Изпяла съм четири национални химна. Започнах с „Мила родино“, след това изпълних „Шуми Марица“,а после ме накараха да изпея някакво копие на съветския химн. При последното си идване в България пак ме поканиха да запиша „Мила родино“. Кой друг музикант може да се похвали с подобно постижение? Сякаш съм личност с някаква антикварна стойност за държавата ни“, разказва оперната ни певица Райна Кабаиванска.
Наречена от легендарната Мария Калас – „олицетворението на самата опера“, Кабаиванска минава през какви ли не житейски препятствия, за да се закотви на върха накрая.
Родена е в царско време, но борбата й за място под слънцето започва в годините на най-зрелия комунизъм. Родителите на Кабаиванска искат тя да следва архитектура, но младата девойка решава да се занимава с музика. Талантът й е безспорен и тя печели стипендия за 6-месечна специализация в Болшой театър. Вместо това родената в Бургас оперна певица решава, че иска да се пробва на всяка цена в Италия.
„По това време желанието ми да уча на Запад беше равносилно на национално предателство. Баща ми е бил партизанин и му бяха останали някакви връзки. А и в къщата ни гостуваха много известни наши творци. С помощта на Елин Пелин успях да се добера до среща с Вълко Червенков. Щом чу за какво го моля, той ме погледна намръщено и сърцето ми спря за няколко секунди. После отсече: ,,Ще заминеш!“, така се отвори вратата ми към Европа“, спомня си Райна Кабаиванска. Тя не крие презрението си към комунистическия режим. Твърди, че се е страхувала в годините на соца да го изрази публично, тъй като биха й забранили възможността да си идва у дома. Но смята, че Тодор Живков е бил „един изключителен простак“, който много обичал да парадира с оперните звезди на родината, въпреки че не харесвал изкуството им.
В Италия Райна бързо успява да се уреди с място в добро музикално училище и като на шега печели куп награди. Едва 25-годишна, тя получава покана да пее в Миланската скала, и то в най-златните й години. Българката има шанса да се изявява редом до някои от най-големите имена на световната сцена.
„Най-странното е, че нито за миг не се усъмних в решението си да се завърна в България. Една от първите ми срещи на родна земя беше с Тодор Живков. Той ме попита дали сме номер едно и аз мълчах с изчервени бузи. Тогава той с усмивка ме подсети, че сигурно сме номер две след Болшой театър и отново получи мълчание. Накрая ме разпита дали ще му искам нещо и щом му отговорих, заяви с характерния си гърлен смях: Ти си единствената, която не е искала нищо от мен.
След това се видях с министъра на културата и той обясни, че няма подходящо място за мен в Софийската опера. Така бях принудена да се върна в Италия и да започна изкачването към върха“, не страда от излишна скромност световноизвестното сопрано. Сега тя наистина е легенда, но едно време е принудена да се бори със зъби и нокти за мястото си под слънцето.
Кабаиванска бързо си създава име в оперните среди, но в средата на 70-те ангажиментите й рязко намаляват. В този момент оперното изкуство в цяла Европа е в застой и дори далеч по-опитни изпълнители от българката трудно се уреждат с добре платени ангажименти. В този момент съдбата сякаш се усмихва на Кабаиванска и я праща при точния човек. Тя е на 35, когато се влюбва до уши в асистента на един от големите режисьори в Миланската скала. Амбициозният Франко също не е безразличен към чувствата на красивата българка и я кани да поеме главната роля на „Франческа де Римини“, която той режисира.
„Репетирахме, а на почивките се целувахме. Малко по-късно се оженихме и кръстихме дъщеря си франческа – на главната героиня от операта, която ни събра“, споделя Кабаиванска. Малко след сватбата съпругът й напуска сцената и се захваща с фамилния фармацевтичен бизнес.
В Италия се говори, че неговата фирма процъфтява благодарение на изключително стабилните му връзки с един от клоновете на мафията, франко натрупва богатство и не се скъпи да инвестира част от парите си в кариерата на Кабаиванска. Той дори наема платени клакьори, които да пълнят залите, приютили талантливата българка. Нашенката събира достатъчно самочувствие, след като всеки път пее пред огромна публика, а и медиите остават впечатлени от успеха на бургазлийката и съвсем естествено й обръщат необходимото внимание. Така кризата завинаги си отива от живота на Кабаиванска, която вече е достатъчно търсена, а за по-скъпи играчки може да ползва финансовата подкрепа на съпруга си – мафиот.
„Имам невероятни бижута в колекцията си, защото през миналия век беше модерно да се окичиш цялата в злато и диаманти. Сега ходим по-простичко облечени, но понякога си слагам украшенията за по-тържествени събития“, признава самата Кабаиванска. Иначе в сейфа й има уникати за над 2 милиона долара.
Всичките бижута на Райна са застраховани. Тя не забравя добрината на Франко и е плътно до него по време на мозъчната операция, която претърпява. Съпругът й така и не успява да се възстанови напълно. За сметка на това оперната ни певица пращи от енергия и дори сега продължава да преподава на желаещи да пробият в живота с гласовите си характеристики. Учениците й я описват като желязна лейди, която е разплакала не един или двама от по-слабохарактерните си питомци.
„Твърде много преживях и се научих да бъда откровена. Загубих племенника си, брат си и майка си за сравнително кратък период от време. Музиката ме спаси от мъката. Когато съм на ръба на психическия срив, сядам на пианото и започвам да свиря. Само така мога да излекувам душата си“, изповядва Райна Кабаиванска.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
1 Trackback / Pingback