На 7 юли беше учредена политическа партия „Република БГ“, която беше оглавена от абсолютно неизвестния Георги Василев. Той беше представен пред медиите като банкер от Швейцария, а информацията за учредяването на партията мина съвсем дежурно в повечето медии. Целта на учредяването на формацията е без много шум да осигури партийна регистрация на капиталци при евентуални бързи предсрочни избори.
Журналистическо разследване на показа, че лидерът на новата партия Георги Василев е силно свързан с неправителствените кръгове около политолога Иван Кръстев, който играе ролята на стратег на президентския проект. Още през 2006 година Василев учредява на свое име награда „За принос към свободата на духа“. В публикация на контролирания от Иво Прокопиев вестник „Дневник“ от 2006 година банкерът споделя, че идеята за наградата се зародила в разговори с шефа на Института за пазарна икономика Красен Станчев, с когото били близки, и с икономиста от „Отворено общество“ Георги Ангелов. Нещо повече, Василев разказва, че е финансирал с лични пари идеята на Ангелов бъде популяризирано въвеждането Христо 
Христов, които по това време работи във в. „Капитал“. В журито за връчването на наградите професорът по икономика Николай Неновски, близкият до „Капитал“ политолог Евгений Дайнов, програмният директор на фондация „Комумитас“, която се финансира от близкия до Цветслина Бориславова банкер Светослав Божилов – Венета Домусчиева, и компютърният специалист Веселин Комарски, който участва в различни граждански инициативи, ползващи се с подкрепата на Иво Прокопиев.
Носители на наградата на Георги Василев през годините са още писателят и автор на в. „Дневник“ Георги Господинов, правозащитничката Антонина Желязкова, синият бард Васко Кръпката, икономистът Георги Ангелов, главният редактор на издавания от Светослав Божилов в. „Култура“ Копринка Червенкова и др. През 2009 година раздаването на наградите секва.
Понастоящем партийният лидер Георги Василев е старши партньор в швейцарската банка Clariden. Той е роден през 1958 година в Добрич. Завършил е международни икономически отношения в Москва, а след това е работил в Министерството на външните работи. Живее в Швейцария от 1991 година. Избран е за лидер на президентската партия именно заради анонимността си. Идеята е, от една страна, на първо време да не привлича много медийното внимание, а от друга, да играе ролята на ново лице.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи