Всенародна любимка. Такава е от 20 години чаровната и талантлива бургаска певица Тони Димитрова. Тя вади хит след хит, изнася концерт след концерт, а напоследък дори се изявява и като актриса.
През 2013-а изпълнителката на „Ах, морето“ навърши 50, но годините изобщо не й личат. Всичко в нея продължава да е младежко – и външният вид, и духът, и ентусиазмът, с който си върши работата. Затова и срещите с Тони винаги са празник.
Тези дни журналисти отново имаха удоволствието да контактуват с най-обичаната бургаска изпълнителка. Получи се откровено интервю, което разкрива подробности и от миналото, и от настоящето на звездата.
– Тони, с какво сте ангажирана напоследък?
– По-лесният въпрос е къде не съм била из страната в последните два месеца. От май не съм се спряла. Сега имам няколко свободни дни и ги използвам да свърша всички задачи, които съм пропуснала през другото време. Много ми е напрегнато. Очаквах с нетърпение юли, когато по традиция поемам по-малко ангажименти и си почивам.
– Работите ли върху нови песни?
– Счита се за безумие в това време да правиш албуми, защото никой не купува, всички теглят безплатно от интернет. Аз обаче продължавам да си творя. Според мен на певеца работата му е това.
– Тази година на „Бургас и морето“ очаквате ли пак напрежение?
– Ще се изненадам ако няма, но и ще съм щастлива, ако бъда опровергана. Непрекъснато съм във връзка с община Бургас и за успокоение на някои ще кажа, че дадени хора не са в журито нито в подборната комисия, а няма и да пеят. С общината сме в много добри отношения и съм им благодарна, че ценят моите качества. Когато нещо, свързано с „Бургас и морето“, не им е ясно, звънят на мен или на Руслан Карагьозов.
Не помагам за хонорар, а защото искам да го има този единствен останал ни фестивал. Обичам го и никога няма да позволя да изчезне.
– Затоплиха ли се отношенията ви с Кичка Бодурова?
– Не. Единствената прилика между нас е, че и двете сме родени в Бургас, всичко друго е отлика. Мога да кажа много по този въпрос, но нито ще наплюя, нито ще похваля Кичка. Само едно ще отбележа – че смятам да остарявам по-достойно от нея, когато му дойде времето.
– С вашия откривател Стефан Диомов как се разбирате?
– В перфектни отношения сме. Преди време му звъннах и му казах, че пише, че сме жестоко скарани. Стефан много се смя. Имали сме разминавания и караници, но никога не сме късали отношения окончателно, не сме тръгвали по пътя на омразата и злобата. Ще бъдем докрай приятели. Дори понякога му казвам: „Сърдете ми се, но аз си ви обичам!“.
– Приятелка ли сте с певците от „Тоника“?
– С Ваня Костова също са прекрасни отношенията ни. Аз бях една от първите, която й честити внучето, когато се роди. Преди време имаше малко напрежение помежду ни, но и двете не знаем защо. Винаги съм твърдяла, че тя е изключителна певица. С Ева и Гого не съм се виждала, не съм ходила при тях в Айтос от миналата година. Сега да ми звъннат, веднага ще хукна. С другите от „Тоника“ само се поздравяваме. Уважавам всички от групата, за мен те са висока топка. Държа да подчертая, че никога няма да си позволя да се държа неуважително към човек от гилдията.
– Обиждате ли се от писанията за вас, че сте работили като машинописка, че сте пели по кръчми…
– Това е част от моя живот. Откъде да зная, че ще стана Тони Димитрова, за да се крия и да не се занимавам с тази работа (смее се). Когато съм била по заведенията, съм пяла. Не съм проституирала, не съм крала и не съм лихварствала. Когато работих в общината, бях най-бързата и най-грамотна машинописка, бяха ме направили дори отговорничка. Всяко нещо, с което съм се занимавала, съм го вършила с обич. Няма нито един човек, който да не мога да погледна в очите.
– Наричат ви бургаската Бони Тейлър…
– Да, така е (смее се). Започнах с песен на Бони Тейлър. Тогава ме чули Гого и Ева, след това Диомов. Бони Тейлър е голяма певица, създала е световни хитове. Един приятел наскоро ми звънна и каза през смях, не гласът й се е изчистил. Сега тя прилича на мен, а не аз на нея (смее се).
– Вашият най-труден момент в кариерата?
– Аз не мога да ходя и да се навирам на всяка цена, не умея да се предлагам на редактори. По-премерена съм, никога не съм налагала себе си агресивно.
Беше ми тъжно, когато през годините радиата се правеха, че не ме забелязват, но пък колкото там не пускаха песните ми, толкова повече ме канеха по участия. За телевизията не казвам нищо, викаха ме.
После и в радиото нещата се промениха, започнаха да ме излъчват.
– А върхът в кариерата ви?
– Онзи ден пях в летния театър във Варна, хората бяха прекрасни. Много пъти съм била на тази сцена и не мога да измеря обичта, която съм получила. Големият връх на един певец е, когато хората го канят и обичат. Гордея се с всяка своя изява, винаги съм ходила да пея с чисто сърце, а не изчислявайки хонорара. За мен това е най-важно – отношението на публиката към мен и коректността на онези, с които работя.
– Все още ли имате актьорски ангажименти в Бургаския театър?
– Сега сме във ваканция, но иначе ходя, когато имам време. Спектакълът „Българският модел“ го играхме през януари, пътувахме доста. Имам заповед „за назначаване в Бургаския театър на безсрочен договор.
– През януари станахте на 50. Личната ви равносметка?
Пропуснах много празници, не се научих да почивам, повече пях за любовта, отколкото я срещах в живота. Но няма нещо, от което да се срамувам и което да премълчавам. Никога не съм лихварствала с човешките чувства. През цялото време съм живяла открито. Обичала съм досега 3-4 пъти, а най-тежки са ми били разделите, независимо дали с приятел или с любим човек. Била съм и предавана.
– Имате ли мъж до себе си?
– И да се появи, няма да бия камбаната. Трябва сърцето ми да познае мъжа, да ми подскаже. Човек, като е влюбен, е птица. Иска ми се да литна, но когато е писано, тогава.
– Живеете почти до морето. Остава ли ви време за плаж?
– Не, още не съм ходила. Но преди малко се върнах от басейн. Всяка сутрин плувам, добра съм в това. През юли ще ходя и на плаж.
– Дъщеря ви Магдалена с какво се занимава?
– Тийнейджърка е. Искрено се надявам тази година да бъде приета там, където иска. Дано тази нейна първа истинска битка в живота да бъде успешна и да влезе в учебното заведение, което си е избрала.
– Как е кучето ви Сара?
– Онзи ден ме срещна един съсед и се учуди, колко е напълняла. В момента прилича на табуретка и е на диета. Заради работата ми не мога да я извеждам и разхождам много.
– Вуйчо ви е бил убит от товарен влак. Разкажете.
– Имам един вуйчо и той си е жив, братът на майка ми. Те са няколко деца. Две от сестрите й и братът бяха в Симитли. Едната леля живееше до железопътната линия. Веднъж я закача влакът и я захвърля надалече. Умира няколко дни по-късно от раните си. Това беше преди доста години.
– Спазвате ли диета? Все още ли сте пациентка на д-р Емилова?
– Тази година не съм ходила в клиниката. Но не защото съм се отказала от метода. Просто реших да си стоя, доколкото ми е възможно, вкъщи, да обръщам внимание на дъщеря ми. Това беше и причината да откажа участие в няколко телевизионни формата и снимки в сериал. Миналата седмица бях няколко дни на плодове и се почувствах лека като перце. Гледам вечер да избягвам храната. Структурата ми е такава, че няма как да съм много слаба. Мога да кажа обаче, че нямам целулит и съм гъвкава. Може да не съм тънка като тръстика, но в никакъв случай не съм отпусната.
– Как се грижите за гласа си?
– Инхалации скоро не съм правила, но има моменти, когато предпочитам да мълча. Пуша цигари, рядко пия алкохол, а преди пеене – никога. Не си позволявам газирано и слънчоглед.
– Като дете сте имали проблем с нощно напикаване. Как се оправихте?
– Като малка започнах да се напикавам, та до 4 клас. Майка ми ме заведе във ВМА при д-р Бояджиева и тя ме пръсна с нещо. Каза, че съм имала проблем с един прешлен. Не си спомням какво точно пих и какво още ми направи, но нещата се нормализираха.
– Знае се, че имате няколко прищипвания в кръста и почти скъсан минискус на единия крак…
– Да, така е (смее се). А знае ли се кога ми е месечният цикъл (разсмива се още повече)? Плуването ми помага много. Всяка седмица ходя по веднъж и на кинезитерапия.
– От какво вдигате кръвно?
– От наглеците.
– Интересувате ли се от политика?
– Да, много се вълнувам, защото съм избрала да живея в България. Обидно ми е това, което се случи. Правителството бял ден не видя! И аз съм втрещена от нещата, които запалиха страната, но не бива да сме толкова крайни в обичта и омразата си. Трябва да има чуваемост и диалог.
– Преди време възпяхте Иван Славков. Сега бихте ли направили това за някой политик?
– Песента за Иван Славков беше в негова и на Пламен Ставрев памет. Тя беше за това, че качествените хора като тях си отиват с достойнство. Не искам да възпявам политици. Бих възпяла добротата и приличието, това да бъдем хора. Не искам да пея за омразата, за гнусотията…
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment