На 15 август най-колоритният болярин в страната ще отбележи 58-ия си рожден ден с морско тържество, агнета, питиета и безброй манекенки. Митьо Пищова се занимава с различен бизнес, като най-често изявите му се ограничават в организирането на конкурси за красота. Гордее се с познанството си с хора от подземния свят, повечето от които отдавна са покойници.
Обожава да рекламира сексуалните си подвизи и винаги е имал интереси към политиката. През 2003 г. дори се кандидатира за кмет на Велико Търново, но спечели едва 509 гласа.
– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Пожелавам си 4 агнета, опечени от един мой приятел, който държи заведение край „Елените“. Решил съм да празнувам рождения си ден в неговия „Метеор“, защото аз самият се чувствам като един метеор – падам от небето и не мисля какво се случва. Искам и да съм здрав, за да е*а като магаре всички женици. Достатъчни са ми 3-4 манекенки и две хубави, нормални жени, за да се задоволя сексуално на празника. Всяка една от тях трябва да тежи не повече от 48 килограма, защото съм мъж естет, с вкус и опит в занаята. Даже зная на каква поза мога да оправя всички момички едновременно, представям си ги подредени една до друга и почвам полека-лека.
– Ще се справите ли с толкова жени едновременно?
– Да, не съм толкова стар, физически се чувствам много добре. Колкото години ми е отредил Господ, толкова години ще си правя карнавали с жени. Искам постоянно около мен да има събития, кючеци, циганки, цигани. Затова си организирам и различни конкурси за красота – да се забавлявам, да си се веселя сам, защото няма кой да го направи.
– Прочут сте с тефтерчето си с жени, с които сте имали интимни отношения. Колко „парчета“ влизат в незо?
– 3398 зайчета до снощи са минали през кревата на батко ви Митко.
– Имате ли незабравим рожден ден, за който бихте желали да ни разкажете?
– Да, това беше 50-годишният ми юбилей. Тогава получих подаръци за 50 000 лева, 50 парфюма и 15 момичета накуп които трябваше да се грижат за рахатлъка ми по време на празника. Цяла вечер се забавлявах с тях – предимно ги целувах и тупах с „бухалката“. Беше ми гот на душата.
– Каква беше изминалата година за вас?
– Ми като всяка година. Нищо особено, като изключим конкурсите и хубавиците. Само те ми останаха, само те не ме предадоха…
– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви?
– Най-лошият момент в живота ми бе преди почти 5 години. Една есенна вечер загубих внезапно най-добрия си приятел – Вихрен Начев. И оттогава съм сиротен. С него си загубих силата, енергията, приятелството, късмета. Част от моята душа си отиде с неговата. Целият свят, който имах, тогава се срина с едно телефонно обаждане и една лоша вест. (Разплаква се – б.а.) Оттогава непрекъснато ми се случват лоши неща. Приятелство, другарство, веселба – вече нищо не е същото. Не съм щастлив от онази октомврийска вечер, в която го загубих. Почнах и да боледувам. Преживях един инфаркт, последва втори, явиха се и други болести. Как да ви кажа – живея ден за ден. Няма нищо, което да докосва душата ми истински. Затуй го ударих през просото, карам го 1:12. Когато не правя конкурси, ходя по гробища. Отивам в Стара Загора и чистя паметника на своя приятел.
Докато скубя бурените, плача. Миналата година го застлах с бели мраморни камъни, пак плаках. Като знам колко народ черпеше, хранеше, разкарваше напред-назад, сълзите ми тръгват. И се притеснявам, че и с мен ще стане така, че ще ме повали някой инфаркт, а после няма кой кръст да ми сложи… Кълна се, аз зная какво е мъжко приятелство. И сега, когато вече го няма, аз го броя за приятел, за жив човек. Били сме заедно от младостта до гроба.
Обикалям и гроба на моя учител в живота, на пътеводната ми светлина – Иво Карамански. Той ме научи да оцелявам в джунглата на живота, да бъда силен. Много съм задължен на Кръстника. С него 6 месеца сме делили общо легло в една къща на Арбанаси. И двамата тогава бяхме в трудно положение, но се обичахме като братя. Душата си давах за него. И сега я давам, защото още си го обичам… Та, като не е*а и не правя конкурси за красота, обикалям гробовете на приятелите си и плача.
А най-хубавият момент в живота ми е раждането на моя син. Тогава се чувствах горд и щастлив.
– Притеснявате ли се от старостта?
– Притеснявам се, защото аз живея сам и няма кой да ме гледа. Никой не ме зачита за човек, макар че постоянно съм заобиколен от приятели, че често се усмихвам. Аз съм сам, така се чувствам. Предполагам, че част от другарите, с които сядам на трапезата, идват защото черпя с агнета, пиене, мацки. Не съм стиснат, защото израснах сиромашки, зная какво е да си гладен и жаден. Когато ме покоси първият инфаркт, бях сам в болничната стая. Нямаше кой една мандарина да ми донесе, да позвъни и да пита как съм, имам ли нужда от нещо. Къде бяха тези хора – не зная.
– Може би не са разбрали, че сте в болница…
– А, знаеха, знаеха, че съм с инфаркт. Цяла България знаеше, че умирам. Това не е оправдание. Дори родното ми дете не дойде да ме види. Но аз не се сърдя. Разбирам, че човек е устроен така – има ли полза, общува с някого си. Няма ли – не го търси за нищо.
– Роден сте на 15 август, тогава християнският свят отбелязва деня на света Богородица. Вярвате ли, че тя ви закриля по някакъв начин?
– Определено. Богородица ми е спасявала живота няколко пъти. Може би, защото съм роден в гробищния парк на Батак, върху гроба на един поп. Просто дотам стигнали силите на милата ми майчица, там съм се пръкнал.
Преживял съм много премеждия и 9 пъти съм отървавал куршума. Оживях в няколко атентата. Бомба ми беше поставяна в колата, подхвърляна и на пътя, докато пътувах за София. Направих 2 големи катастрофи, но оцелях на косъм. В Арбанаси един се опита да ме разстреля право в десятката. Видях лицето на стрелеца, но той не успя с пъкления си план. Така и не зная как не ме перна, при условие че съм едър и тежък мъж. Това показва, че има Господ. И аз вярвам в него, много съм набожен, кръстя се, на църкви ходя. Всяка година давам по 2000 лева дарение на църквата в Арбанаси. Мен куршум не ме лови. Но от инфаркт се страхувам, много сестрахувам…
– Как виждате себе си след 20 години?
– Като безпомощен дядо в старчески дом. Тогава ще съм спрял с е*ането и само ще си почивам, ще чакам смъртта. Аз зная, животът за мен свършва, щом спра с чукането на зайченцата. В един момент, след инфарктите, мислех да се откажа от секса. Обаче не зная какво стана и се разе*ах. Не мога да се спра, кръст ви правя, е*е ми се като на свиня. Искам по 4 жени на ден. Сигурен съм, че 3 ще оправя, а четвъртата може само да си я гледам и пипам.
– Вярвате ли в съдбата, в това, че ни е предопределено с какво да се занимаваме?
– На мен съдбата ми е отредила жени, купони, групов с*кс, разврат и благородство. Моето благородство се състои в това да помагам на бедните, да защитавам слабите, сираците, вдовиците. Аз обичам да помагам на възрастните хора, както и тези, които не са защитени.
– Откъде намирате сили, за да се справите в трудните моменти?
– От Господ, той ми помага 24 часа в денонощието. Аз на него разчитам. На жените не вярвам, защото почти всички са ку*ви. Аз съм се влюбвал много пъти и съм си патил от това. Жените търсят парите и „големия уред“. Огорчен си обещах само разврат. Ако нямах 24 сантиметра инструмент и пари, ако не им купувах часовници и телефони, никоя мома нямаше да ме погледне. А сега краката си чупят за мен. Е, питам, това любов ли е?!
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи