Журналистът Найо Тицин: С Александрина няма да се развеждаме, не сме в криза! ИНТЕРВЮ

Миналата седмица полицията арестува журналиста Найо Тицин пред парламента с маска на Волен Сидеров на лицето и в усмирителна риза. Бившият БНТ репортер и експиар на ДСБ и Иван Костов беше отведен от униформените, след като влезе зад загражденията на Народното събрание. Свидетели на задържането станаха двете дъщери на Найо от брака му с оперната прима Александрина Пендачанска. „Съставиха ми протокол, защото съм засечен в зоната на сигурност със скрита идентичност. Предупредиха ме да спазвам закона и разпоредбите и да не нарушавам реда. Много съм доволен, че се видя от камерите как Волен Сидеров бе арестуван в усмирителна риза“, заяви находчивият Найо след освобождаването му. На читателите вероятно ще им е интересно да научат от първо лице подробности за кариерата и личния живот на Тицин. Кой е той и за какво се бори? Защо се отказа от репортерството и какви са заниманията му сега? Отговорите на тези и други въпроси се съдържат в актуалното интервю със звездата на протестите.

– Найо, какво работите напоследък?
– С Димитър Коцев – Шошо сме съдружници в продуцентска къща. Наш проект е сериалът „Четвъртата власт“, който скоро ще тръгне по БНТ -12 епизода по 54 минути. Правя и документални филми.

– Къде е съпругата ви Александрина Пендачанска?
– Ту е в София, ту в Берлин или Виена, ту в Париж. И двамата с Александрина много пътуваме. Помага ни една жена – Рада, тя е нашият ангел-пазител. Живее с нас вече 12 години и се грижи за децата.

Найо Тицин и Александрина Пендачанска — Тицин е женен за оперната певица Александрина Пендачанска

– Имали ли сте кризи в брака ви с Александрина?
– Не. Свикнах с глупостите, които се говорят и пишат за брака ни. Няма да се развеждаме и не сме в криза (смее се). Според мен по-консервативните хора не могат да си представят динамичния начин на живот, който имаме. Не могат да си представят, че едно семейство може да бъде здраво и когато пътува много.

Тази динамика е нашата формула за успешен брак.

– Говори се, че навремето сте били гаджета с Ирина Флорин…
– Ама, моля ви се, не е вярно. Аз нея дори не я познавам. Според мен е лапсус и става въпрос за Найчо Токин.

– Как стартира вашата журналистическа кариера?
– През 1993 г. Първо около 4 месеца бях в културния отдел на в. „Стандарт“. В БНТ отидох покрай махането на Асен Агов и Нери Терзиева. Тогава напуснаха доста журналисти и имаше липса на работна ръка.

Една позната ми предложи да отида и аз го направих. Работих там 9 години.

– Вашият най-инфарктен репортаж?
– Имам една „любима случка“. Избухна взрив в една от мините в Бобов дол. От Благоевград отказаха да подадат материал за новините на Ефир 2, защото трябваше да се подготвят за приоритетния им Канал 1. Тогава ние двамата с Драго Драганов се метнахме на служебния джип на Коко Каменаров, който беше шеф на новините на Ефир 2. Пристигнахме в Бобов дол точно когато вадеха ранени хора от мината. Направихме репортажа – аз снимах, а Драго репортерстваше. В София се върнахме минути преди да започне емисията новини. На Орлов мост дори карах в насрещното, за да мога да стигна по-бързо до БНТ.

: Полицаи отвеждат журналиста, дегизиран като усмирения в риза за луди Волен Сидеров

– Опитвали ли са се да ви налагат как да си вършите работата?
– Да. опитаха се, и то по доста тъп начин. Искаха да сваля едно изречение от политически репортаж. Предложиха ми много срамна сделка. Ако бях приел, щяха да уредят някакъв бизнес на мой близък.

– В БНТ ви промениха името…
– Аз си го промених. Името ми е Найо Тицин Атанасов Нейков и в първите ми репортажи се подписвах Найо Тицин Нейков. Но беше много дълго. Реших, че със сложно име не се прави кариера, и станах само Найо Тицин.

– Защо си тръгнахте от БНТ?
– Тръгнах си в един от най-кризисните моменти за журналистиката. Тя и пиарът вървят ръка за ръка. Бях основно политически репортер и след това не ми беше трудно да се насоча към връзките с обществеността.

– Станахте пиар на Иван Костов…
– Пред мен но е имало дилема на кого да стана пиар. Знаех Иван още преди да е лидер на СДС. Винаги съм го уважавал много, но съм държал да имаме дистанция помежду си, особено когато беше и министър-председател. Знам, когато човек е на власт, колко много хора започват да му стават „приятели“. С Иван се сближихме реално, след като той вече не беше премиер. Сега сме приятели.

– Защо казвате, че дълго не сте могли да намерите общ език с Костов?
– Беше въпрос на различни характери. Заработването ни заедно беше процес на извоюване на доверие. Много сме спорили, с Иван човек може да се кара жестоко. Хора с по-голямо его ще се обидят при един такъв по-остър разговор. Но когато сте се събрали да работите заедно, трябва да можете да си казвате истината в очите.

– Защо се разделихте с Костов?
– Нямах какво повече да му дам. В един момент усетих, че не мога да му бъда полезен така, както той има нужда. Журналистиката и пиарът се изхабяват. Беше нормално да кажа на Иван, че не трябва да го натоварвам с ангажимента да ме държи и да сме заедно само и само защото сме приятели. Не исках да му бъда в тежест. Нека просто да сме си приятели. Винаги когато се виждаме, му казвам всичко, което мисля.

– Позволява ли ви да го критикувате?
– Позволявал съм си всичко да му кажа.

– Да разбираме ли, че още сте привърженик на синята идея?
– Да.

– Баща ви е известният български художник Атанас Нейков – Найо. Това пречело ли ви или ви е помагало в развитието ви?
– Не ми е пречело. Аз бях в друга сфера. Не смея по никакъв начин да се измервам с баща ми, защото той е естет и интелектуалец в най-хубавия смисъл на тези думи. Мога само да си мечтая да бъда на неговото ниво, в днешно време няма такова, той можеше с часове да разказва за изобразително изкуство и литература. Жалко е, че не беше оценен приживе. Татко беше ведър човек – нещо, което съм наследил от него. Той посрещаше ударите на съдбата по някакъв философски начин. Бил е на 30 години, когато са го обявили за формалист, прокарващ западно влияние в картините си. Казали са му, че вече не може да прави това, което е правил, не може да рисува живопис! И той е спрял. Това е пречупване на твореца в най-свежия му възход. Тогавашният образ на чалгата – социалистическият реализъм, не е допускал европейско мислене, изящество и красота.

– Дечко Узунов е бил вуйчо на баща ви…
– Да, брат на майката на татко. Бях на 15 години, когато Дечко почина. Имам маслен портрет от него вкъщи. В онези години много малко бяха хората аристократи. В дома на Дечко се правеха страхотни сбирки, на които идваше половината Политбюро и доста посланици, артисти, художници…

– Кои са пороците ви?
– Много съм суетен. Но няма да си правя пластична операция (смее се).

Разобличи царя, че шикалкави

НайоТицин от доста време не е лице на БНТ новините, но още се помнят култовите му репортажи за националната медия. Особено един от тях. Той бе човекът, който разобличи публично Симеон Сакскобургготски, че нищо конкретно не споделя, а все шикалкави в изказванията си.Тицин тикна микрофона в лицето на величеството и му зададе възможно най-простичкия въпрос: „Царю честити, колко е часът?”.

„С присъщата си обтекаемост той ми отговори: „Може да е някъде четири без нещо“. Благодарих му за конкретния отговор и той чак тогава загря, че капанът е щракнал. Много се ядоса, тресна вратата на колата, а сцената остана в историята“, връща лентата назад Найо.

ВИЖ ВИДЕОТО: