Александър Лилов гасне от рак! | Сензация

Александър Лилов е в много тежко състояние в реанимацията на Правителствена болница от седмица, научихме от достоверни източници. Видният философ и политик от години е болен от рак на дебелото черво, заради което е претърпял няколко операции, но сега ситуацията е критична.

Преди година Стратега започва да се подобрява, движи се и близки и приятели въздъхват, че е прескочил трапа. Лилов ходи на раздвижвания и рехабилитация и поукрепва.

Изключително мил и свестен човек е, споделят лекуващите го лекари. Те разказват, че Александър Лилов никога не парадирал със славното си политическо минало и позициите си и се държал с всички като с равни. „Идвали са всякакви величия, някои са способни да ни отровят живота, но не и Лилов. Той е сред любимите ни пациенти“, споделя още докторите.

Преди седмица състоянието на политика рязко се влошило и се наложило да бъде приет в реанимацията. За една година уж подобрение се оказало, че Лилов има много метастазм и за да бъде спасен, трябва едва ли не чудо. В момента той бил изключително отслабнал и едвам ставал от болничното легло. Според близките му състоянието на Стратега е силно критично.

Александър Лилов, който на 31 август ще навърши 80 години, е известен с прозвището си Стратега. Той е един от най-младите и образовани членове на Политбюро по времето на Тодор Живков. Завършил е българска филология в CУ „Св. Климент Охридски“ и естетика в Москва. Защитава дисертация по философия и история на изкуството в престижния Московски държавен университет „Михаил Ломоносов“. Става старши научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН. Младият и талантлив Лилов бързо е забелязан от дъщерята на Първия – Людмила Живков и заедно с видни интелектуалци като Светлин Русев и проф. Александър Фол стават нейни близки съветници. Те оформят и стратегията за развитието на българската наука и култура, която цели отваряне на България към света – и към Изтока, и към Запада.

Лилов влиза в ръководството на БКП едва 38-годишен през 1971 г. и до 1979 г. става вторият по сила в партията. Той е избран за секретар на ЦК на БКП, а от 1974 г. е и член на Политбюро. Слуховете му приписват интимна връзка с Людмила както и участие в недотам морални за онова време гуляи в резиденциите на властта.

Силата, интелектът и връзките на Лилов обаче не се харесват на Живков и той вече се чувства заплашен за поста си. Използвайки смъртта на Людмила, както и факта, че Лилов е в командировка в Лондон, генералният секретар решава да го отстрани от Политбюро и го съветва да се заеме с научна дейност, където според Първия била силата на доскорошната му дясна ръка. На заседание на Политбюро, в отсъствието на Лилов, Живков го критикува, че теориите му били прекалено далече от реалния живот. Любимецът на Тато изведнъж се оказва неудобен заради опита да либерализира нашата културна политика, което не се харесва на геронтофилите в съветското Политбюро.

След като изпада в немилост, Лилов наистина се отдава на науката – става професор по философия, етика и естетика в СУ. Назначен е за директор на Института за съвременни социални теории. Става член-кореспондент на БАН и доктор на философските науки.

След като Живков пада от власт, Лилов, който се намира на специализация в Лондон, е върнат в Политбюро. Той предлага курса към социалдемократизиране на БКП и коалирането И с либерали, зелени и обществени движения. Председател е на Висшия партиен съвет на БСП в периода 1990-91 г, член е на Висшия съвет на БСП. Лилов обаче е в тежък конфликт с другия силен по онова време в партията – Андрей Луканов който става и премиер. Двамата имат различни възгледи за развитието както на страната, така и на партията. В крайна сметка, след като Стратега прокарва своя ученик Жан Виденов за лидер на БСП и след сгромо-лясването на неговото правителство, той се оттегля от активната политика и отново се заема с писане на научни трудове.

Ние му желаем крепко здраве, за да пребори коварната болест!