Синоптикът Емил Чолаков: Правя от прогнозата за времето изкуство! ИНТЕРВЮ

  Вече е трудно да си представим прогнозата за времето без Емо Чолаков. В последните няколко години именно той, бившият даскал от Гоце Делчев, е човекът, който представя синоптичната обстановка по най-атрактивен начин, феновете му се множат прогресивно, а някои дори колекционират бисерите, които ръси.

С Емо се срещнахме в края на миналата седмица в кафене край Би Ти Ви. Той бе в отлично настроение за всякакви въпроси, тъй като му оставаха само още няколко часа работа преди заслужената лятна отпуска.

– Г-н Чолаков, лятото дойде, няма ли да излизате в отпуска?
– Днес, петък, ми е последният ден преди отпуската. Затова и минава бавно в очакване на ваканцията. Две седмици ще бъда в почивка. Винаги по това време на годината ходим на море, избягваме разгара на сезона по една или друга причина. Предпочитаме нашето Черноморие.

– Известен сте с това, че представяте по много оригинален начин прогнозата за времето…
– Нетрадиционно е за нашата страна, но на Запад отдавна е по този начин. Мисля, че това е нормалният подход. Иначе прогнозата за времето звучи като сводката за нивото на река Дунав в сантиметри. Не мисля, че това е начинът. Времето търпи майтап, бъзик, по-разчупено поднасяне. Въпрос на отношение на презентатора… Не бива да се говори сухо. Времето винаги е свързано е някаква емоция – ако завали, му се сърдиш или му се радваш. За съжаление по-разчупените синоптични прогнози не са се наложили масово у нас. Иска ми се по-човешки да се поднася времето.

– В началото беше ли ви трудно да убедите шефовете на Би Ти Ви да рискуват с представяне на времето по вашия начин?
– Колкото и нескромно да звучи, това моето си беше нещо нетрадиционно нещо, което не беше правено. А всичко пионерско винаги носи голяма доза риск. Не се знае как ще се възприеме от зрителите.

– Заучени ли са фразите ви, или разчитате на импровизация?
– Съобщаването на развитието на метеорологичната обстановка и атмосферните условия е свързано с един набор думи, който не е много изобилен. Оттам насетне е изкуството. Да, именно като на изкуство гледам аз на работата си. Успявам да избягам от клишетата, които зрителите бяха свикнали да слушат в прогнозата. Когато хората говорят помежду си за времето, не го правят по начина, по който се изразяват повечето синоптици. Моята идея беше да използвам езика на народа – шеги, думи човешки.

– Обект сте на всенародна любов…
– Чак пък на всенародна (смее се). Няма да е нормално, ако липсват недоволни. Преди време правихме някакво промо на един сайт. Няколко месеца по-късно се срещнахме с човека от сайта. Той каза, че нещо не му харесвала работата, защото всички били доволни, имало само позитивни коментари. Тоест като няма хейтъри и недоволни, нещата не са на добре.

– Вие търпите ли критики?
– Да, от всякакви хора. Семейството ми не ме критикува, защото май отдавна спря да се интересува от моите прогнози, станаха им безинтересни. Надявам се това безразличие да не стане масово явление. Шегувам се, разбира се. Дъщеря ми ми се радва все още, а това, че
децата ме приемат добре, е хубав признак

– Една ваша прогноза за времето продължава няколко минути на екран, но колко отнема подготовката й?
– Един пълен работен ден. Ставам в 5,00 часа за сутрешния блок и към 5,30 съм в телевизията. После идва обедната емисия в 12,30. Прогнозата за времето си изисква грижи и усилия, не става никак лесно.

– Кои са най-честите ви гафове в ефир?
– Живо предаване без грешки няма. А без гафове няма и чар. Случват се най-различни неща – забива техниката, понякога дори и аз забивам.

– Как излизате от критични ситуации?
– Гледам да се държа естествено, това според мен е най-доброто решение. Ако се притесниш, става още по-нелепо. В началото се шашках при грешка или гаф, но сега опитът си казва думата. Вече успявам да превърна дефекта в ефект.

– Кога се появи интересът ви към метеорологията?
– Отдавна. Не е трудно да се разгори тази любов.

– Има ли синоптик, от когото сте се учили?
– И преди мен има човек, който се е справял с оригиналното представяне на прогнозата за времето – Минчо Празников. За съжаление това е ставало в студентските ми години, когато аз не съм гледал активно телевизия. Очевидно Минчо Празников се е справял добре, защото е останал в сърцата на хората и го помнят с усмивка.

Не бих казал обаче, че от него аз съм взел някакъв маниер. На Запад оригинално представяне на времето се прави от години, така че не ние сме открили топлата вода.

– Какво е мнението ви за Любка Кумчева?
– За да се помни и тя, значи се е доказала. До ден днешен работя с нея. Тя си е в БАН, но си комуникираме много, чуваме се по телефона.

– Кога и как попаднахте в Би Ти Ви?
– В края на 2005 г. Постъпването ми на работа в Би Ти Ви стана случайно. Бях учител в родния си град Гоце Делчев и реших да дойда в София да карам докторантура по метеорология във Физическия факултет. Така се стекоха обаче нещата, че започнах в телевизията.

– Децата на Гоце Делчев не изгубиха ли един добър педагог с отиването ви в Би Ти Ви?
– Педагог е силно казано, практикувал съм учителската професия година и половина. Все още поддържам връзка с моите ученици, станахме приятели.

– Първата ви заплата?
– След като се дипломирах, останах на работа при научния си ръководител в една катедра на физическия факултет. Първата ми официална заплата беше 100 лева през 1998 г.

Но и преди това съм работил, при това какво ли не. Брал съм тютюн, хамалувал съм през лятната ваканция като ученик. Работил съм и в Консервната фабрика в Гоце Делчев.

– Имало ли е към вас предложения от други телевизии?
– Не. Но и да има, не мисля, че ще приема. Би Ти Ви е моята телевизия.

– Най-трудният момент в работата ви?
– Работа е, не може да няма трудни моменти. Много си я обичам, обожавам я. Вече седма година съм в телевизията и не съм усетил отлив на любовта или пък промяна в отношението към мен. А казват, че седмата година е най-критична… Да чукам на дърво (смее се). Много е хубаво, когато човек прави нещата с любов, с отношение с емоция. Другото е мъка.

– Разкажете за сайта „Дали вали“.
– Името му стана нарицателно. Хората, когато ме срещат, ме поздравяват с „дали вали“. За отрицателно време си стана марка. Сайтът е уникален. В него може да се намери информация за всичко, през час се ъпдейтва – пътната обстановка, планините, времето по света… Нещо уникално е.

– Приятелите ви консултират ли се лично с вас за времето?
– Добрият вариант е, когато се интересуват какво ще е времето след една седмица. Защото има и хора, които питат за след 3-4 месеца. Времето го знаем за 5 дни, максимум за седмица.

До третия ден е най-успешна прогнозата, след това пада процентът на познаваемост.

– Всички ви знаят като веселия синоптик на Би Ти Ви. Какво обаче е в състояние да ви натъжи и ядоса? Мълви, се че сте кибритлия…
– Силно казано е, че съм кибритлия. Блага душа съм. А неща, които могат да натъжат човек, има много. Предлагам да си говорим по-весело.

– Спортувате ли нещо?
– Да, карам колело с дъщеря ми, катерим планини… Не обичам да се затварям, въпреки че едно време играех много тенис на маса. Преди години съм скачал и с парапланер. Тогава нямахме пари, не бяхме добре подсигурени и доста рискувахме. Травми и наранявания обаче нямам. Времето е най-важно при скачането с парапланер, а аз си бях метеоролог на място и не са се случвали инциденти.

– От кога сте гола глава?
– Имах разкошна дълга коса. Но мина рокаджийският и хипарският период и ми омръзна. В жегите е трудно да си с дълга коса: Голата глава е оптимална прическа, препоръчвам я на всички.

– Пазите ли хубави спомени от казармата?
– Нищо драматично не ми се е случвало там, но по презумпция и дефиниция казармата е ужасно, отвратително нещо. Това е затвор, добре че я махнаха. Служих в Горна баня като физик.

– Как се залюбихте с приятелката ви?
– Аз съм много скромен и приятелката ми направи първата крачка към мен. Дойде в дискотеката, свали ме и вече 13 години сме заедно. Всички мъже си мислят, че тяхната дума се чува в семейството им, но това не е съвсем така (смее се). А дъщеря ми тази година ще бъде в първи клас.

– Ревнувате ли се с жената до вас?
– Да, това е критерий, че ги има чувствата. Но ревността ни е умерена.

– Какви са пороците ви?
– Много се смея, когато прочета някъде, че злоупотребявам с алкохола. Ей, хора, никога не съм прекалявал със спиртните напитки!

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: