Година и половина след като получи страшната диагноза рак на гърдата, водещата Нана отново се изправя пред страховете си. Устатата блондинка, която е лице на шоуто „Съдебен спор“, още не успява да преживее напълно шока, че може остави сираче малкия си син Джейсън и вдовец съпруга си Джон. Затова живее ден за ден с надеждата, че прогнозите на лекарите за развитието на болестта й няма да се окажат истински.
„Преди година и половина, когато ми казаха диагнозата, лекарите ми оставиха две възможности. Едната, по-черната прогноза, бе да живея няколко месеца без операции и никакви терапия. Другата и по-тежката за тялото ми възможност беше да се подложа на хирургическа интервенция, за да отстраня туморите и да имам шанс за още 5 години живот. Тогава някак осъзнах, че няма къде да се ходи – след като си се родил, ще умреш.
Беше ме страх ужасно, но намерих някакви сили в себе си, за да се боря със случващото се около мен“, признава откровено водещата на „Съдебен спор“.
Днес, след като е претърпяла няколко операции за премахването на раковите образувания и няколко курса химиотерапия в Израел, според изследванията тялото й е относително добре. Нана още не е съвсем здрава, а е в ремисия. Според медиците обаче засега няма повече здравословни пречки, за да има дълъг и щастлив живот със семейството си. Въпреки това всеки месец тя ходи на изследвания и процедури в Тел Авив, с които да следи състоянието си и продължава да се лекува от последиците, които ракът е имал върху тялото й.
Водещата на „Съдебен спор“ обаче не крие, че още брои оставащите й от тези 5 години месеци и дни. С известни притеснения всяка сутрин тя поглежда към календара и наум пресмята колко време е минало от деня, в който са й казали ужасната новина за опасното й заболяване, приема края на този 5-годишен период като своеобразен краен срок, след който наистина ще се почувства свободна от болестта си и вечния си страх, че смъртта я дебне зад някой ъгъл. Докато този срок не изтече напълно, тя още се бои от бъдещето си.
Именно заради неяснотата пред предстоящите събития в живота й Нана продължава да се смущава да признае, че е щастлива и доволна от това, от което има и е постигнала досега. Дори новият й дом, който вдига и подрежда с много любов и желание заедно с британския си съпруг, е причина да изпитва безпокойство.
Устатата блондинка така и още не е успяла да му се нярадва истински и да го приеме. Причината е, че се нанася в него само дни преди да чуе, че може да не посрещне Нова година с любимите си хора заради многобройни метастази в тялото й.
„Гледах кухнята си, прясно монтирана, и реших, че няма да доживея, за да си готвя нищо в нея. Точно тогава ме поканиха да участвам в предаването „Черешката на тортата“ и трябваше да посрещна гости за пръв път в дома си. Изобщо не ми беше до това. Започнах лечение и всичко останало остана на заден план. Ходех по улиците и ревях“, обяснява днес закрепилата се от болестта водеща.
Спасението й от всички заливащия я страхове е в работата за предаването на Нова телевизия и домакинството. В най-черните дни и нощи на терапията си тя си намира занимания, като шета, чисти и готви на семейството си. В работата си в „Съдебен спор“ пък гори със същия плам, както преди да научи диагнозата си и не се оставя на увещаванията на близки и приятели, че трябва да приема болестта, легнала в легло и далеч от истинския живот.
„Смехът е спасение. Казвам на моите колеги: „Ако знаех, че така ще ме глезите и обичате, отдавна да съм се разболяла от рак. Работата ми беше моят пристан от депресията. Без нея щях да се чувствам безполезна и слаба“, убедена е Нана.
Когато преди няколко месеца от Нова телевизия отново й предлагат да участва в „Черешката на тортата“, водещата не се колебае и веднага приема предизвикателството.
Тя го приема като реванш на предишния път, когато е нямала шанс да се включи в надпреварата заради болестта си и да покажа, колко гостоприемна и добра домакиня е.
„Такива неща ми показват, че съм жива“, подсмърчайки, признава водещата на „Съдебен спор“.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи