Дон Корлеоне на съдебната власт – това е най-новият прякор на Камен Ситнилски, корполентна фигура от средите на правосъдието и до неотдавна близък приятел на Васил Божков. Прякорът се понесе из коридорите на Съдебната палата, след като медиите публикуваха тези дни телефонните му разговори с неговите подчинени прокурори – Емил Христов от Бургас и Иван Ванчев от Хасково.
От записите, направени със законно приложени СРС-та, става ясно, че те са неговата преторианска гвардия.
Точно те са организирали прокурори из страната да гласуват под строй за Камен Ситнилски и неговия „адютант“ Румен Боев от Пловдив при избора им за членове на Висшил съдебен съвет (ВСС). В прокуратурата вече започна разследване около публикуваните разговори. Ако то бъде изведено докрай, скандалът може да засенчи славата на Красьо Черния като кадровик на съдебната система.
Първият разговор е от август 2012 г. Иван Ванчев и Емил Христов звънят на Ситнилски от хотел „Рич“ между Равдва и Несебър. Наричат го „шефе“ и му обясняват, че здраво са се заели с поръчката му да събират гласове в негова полза. Ситнилски ги съветва „да се държат заедно“, за да проработи планът им. В този дух е съдържанието и на другите разговори.
Кои са героите на този телефонен сериал?
За широката публика Камен Ситнилски не е известно лице, но в съдебната система се знае, че той коли и беси. В новините по телевизията преди време се движеше като сянка на бившия главен прокурор Борис Велчев. Ситнилски беше негов първи заместник. Захапал неизменната си пура той наблюдаваше тежки разследвания, които така и не се увенчаха с успех – за измамите с еврофондовете, срещу Илия Илиев и Румен Петков и т.н. Името му обаче гръмна в два вече позабравени скандала. Твърдеше се, че точно той е предупредил Мургина, че ДАНС се готви да я арестува, докато взема подкуп с белязани пари. С инициалите К. С. по-късно е подписан и есемес до прословутите „братя“ Пламен Галев и Ангел Христов, които бяха осъдени, но така и не влязоха в затвора.
И в по-далечното си минало като прокурор Камен Ситнилски има не малко тъмни петънца. Например, навремето е уволнен от Татарчев. Мотивът – че е прекратил дело №2 срещу тези, които скриха истината за Чернобил.
След отстраняването на Ситнилски делото е възобновено. Завършва с осъ-дителни присъди, години по-късно Филчев го връща обратно в системата.
Днес във Висшия съдебен съвет (ВСС), който назначава и уволнява в съдебната система, Ситнилски е много важна фигура. Той е „босът на кадровиците“, а прокурори като героите от телефонните разговори – Емил Христов, Иван Ванчев, Светозар Лозанов са неговите уши и очи по места. Чрез тях той упражнява огромната си власт. На практика тези прокурори решават кои от делата ще влязат в съдебната зала и кои ще бъдат прекратени.
Приятелският кръг на Ситнилски е ориентиран към най-интересните части на страната. Емил Христов е начело на Апелативната прокуратура в Бургас, където е рафинерията на „Лукойл“. Иван Ванчев правораздава в Хасково, където има граници, митници, контрабанда. Враца, в чийто съдебен окръг влизат делата на АЕЦ „Козлодуй“, е в ръцете на Светозар Лозанов.
Край затънтеното врачанско село Главаци е едно от любимите места на приятелския кръг. Домакинът там – окръжният прокурор Светозар Лозанов, е голям любител на чашката. Според местните той се привързал към алкохола след трагичен инцидент. Преди години синът му се застрелял с ловната пушка на баща си. Дъщерята на Лозанов – Теодора, също юристка по образование, развъжда риба в язовира. Приятелите на баща й, начело с Камен Ситнилски, от години си организират забавления в красивото място. Превърнали са го в недостъпна крепост за простолюдието. Защитени от табели с надпис „Частна собственост“, хвърлят въдиците за шарани и решават съдбата на важни дела.
Преди време разследваща журналисти попаднали на прокурорския оазис във Врачанския Балкан и заснели филм за него. Той обаче така си и останал неизлъчен по една от големите телевизии. Спрян е след обаждания на хора от високите етажи на правосъдната система и МВР. Сред тези, които понатиснали да бъде спрян, казват, че бил и бившият главен секретар на вътрешното ведомство Калин Георгиев. Амбициозният полицай също е сред най-близките на прокурора Ситнилски. Той го наричал покровителствено „моето момче“.
Другите приятели на Ситнилски също не са със случайни позиции и връзки. Емил Христов е шеф на Апелативната прокуратура в Бургас, а името му се свърза с лихваря Тодор Илиев Атанасов – Томи Черния, и сенчестия бизнесмен Венцислав Чамурджиев. Когато срещу него е образувано разследване, че покровителства организираната престъпност в Бургаския регион, лично Камен Ситнилски го предупредил да внимава.
Другият от кръга на Ситнилск – прокурорът Ванчев се прочу, че подслушва незаконно магистрати и политици, сред които и председателя на Върховния касационен съд, при това с една едничка цел – за да разбере дали любовницата му – шефката на Окръжния съд в Хасково Миглена Тянкова му изневерява. Ванчев е уволнен, но съдът по-късно го възстанови на работа.
Във Висшия съдебен съвет лобито на Ситнилски се допълва и от още двама магистрати. Те са Румен Боев, бивш прокурор в Пловдив, и атрактивна експрокурорка, чието име се пази в редакцията. За нея казват, че е свързана със Ситнилски не само професионално.
Семейството на новия Дон Корлеоне на съдебната система също е настанено на отговорни позиции във важни ведомства. Съпругата Донка е счетоводителка на Националната следствена служба. Големият син Адриано се мотае в ДАНС, а вторият син е юрист в Агенция „Митници“. Дъщерята Мария е коскоджамити съдия в Апелативния съд в София-град, а преди това е била юрисконсулт в МВР.
Според имотната декларация семейството притежава 5 апартамента, къща в Кочериново и 2 гаража. Казват, че това е само една малка част от огромната империя на Ситнилски. През 2007 г. прокурорът официално се обогатява с две нови жилища, всяко с площ от 98 кв. м. За тях плаща едва по 30 000 лв.
Be the first to comment