Минчо Празников има дълъг стаж в изготвянето и представянето на метеорологични прогнози. Той години наред осведомяваше аудиторията на БНТ дали ще грее слънце, или ще вали, но после се пенсионира и изчезна от малкия екран. Към днешна дата обаче пак се подвизава в телевизия. Актуалното му работно място е в TV7.
– Г-н Празников, как я карате?
– Засега съм ангажиран с TV7. Денят ми протича в справки, консултации и прогнози за времето. Когато не съм на работа, ходя на кино или на Витоша. През август възнамерявам да почивам със семейството си в къщата ми извън София. Доскоро имах куче, с което прекарвах голяма част от свободното си време, но за съжаление то почина. Живя при нас 16 години. Много бяхме привързани със семейството ми към него и ни е много тежко, че вече го няма. Засега не се замисляме да си вземем друго.
– Свикнахте ли вече с новите технологии, които се използват за представяне на прогнозата за времето?
– Няма как, свикнах. Технологиите непрекъснато се усъвършенстват и не може напълно да се овладеят. Догонвам ги непрекъснато. Хубавото е, че и метеорологията наред с всичко друго се развива. Трябва да бъдем в крак.
– Най-честите ви гафове?
– Атмосферата е много динамична материя и не може без грешки в прогнозата. Метеорологията е млада наука и й предстои развитие. В първите години прогнозите бяха доста по-несигурни, сега сбъдваемостта е значително по-голяма.
– Преди време, когато сте работили в БНТ, сте поздравили покойния Петър Младенов вместо Петър Стоянов…
– Това е най-големият гаф в цялата ми кариера! Рискът на живото предаване! Петър Младенов беше 20 години министър на външните работи и името му ми беше залегнало в съзнанието.
– При несбъднати прогнози сблъсквали ли сте се със сърдити граждани?
– Хората разбират, че синоптиката е млада наука и там не може да не се допускат грешки, стига разбира се, те да не са големи. Мисля, че несбъднати прогнози има само частично – в полето на вятъра, в температурата, във валежите. Напълно срината прогноза няма, все един-два елемента ще бъдат правилно предвидени.
– Вашите най-неточни прогнози?
– Имал съм и такива. След като завърших образованието си, работих във Военновъздушните сили и там възникна още в първите месеци много критично положение. Времето нямаше изгледи за бързо влошаване, но изненадващо се развали и заваля сняг. А при сняг се намалява силно видимостта и кацането на самолетите е почти невъзможно. Летецът, който беше във въздуха тогава, обаче беше много добър и успя да приземи самолета. Много нерви и напрежение имаше, докато не кацна. Като работех в Института по хидрология и метеорология, също имах инфарктни моменти, но там прогнозите не бяха така решаващи, както при авиацията. Дъжд лесно се прогнозира. При снега обаче има много рискови положения. Той започва да вали бързо, понякога интензивно и води до намаляване на видимостта, а това може да е проблем за транспорта. Така е и с мъглата.
– Гледате ли си термометрите вкъщи?
– Да, все пак трябва да знам каква е температурата в помещенията. Термометърът е много необходим. Дори си имам и походен, който използвам, когато ходя на екскурзии.
– Мая Попова предсказва земетресения по сърбежите по тялото си. Може ли така да се предвижда и времето?
– Това ми звучи несериозно. Говорят, че имало и извънземни, но аз съм скептик за всички тези неща. Трудно мога да се доверя на подобни предсказания, особено когато касаят земетресения.
– Какво е мнението ви за вашите по-млади колеги синоптици?
– Емо Чолаков преиграва доста в стремежа си да бъде оригинален. Понякога, когато приключи неговата прогноза, не се знае какво ще бъде времето.
Но това си е политика на Би Ти Ви. Щом те харесват и подкрепят такива прогнози, тяхна си работа. Моите колеги синоптици в TV7 са много старателни, попиват всичко, което им се каже, имат амбиция, интересуват се… Смятам, че са добро попадение.
– Приятели ли сте с Любка Кумчева? Кой от двама ви е по-известен?
– Работихме дълги години заедно в института по Хидрология и метеорология. За приятелство трудно може да се говори, но бяхме добри колеги. Не мога да кажа кой е по-известен от нас. Тя също е много популярна от времето, когато работеше в телевизията – 1970 – 1980 г.
– Интересувате ли се все още от политика? Преди време бяхте кандидат-депутат от Кърджали…
– Може би тогава щяхме да имаме успех, ако не беше Симеон Сакскобургготски, на когото много хора повярваха. Това доведе до отлив на гласове от другите партии. С „Гергьовден“, откъдето се кандидатирах, имахме много добри шансове, но изкарахме 3,62% на изборите. Симеон даваше големи обещания, че за 800 дни всичко ще цъфне и ще върже и хората му повярваха. Сега положението е вече по-друго. Съгласен съм с протестиращите, но не може да се искат само оставки. Трябва да се мисли и след това какво ще стане. Трябва промяна в системата. Оставка се иска, когато има и алтернатива. Първо трябва да се измени избирателният закон, да се чува повече гласът на народа.
Добре е да се измисли и начин народът по-активно да участва в управлението на страната. Имаше протести и срещу съдебната ни система. Прави са хората!
Не може за 24 години да няма един осъден олигарх или човек с незаконно придобито имущество. Ако нашата колежка Диляна Гайтанджиева стане шеф на следствието, ще има голям успех. Нещо, че не е завършила школата в Симеоново. Тя е сърцат човек и дава всичко от себе си, разкри много нарушения. Ако е в системата, нещата ще се променят.
– Известен сте с чувството си за хумор. Кога го губите, какво е в състояние да ви натъжи?
– Смъртта на кучето ми ме натъжи и един-два месеца не можах да се съвзема. Така съм и при загубата на близък човек. Преживявам зле и всяка несбъдната прогноза – ядосан съм и всичко ми е криво.
– Ако не бяхте станали синоптик, какъв щяхте да сте?
– Първоначално мислех да следвам инженерство, имах предпочитания към електротехниката. Учителят ми по физика в гимназията ме подготви много добре за техническите науки. Така се развиха нещата в живота ми обаче, че станах метеоролог
– Как сте със здравето?
– С възрастта се обаждат разни болежки. Пет-шест пъти съм бил в болница – заради бъбречни кризи, кръвно, малка операция за отстраняване на киста… Като цяло се чувствам добре. Обичам си работата и бих работил, докато съм полезен.
– Стига ли ви пенсията?
– Работя и не мога да се оплача от доходите си. Иначе щеше да ми е трудно да се оправям само с пенсията си.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи