Един от знаковите крими герои у нас Веселин Христов – Кубинеца е решил да скъса веднъж завинаги с престъпното си минало. Това заяви самият той пред седмичен вестник тези дни. Обмислял от доста време оттеглянето си от мръсния бизнес с наркотиците. Зарича се, че ще стане порядъчен човек.
„Бизнесът е страшен, животът ти е под непрекъсната заплаха. Бях по-млад – буйна кръв, не мислех, казва той – Правех го и за емоция и за пари. В София сега доста хора се занимават с наркотици, но за себе си реших да скъсам веднъж – завинаги с всичко това. Видях, че няма смисъл – само беди и разправии.“
Кубинецът признава, че мечтата му е да живее на далечен остров, може би дори в Куба. Не вярва обаче някога да се сбъдне. Засега има по-практична цел – да си намери работа. Прякорът Кубинецът му лепнали, защото живял 8 години с родителите си в Куба.
Баща му бил строител и работел в страната на Фидел Кастро. Там научил испански и руски. Освен това има познания и по
английски, немски и френски. Превеждал понякога на бойните си другари, които често не могат да кажат и дума на родния си език.
Като се върнал в София Веселин продължил да учи в елитни училища, включително и в руска гимназия. Тренирал бокс и с приятелите си от спорта и с приятелите си от спорта се завъртял на Магурата. Покрай спорта и легендарното кафене станал дружка с Васил и Георги Илиеви, с Мето Илиенски (Методи Методиев), с Маймуняка (Димитър Димитров), с Косьо Самоковеца, Бретона и Иво Гела (Иво Иванов).
„Бяха хубави хора – винаги са ми помагали – спомня си Веселин Христов – С тях беше интересно, започнаха да правят охранителни фирми, в тях се събираха спортисти. Първо се запознах с Васил Илиев, после и с другите. Тогава братята Илиеви и Митко Бретона бяха едно цяло. Избраха Васил за шеф на ВИС, защото само той беше без присъда. Стана лицето на охранителната фирма за пред хората, защото нямаше криминални регистрации. Напълно случайно, както обикновено става в живота. След време Бретона имаше проблеми и избяга в Унгария“.
В онези времена сред борците на мода са копринените костюми. Купували ги от магазин на Витошка. Кубинеца си спомня, че 
един от най-известните дейци на ВИС, днес вече покойник, пристигнал от родното си село с цървули. Завел го да си купи обувки и от онези копринени костюми. Оказа се, че краката му са доста мускулести, нямаше такъв размер и се наложи да му шият панталон по поръчка. Сакото му го скъсиха на дължина, но ръцете му бяха доста късички. Той обаче нави ръкавите и така ходеше. От него и други се научиха и почнаха да ходят с навити ръкави“.
В онези времена най-близкият приятел на Кубинеца е Мето Илиенски. „За съжаление и него го премахнаха. Не вярвам във версиите, че се е скрил. Уви, завидяха му и го гръмнаха“, казва Веселин.
С другия си най-близък приятел – Косьо Самоковеца, се запознал в заведенията. „Много глупости пишат за него. Не знам и не ме интересуват връзките му с политици. Но за мен беше човек“ – подчертава Кубинеца. Той и досега не може да повярва, че някакъв холандец е убил Самоковеца.
Преди време Весо Кубинеца стана свидетел и даде показания срещу наркобандата на Стефан Бонев – Сако и Милен Даврански – Катерицата. „След самопризнанията нямах неприятности – твърди той. – Преди да ми се струпат тези проблеми, се бях отказал от наркотиците. Хванаха ме по стара разработка отпреди години. Опитаха се да струпат всичко върху моята глава. Бях се отдръпнал от известно време, но те ме натопиха. Помия!“
Кубинецът казва, че в последно време бизнесът с наркотици е затегнат от страна на полицията, но не чак толкова много, след като доста хора продължават да са в него. „Едно дилърче може да изкара по 2000 лв за 10-15 дена – обяснява Веселин. – Щом имаше наплив да работят – значи се печели. Има и корумпирани полицаи, както в една щайга има и гнили плодове, но с тях не съм имал контакти, избягвах ги“. Признава, че ангажиментите му били да „разчиства“ терени, обаче не е стигал до „чукове“, за да респектира.
„През главата ми като на лента сега минава какво ли не, но романи няма да пиша – казва Веселин Христов, – няма смисъл, а и не съм учил за това. Мнозина от старите ми познати изплуваха, направиха хотели по морето, имат заведения. Разбирам, че като се дръпнеш е трудно, защото те гледат с недоверие, но има смисъл да опитам. Смятам, че бъдещето е на честните хора! Времето на мутрите отмина!
Сензационно интервю с Васил Илиев! ВИЖ ТУК:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи