През последните години медиите наложиха един определен кръг от „независими експерти“ по икономика, които коментират широк кръг въпроси – от бюджета на държавата, данъчната политика, минималната работна заплата и пенсионната система до пазара на недвижими имоти и световната икономическа криза. Въпросните говорители по икономика се превърнаха в нещо като втръсналите на всички ни социолози – щпицко-манда за политически поръчки, предрешена като „независимо експертно мнение“, идващо от неправителствените организации. Един вид граждански контрол над институциите.
Истината е, че тези хора не са нито експерти, нито независими граждани, а още по-малко коректив, защото са свикнали да получават огромни суми държавни пари. Мнението им по даден въпрос зависи от изгодата, която имат.
Дебатите около последната актуализация на бюджета много ясно свалиха маските на така наречените независими експерти, които вместо граждански коректив се оказаха говорител на опозицията от ГЕРБ. Кои са всъщност тези експерти и защо през последните седмици тяхното говорене силно се политизира.
Най-отявлемите противници на актуализацията на бюджета са представителите на Института „Отворено общество“ и Института за пазарна икономика, както и на частната фирма „Индъстри Уоч“. Това са Георги Ангелов, Светла Костадинова, Десислава Николова, Петър Ганев. Калоян Стайков и Лъчезар Богданов. Към тях ще прибавим и името на Калин Христов, подуправител на БНБ и министър на финансите в служебното правителство на Марин Райков.
Експертизата на специалистите от споменатите организации е повече от съмнителна поради факта, че повечето от тях са достигнали едва до бака-лавърска степен на обучение. Георги Ангелов е бил докторант в УНСС, но е изгонен от Стоян Александров заради неспособност да изпълнява задълженията си. Лъчезар Богданов е завършил специалност „Счетоводство и контрол“ в УНСС. От посочените имена единствено Десислава Николова има докторска степен по икономика, също от УНСС. По времето на ГЕРБ техните организации бяха сред малцината любимци на правителството, които неизменно печелеха държавни поръчки. Техните „анализи“ са се оказали толкова ценни за тогавашното управление, че то дори им е раздавало пари като е заобикаляло Закона за обществените поръчки, за да е сигурно кой ще е победителят. Ето защо по времето на Симеон Дянков коментарите на въпросните „експерти“ от неправи-телствения сектор за фискалната политика са твърде меки въпреки политиката на прахосничество, неефективност на разходите и изнудване на бизнеса. Те никога не са вземали ясно и категорично отношение към същинските проблеми на българските производители, корупцията по високите етажи на властта, тоталната липса на чуждестранни инвестиции, както и сервилното и неделово отношение на българските политици към чуждестранните компании. Пример – условията, при които големите търговски вериги работят в България, мачкайки както българските производители, така и потреблението.
Анализаторите от „Отворено общество“ и Института за пазарна икономика, които твърдяха, че не е нужна актуализация на бюджета, не казаха нито дума за това, че фискалният резерв по времето на ГЕРБ бе напълно изчерпан, а държавният дълг нарасна значително. През февруари тази година във фискалния резерв имаше по-малко от 3 млрд. лв. при определен минимум от 4,5 млрд. лв. а за извършване на ежедневните бюджетни разходи се харчеха парите от Сребърния фонд (средства, които са предназначени за подкрепа на пенсионната система). Те повтаряха мантрата на Дянков, че България е остров на стабилността, докато хората прогресивно обедняваха, а малкият и среден бизнес почти беше унищожен.
Be the first to comment