Министърът на образованието проф. д-р Анелия Клисарова: В библиотеката си имам над 1000 книги ! ИНТЕРВЮ

  Новият министър на образованието проф. д-р Анелия Клисарова е завършила медицина във Варна през 1986 г. с награда за отличен успех. До 1989-а е работила в Радио-изотопния център на Катедрата по рентгенология и радиология на Медицинския университет в морската столица. Същата година е избрана за асистент, а през 2001-ва става магистър по здравен мениджмънт.

През 1994 г. Анелия Клисарова защитава дисертация за степен „Доктор“, а втората й дисертация е от 2003 г. През 1998 г. е хабилитирана като доцент, а през 2005 г. получава научното звание „Професор“.

От 1999 г. до 2004 г. д-р Клисарова е зам.-ректор по научната дейност на Медицинския университет във Варна, После до 2012-а е ректор на ВУЗ-а. Била е и общински съветник в морската столица.

– Госпожо Клисарова, има министри политици и такива, които са се отказали от професията си и от по-високи доходи, за да се посветят на държавата. Към коя група спадате вие?
– Към втората. В науката съм постигнала немалко – професор съм, членувах в европейския борд по нуклеарна медицина, в който бяхме трима души от целия континент, имам чудесно семейство и от три месеца – внуче.

Знаете я тази фраза от времето на първата българска държава: „човек, дори добре да живее…“. Та и аз, въпреки че отлично си живеех и имам признание във всяко свое качество, реших да приема предложението на Пламен Орешарски да стана министър. Като дългогодишен ректор отлично познавам проблемите на висшето образование и науката. Сега навлизам ударно и в дълбочинните предизвикателства в средното образование, а именно то е основата на всичко – и в ресора, и в държавата. С основния проблем съм наясно – намаляващата грамотност. Няма да открия топлата вода, като кажа, че ако децата ни са неграмотни днес, утре държавата ще бъде бедна. Чудя се как сме наясно с диагнозата вече близо 24 години – четвърт век, и все не можем да намерим време за лечение.

– Какво трябва да бъде лечението?
– Избрах да започна с усилия в две посоки. Много е важно да се промени законът, който така и не можа да бъде обновен в предишните два парламента, въпреки целия комфорт и изобилие на време, с които разполагаха. Амбицирана съм да успея, защото това е стратегията и рамката за цялата образователна система, и докато работя по това, имам няколко много важни тактически идеи, по които действам. Посветихме лятото на акция, която нарекохме „Ваканция за четене“. Министерството дарява ударно книги на училищни библиотеки, защото техният фонд не е обновяван от години. Първите стотици бройки заминаха за Кърджали и Кирково, лично занесох в Сопот, в Пирдоп, във Варна, в Каменар много училища в Тракия, сега предстои да получат нови томчета. Това са и произведения на класиците, които съм горда, че опазих в учебниците, въпреки идеята от предишното управление, но и съвременна литература на български език. Защо са толкова важни училищните библиотеки? Първо, читалищата или ги няма, или са в критично състояние. За повечето хора книгите са лукс. А и да не са, децата ни трябва да имат избор – не да четат само задължителните книги, но и да си изграждат собствен вкус. Истински съм горда с това, което правим за младите хора на България. До есента ще сме обиколили доста места.

– Лично вие каква книга имате на, нощното шкафче?
– У дома във Варна, където рядко се озовавам, понеже основната част от седмицата я прекарвам в София, имаме страхотна библиотека – над 1000 тома. Честно казано, много от тях са професионално подбрани във връзка с работата. Но имаме и доста художествена литература. Трудно намирам време за поезия и си го признавам без бой. Но обичам да препрочитам любима проза. Нямам някакви стилови или други предпочитания, които да ме карат да чета само това или само онова. Харесвам различни неща. Привличането е по-скоро емоционално. И ви давам пример. Тези дни подарихме на ресорните журналисти публицистиката на Ботев. Сигурно повечето колеги са я чели, но са я позабравили. Харесах си „Ако не е истина, не е и лъжа“. Каква по-добра характеристика за вашия занаят, ако позволите шегата! Покрай нашумялата нова версия на филма се връщам и към „Великият Гетсби“. Това е книга, която трябва да препрочете всеки министър. И да не забравя, когато е на власт, кой е, откъде идва и накъде иска да отиде.

– Помните ли началото на кариерата си?
– Разбира се. Неотдавна бях на посещение в село Каменар. Дарихме литература и на училищната библиотека, и на самите деца, повечето от които са от ромски произход. Избрахме за тях специални книжки с играчки, за да ги запалим да четат.

Преди доста години, да не казваме колко точно, подобно на това село беше едно от първите места, където работих. Озовах се пак там сега, вече като министър, и трябва да ви кажа, че винаги в такива моменти, където и да е полетял човек в съзнанието си, бързо се връща на земята. Аз затова и много пътувам из страната, откакто съм на поста. Важно е за хората да ме виждат, да знаят, че ги чувам. Но също така е важно и ние като министри да не губим контакт с тях. Нека да си признаем, че и в Каменар, и в Сопот, и на много други места, посетени от мен през последните седмици, личи колко много изоставаме. При това не само в образованието…

– Защо изостава българското образование?
– Всички знаем защо – поради необяснимото игнориране на тази сфера. Но по-важно е какво правим, за да преодолеем това. Поставила съм си ясната цел МОН да разпределя 1,5 млрд. евро за просвета отделени от ЕС. Защото досега не беше така и резултатът е ясен, очевиден за всички, независимо че и за Европа, и за България образованието се изтъква като приоритет. Веднага давам пример с незапочналото у нас електронно образование, за което ЕС дава сериозни фондове, понеже Европа гради икономика на знанието. От 15 септември ударно започваме няколко много важни неща. Първото е скоростно въвеждане на електронни помагала. Ще започнем с дневниците и бележниците. Така хем ще държим родителите непрекъснато информирани какво правят децата им в училище, хем ще прекратим коварната практика да се отчита със задна дата, че деца, чиито родители получават помощи на база на посещенията им в училище, са били в клас, когато всъщност не са били. След това вече ще започнем с въвеждането на електронни учебници, защото опитът на водещите страни по образованост и грамотност в ЕС показва, че това е пътят за развитие. Освен че са екологични, електронните помагала пестят и много пари на хазната – милиони.

– Какви са другите ви приоритети?
– Другата основна посока наесен за мен като министър ще бъде да срещам образователните институции с бизнеса. Замислям и обиколка с представители на деловите кръгове и техните организации във водещите ни университети и гимназии, и дискусии на двете страни по темата. Защото е крайно време училищата ни – средни и висши, да произвеждат кадри, които намират реализация. Само така ще се справим с растящата лавинообразно младежка безработица. Знаете, че европейските социалисти наложиха цялостна политика на ЕС в тази посока и това е безспорен приоритет на кабинета. Третото, не по значение, разбира се, е като въвеждаме тези съвременни форми, да не забравяме най-важното. А то е, че ние сме българи и образованието у нас трябва да е патриотично.

Нещо, което позабравихме през последните години, а е изключително важно. От какъвто и етнос да произхожда едно дете, то е гражданин на България и ние от самото начало на неговия живот трябва да го караме да се гордее с това, да познава отлично и езика, и историята на нашата страна. Децата ни обаче трябва да бъдат здрави, за да могат да учат ползотворно. По тази причина като общински съветник във Варна върнах училищните лекари. Сега е много важно да поработим с колегите за това да има не само училищни лекари, но и зъболекари в страната, защото проблемът с липсата на достъп до медицински услуги е страшен в последните 4 години. Не зная кой би протестирал срещу реализацията на всеки от тези мои планове.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: