Иван Гарелов е роден през 1943 година в Смилец, област Пазарджик. Завършва журналистика в CУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години работи в БНТ, където води „Панорама“. През 2000 г. става шеф на новините в Нова телевизия, а през 2004 г. е водещ на играта „Вот на доверие“ по Би Ти Ви. Собственик е на сайта garelov.com и води „Челюсти“ по ТВ 7.
– Господин Гарелов, кога ви е било по-лесно в телевизията – през комунизма или сега?
– През комунизма да правиш активно журналистика в сферата на вътрешната политика, беше много трудно. Даже и тези, които пробваха някои по-смели неща, стигаха дотам, докъдето ги пускаха. Затова по-амбициозните като мен се ориентираха към международната журналистика. Там имах свобода, но пак си имах неприятности. Например, когато взех интервю от Лех Валенса, ме извикаха в ЦК Димитър Станишев и Стоян Михайлов. Разговаряхме и успях да ги убедя, че трябва да покажем и двете страни. По-често обаче в ЦК разбираха за нещата чак след като филмът вече е излъчен. Не можеха много да се месят в работите на телевизията заради Иван Славков – Батето.
– Ходили сте в Камбоджа точно след масовите избивания на интелигенцията. Как заварихте страната след чистката?
– Всъщност аз бях първият в света, който отиде веднага след събитията. Там комунистите, вдъхновени от Мао Дзе-дун. Искаха да направят чисто общество без буржоазни влияния.
- В студиото на „Панорама“ водещият (вляво) с Иван Славков (в средата) и Янчо Таков
Затова те изгониха населението от градовете, закриха банките и спряха паричната система. Първи под ножа легнаха хората, които са живели в окупираните от американците райони – те подлежаха на унищожение, смърт. Гражданите, обитаващи районите под виетнамско влияние, също ги очакваше смърт, а интелигенцията цялата бе избита. Така започна геноцидът над собствения им народ. Гледката беше ужасяваща, най-страшното нещо, което съм преживявал в живота си. После моя филм американците го купиха като учебно помагало по драматургия на документалния филм. Защото ние чрез човешка история показахме съдбата на цял народ.
– Как се запознахте с Мелина Меркури?
– Отидох в Пирея. Тогава тя беше кандидат-депутат. Помогна ми да направя филм и станахме големи приятели. Дълго време поддържахме много добри отношения. Тя беше велика жена – едновременно аристократка и народен трибун. Беше една от най-ценните ми приятелки, които съм срещал в живота.
– Каква равносметка си правите след всичките тези преживявания?
– Моята позиция бе да бъда на страната на по-слабия. Не се притеснявам да кажа, че защитавам палестинската кауза, което не значи, че мразя Израел.
– Чувствате ли се неловко, че от есента ще сте конкуренция на „Панорама“?
– Това да сме в един часови пояс не е мое решение, а на телевизията. Ще водим предаването заедно с Елена Йончева. Аз отговарям за вътрешните проблеми. Моята част ще се казва „Светът на Гарелов“, а нейната „Светът на Елена“. Търсим и трети човек – силен автор по културни теми.
– Каква е вашата позиция за случващото се в страната?
– Мисля, че и от двете страни има допуснати много сериозни грешки. От страна на управляващите – че те игнорират и пренебрегват протеста. Не търсят диалог с хората. Това чувство за пренебрежение дразни улицата. В същото време протестиращите също сгрешиха. Те минаха границата. Не може да не пускаш депутатите да си отидат по домовете.
Да ги държиш като заложници. Двете страни трябва да намерят възможности, за да се влязат в диалог. Може би е редно да се сложи една дата, граница на това правителство, и да се успокоят нещата. Но пък разбирам и управляващите, защото как ще мотивираш министрите си да работят, ако знаят, че след няколко месеца си отиват.
– Одобрявате ли намесата на посланиците в протестите?
– Европа през всичките тези години е оказвала натиск на България. По времето на ГЕРБ не беше толкова публичен, а тогава при Бойко Борисов управлението беше далеч по-недемократично. Сега, каквото и да си говорим, БСП и ДПС са по-демократични партии, отколкото ГЕРБ. Европа премина към по-преки действия, защото идват евроизбори и гледат да са по-активни. От друга страна, в началото протестите спечелиха симпатиите на Брюксел със своя мирен характер. Също така ролята на президента оказа влияние. Той отдавна премина своите правомощия.
Плевнелиев сбърка още в началото, като каза, че оттегля доверието си от кабинета. Така той се отказа от ролята си на надпартиен глава на цялата нация и също допринесе за компрометирането на България, френският посланик също прекрачи границата, като отиде лично на протестите. Това в международната практика е доста грозно. Европа оказа натиск и върху ГЕРБ да се върне в парламента и той затова го направи. Така че не можем да кажем, че от Брюксел са взели само едната страна.
– В едно ваше интервю след изборите казахте, че БСП е най-подготвена да управлява и това правителство ще успее. Още ли сте на същото мнение?
– Така смятах, защото нямаше друга партия, а и сега няма, която може да управлява. За „Реформаторския блок“ нищо още не знаем. На хоризонта са ГЕРБ и БСП. От двете аз предпочитам БСП. Това не значи, че преди 3 години съм бил за социалистите.
Нещата се менят, но особено след признанието, което Станишев получи в Европа, бях убеден, че те са по-наясно накъде вървят. Направиха всичко възможно да спечелят изборите, а после започнаха да правят грешка след грешка, за което нямам обяснение.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи