Един срещу всички и всички срещу един“… Срамота! Прочетете в специалното издание от 2011 г. на „Нешънъл Джиографик“ спомените на Джеймс Баучър за българите и България около и след Освобождението. С такава възхита пишат за нас, българите, от възрожденска България… Оттогава често питам останало ли е нещо от техния свят?
– Задавали ли сте си въпроса защо при вас се проявява способността да прогнозирате?
– Мисля, че заради основното мое качество – любопитство, добронамереност и доверие към света. Просто никога не бих злоупотребила с таланта си. Да плаша, да изнудвам, да се надуя и възгордея…
– Опитвали ли сте да я скриете от себе си?
– Искала съм хиляди пъти, напоследък почти ежедневно да престана да я „превеждам в прогнози“ и да я дарявам на хора, но не мога.
– Близките подкрепят ли ви?
– Неособено. Не вярвам родата да се гордее, че с възторжения ми и самоотвержен труд от журналист бях провъзгласена в „гадателка, екстрасенс, ясновидец храбър“.
– Доколкото знам, баща ви е „строгият ви съдник“?
– Баща ми е патил човек, но самата аз съм прекалено разумна, за да ми е нужен „съдник“.
– Каква беше вашата среда?
– София, Ропотамо, „Импириал Колидж“ – Лондон, „РАДА – Кралската академия по драматични изкуства“. Хора като акад. Чудомир Начев, Борис Христов, Пламен Янков, Евгени Кирацов, Пиер Руф, проф. Божил Василев, Людмила, Емил Александров, Иван Славков, Тома Томов, Сакларян… Цветът на България, но и в Лондон. Не съм се движила в затворени общества, напротив. Прекалено любопитно и социално ориентирана съм, за да се затворя само в кръга на „Рила“. Дори не ходехме на почивка във вилите на ЦК. Може би това ни е била и грешката – не са ни чувствали свои, а татко е отказал на напъните на някакъв партиец да ме прави млад член на БКП.
– Имахте ли лични контакти с Людмила Живкова?
– Да, и ги помня много отчетливо, въпреки че не бяха повече от няколко.
– Кое според вас я погуби?
– Обичта и всеотдайността й към България…
– Съпругът ви с какво се занимава?
– Много езици владее -5-6. Занимава се с търговия, без да е от големите. Има две висши, интелект е.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи