Владимир Пенев е сред най-хитовите актьори през изминалите години. Приключилият театрален сезон бе един от най-инфарктните за него. След десетките роли, които изигра, той бе за кратко и министър на културата в служебното правителство на Марин Райков. Равносметка за ролята му като администратор той прави тук.
– Много от колегите ви ходят организирано на протестите, господин Пенев. Вие манифестирате ли с тях?
– Не, но ги подкрепям и поздравявам. Това е гражданската им позиция. Моята гражданска позиция съм защитил, поемайки поста в служебното правителство.
– Как се чувствахте в министерското кресло?
– Смятам, че не е от най-удобните.
– Сега радвате ли се на свободата си?
– Много по-спокоен съм. Това беше тежка и сериозна работа която не ми се беше случвало да върша досега. Тя е изпитание за всеки творец, който е свикнал със съвсем друг режим на работа. Но не е непостижима. Смятам, че я свърших прилично.
Не съм стъпвал в министерството, откакто се сбогувах с него. Това е интересна част от биографията ми и наистина се чувствам горд, че имах възможност да изпробвам себе си в такава крайна и непривична ситуация. Най-вече че не си изгубих ума, не се поддадох на изкушения и опити за подвеждане.
– А имаше ли такива?
– За мен са изключително важни моралът и достойнството, с които преминаваш през живота. Не ме интересува нищо материално или друго, което би повдигнало самочувствието или стандарта. Искам да приемам живота си с чест, за да дам личен пример на дъщеря ми. Да знае, че нейният баща е бил достоен човек. Всичко останало е суета и смешки, които за съжаление са много важни за някои хора.
– Не беше ли твърде малък този срок, за да успеете да се разгърнете и да покажете какво можете като управленец?
– Срокът на едно служебно правителство е точно толкова. То има своите задачи за изпълнение точно в рамките на три месеца по конституция. И при това при определени условия – без парламент и парламентарен контрол, без възможност за промени на закони. Направих колкото позволяваше ситуацията. Нямаше особени изненади.
– Какво не успяхте да свършите до края на мандата ви?
– Единственото, което не успях да свърша, е по независещи от мен причини. Трябваше да се отделят извънредни средства за най-бедните. Служебното правителство ги осигури с определен процент отчисления от бюджетите на всяко едно министерство, включително и нашето. Ако не ги бяха взели, тези пари вероятно щяха да отидат за известно повишаване на заплатите на артистите.
– Има ли бедстващи актьори?
– Зависи какво разбираме под това. Вероятно става дума за някого, който е завършил НАТФИЗ, а не може да упражнява професията си, понякога от мързел. Или пък за възрастни актьори с ниски пенсии. Но проблемът е общовалиден във всички сфери.
– Имахте идея за издигане на паметници на хората на изкуството. Ще продължи ли?
– В момента се реновира алеята на творците в централните гробища, за да бъде по-представителна. Надявам се да продължи. Иначе открихме паметник на Григор Вачков в Градската градина, но засега той е първи и единствен, зависи от общината.
– На 24 май пред Националната библиотека изнесохте най-кратката реч, която някога е произнасял министър. Като че ли се притеснявахте?
– Нямаше особен смисъл след великолепните неща които Георги Господинов каза и начинът, по-който го напра ви. Това беше суперталантливо и въздействащо. Но изглежда имаше някакъв протокол, който трябваше да спазя. Доста неудобна ситуация. За разлика от творческата работа, където всеки актьор се старае да бъде различен, уникален и изненадващ в администрацията е точно обратното.
Там трябва да усещаш, че спазваш определени правила, да повтаряш неща, които друг е правил. Но пък е ужасно удовлетворяващо, когато усещаш, че успяваш. Наистина съм много горд и щастлив, че ми се случи и че имах възможност да проверя себе си.
– Какви са предизвикателствата пред вас през новия сезон?
– За съжаление ние, артистите, не можем да предвидим много напред сезона. Чакаме да ни изберат. Репетирам в Народния театър в пиеса на Георги Денев, която той сам режисира. Имам репетиции в Театър „Зад канала“. Заминавам на фестивала на Нона Йотова, който се провежда в Разлог. После отлитам за Лондон. В българския културен институт там, който е от най-добре действащите, със Силвия Лулчева ще покажем представлението „Дуети“ на Театър 199. Надявам се да продължи четвърти сезон на „Под прикритие“, но нито знам кога, нито какво.
Това изисква доста сложна организация и пари.
– Снимахте се в сериала „Недадените“, а сега и в „Четвърта власт“. Каква е ролята ви там?
– Нямам право да ви кажа. Когато рекламната стратегия прецени, ще излезе наяве. Много е интересна и различна от тази на „Под прикритие“.
– Обичате ли си ролята на ченгето Попов?
– Тя ми донесе голяма популярност, каквато преди това едва ли съм имал. Бях познат на малка част от хората, които ходят на театър.
Телевизията носи известност. Спират ме хора по улицата и ми казват: „Ето го доброто ченге Попов!“.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи