Побеснял Димитър Димов отсича: Коканова ще играе Ирина!

  50 и повече години след своето създаване филмът „Тютюн“ си остава първа класа. Не дразнят дори някои наивни от дистанцията на времето реплики. Лентата, която прави от недопуснатата до театрална академия Невена Коканова кумир, е и голямото доказване на режисьора и сценарист Никола Корабов.

В епохата на култа към личността се развихря дебат за романа. Унизяват автора му Димитър Димов, заставяйки го да пренапише оригинала си. В него, както е известно, липсва комунистическата героиня Лила. Тя се появява във второто издание. Смисълът бил да се намери противовес между произхождащата от нездравите буржоазни устои Ирина и шумкарката Лила, бореща се за социална справедливост. Партизанката не се колебае да прибегне до куршумите, докато изучената за лекарка Ирина, задължена от Хипократова клетва, се бори за всеки човешки живот, включително и на нелегален пациент комунист.

Но в края на романа Ирина тегли куршум на себе си чувствайки се проядена от света на бруталния капиталист Борис Морев, в когото се влюбва съвсем не за парите му. Ето този дълбок психологизъм на автора е трън в очите на червените слагачи в писателските среди по Вълко-Червенково време. Порицаваният като фройдист писател е принуден да вкара дръзката Лила в повествованието, само и само творбата му да види бял свят.

В онези години бъдещият режисьор Никола Корабов пряко следи този литературен съд над Димитър Димов. Без да подозира, той също се поставя на подобна клада, прегръщайки идеята си да превърне хитовата книга в игрален филм.

Първото страшно била задачата да съкращава обема на литературния първоизточник. Съотношението между книга и театрален сценарий трябвало да бъде 10 пъти в посока намаление. След няколко лични срещи с Димитър Димов той усеща, че писателят му има огромно доверие. Класикът се включва в киноинтерпретацията с работа над диалозите, а Корабов се вглъбява над сюжетните линии, отделните епизоди, цялостната композиция. И всъщност страшното не се оказва толкова страшно.

Далеч по-драматично минава процесът по избирането на актриса за главната героиня. Прави се кастинг в днешния смисъл на думата. Режисьорът се спира на магията, която се получава между камерата и семплата извън нея като външност актриса. През обектива чертите на Невена се променяли. Проникновението, което изисква образът на Ирина, се получавало с лекота. Това го знаели и Корабов, и самият Димитър Димов. Но в киносредите не мислели така.

Гилдията скача срещу режисьора, както преди по-малко от десетилетие – писателската масовка срещу Димов. Художествен съвет препоръчва на създателите други актриси. Аргументът – Невена била мила, невинна, безинтересна… Получават се и заплашителни писма на ниво ЦК на БКП. Натискът срещу талантливата стажант-актриса е огромен. „Това, което правите, е безумие!“, „съветват“ го ребром. До последно в протоколите е вписано, че образът на Ирина остава незает. Дори се обсъжда вариант да се покани актриса от чужбина.

Единствено Стефка Берова, огненокрасива млада актриса в онези години, се осмелява да признае: „Аз участвах на пробните снимки на „Тютюн“.

Не ги смятам за мой неуспех, но Невена беше по-подходяща, тя с право спечели доверието на режисьора“. Други актьори досега не са изповядали своето участие в надпреварата кой да вземе ролята на живота на Невена Коканова.

Игра на съдбата е присъединяването на стажант-актрисата от Ямболския театър към екипа на „Тютюн“. Невена вече е семейна с режисьора Любомир Шарланджиев, снимала се е в една-две дребни роли, и от него научава за пробите за „Тютюн“. Тя се явява за образа на комунистката Лила, антипода на Ирина.

Корабов вижда в самородния талант истинско злато. Сам й предлага да я пробва в образ на жена вамп. Уверява я, че ще й помогне докрай. И наистина отстоява убедеността си „до дупка“. Невена идва русолява – той я кара да се боядиса тъмнокоса. Нисичкия й ръст компенсира с високи токчета, за които пак той се намесва.

Имам и още малки наши тайни за Невена как отстояхме образа, но тях ще отнеса в гроба“, усмихва се доайенът. Другата му тежка задача била да преодолее огорчението на Невена от подмятанията по неин адрес. Набедена, че няма да се справи с ролята, тя му предложила да преустановят работа, за да не го проваляла. Корабов извършил чудеса от храброст да й внуши, че има вероятност да се случи тъкмо обратното.

Везните в полза на Невена накланя и самият Димитър Димов. Той се запознава с всички проби и напълно подкрепя решението на Корабов. На писателя му писва и прави изявление, че го разиграват от 1953 г, откакто се появява романът. Нека спрат! И нямало нужда актрисата да има вид на развратница за да изиграе успешно Ирина, скача авторът на „Осъдени души“ и „Поручик Бенц“.

Днес режисьорът е убеден, че му помогнала и мистична сила, заложена в самата Невена. Пълното й преобразяване пред камера той чувства като метафизичност. Имайки щастието да е сред първите режисьори, които го регистрират, почувствал, че тъкмо при заснемането на „Тютюн“ актрисата усетила собственото си чародейство и повярвала в него.

На премиерата на „Тютюн“ на кинофестивала в Кан през 1963 г. председател на журито е френският писател Андре Мороа. Авторът на „Климати“ пресреща пред червения килим българската група и целува ръка на Коканова, казвайки й: „Вие ме впечатлихте!“. На същия фестивал гастролират режисьорите Фелини, Висконти и Хичкок. А „семплата“ Невена Коканова засиява редом до Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър…

Никола Корабов е съгласен с мисълта на българската критика, че чарът на филма е в това, че е сниман скоро след конкретните исторически събития и създателите му вървели по живите им следи. Не смята и да крие удовлетворението си, че 50 години след триумфа в Кан филмът продължава да въздейства на следващите поколения зрители. В същата статия пишело: „И понеже това е много точно артистично премислено, остава безсмъртно“.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: