10 души от Перник изчезнаха след убийството на Мирослава

: Бруталното убийство на Мирослава Николова отприщва вълна от изчезвания в Перник

Перник е в ужас, след като мистериозно започнаха да изчезват хора. Вълната се отприщи след бруталното убийство на Мирослава Николова. След нейното отвличане още десет души от миньорския град потънаха без следа. Нито един от тях не е оставил писмо, а са били в добри отношения с близките си и нямат повод да се крият от семействата си. Полицейската статистика е стряскаща – повечето от изчезналите след време са открити убити и разфасовани. Останките им са разхвърляни в планината или в пустеещите мини „Република“, които навремето са изхранвали миньорския град.

Тодор Андреев Гюров е поредният в списъка на безследно изчезналите. Дъщеря му Валентина, която е медицинска сестра в „Пирогов“, го вижда за последно на автобусната спирка в кв. „Мошино“ на 25 октомври миналата година. Тръгнал бил към пенсионерския клуб. Оттогава от 80-годишния човек няма ни вест, ни кост.

Възрастният мъж имал навика всеки ден по обяд да играе шах. Прибирал се обикновено около 18 часа вечерта. Притеснихме се, когато татко не се върна спомня си Валентина. – След 19 часа започнах да звъня в клуба, по приятели, навсякъде, където се сетя“. Баща й нямал мобилен телефон, защото модерните технологии му били чужди.

Дъщерята се обадила и в полицията, но й казали да изчака едно денонощие и тогава да подаде заявление, че е изчезнал. На другия ден обявили баща й за национално издирване, но досега няма никакъв резултат.

След Тодор Гюров изчезнали и други перничани. В полицията уверили семейството, че повечето от тях са намерени – живи или мъртви. Неотдавна открили телата на едно момиче и на двама мъже – единият бил захвърлен край храсталак, а другият пуснат в кладенец. „Само от баща ми – никаква следа“ – проплаква Валентина.

Цялата фамилия не е спирала да търси дядо Тодор. Пуснали съобщение в местната кабеларка „Кракра“, разлепили снимката му по стълбове из града и близките села. Семейството обиколило околностите на Перник. Организирали хайки из горите на Боснек, Студена, Бела вода, Радомир. Като детективи и досега слухтят за разкопана земя с надеждата, че може да изскочи следа. „Наскоро един човек намерил гроб край неработещите вече рудници – обяснява дъщерята Валентина. – Отидохме на мястото и започнахме и ние да ровим. Не можете да си представите колко дупки намерихме и проверихме как се вълнувах, как ми трепереха ръцете, но така и не открихме нищо. Може кариерите да са копани от иманяри, от бедни граждани за въглища – всичко е възможно. „

Полицията също не успява да разплете мистерията около Тодор Гюров. Единствено се изяснява, че Валентина и нейна приятелка са последните, които го виждат на спирката. В „Мошино“ по улиците и край шахматния клуб няма камери, които да фиксират стъпките на бай Тодор и да помогнат на полицията. С времето официалното разследване утихва.

Валентина отхвърля съмненията, че възрастният мъж може да има проблеми с паметта. „Татко беше с всичкия си – категорична е медицинската сестра. – Много отговорен и умен човек.

Играеше шах и биеше всички в клуба.“

Шахматната група също няма обяснение за станалото. Бай Тодор бил много сериозен човек, категорични са пенсионерите в клуба.

Най-тежко обаче преживява изчезването му майката на Валя. Тя се е поболяла от мъка по съпруга си, изпаднала е в тежка депресия. Жената плаче денонощно, а когато сълзите й спрат, почва да гледа в една точка и не разговаря с никого.

Семейството вече се е свързало с няколко врачки в София и Перник, Екстрасенските давали различни отговори. Според тях имало надежда дядото да се прибере жив и здрав. Обясняваха, че до 10 дни ще се върне.

Плащах им кога по 100 лева, кога по повече. Понеже ставаше въпрос за баща ми, не броях парите. Толкова сме нещастни у дома, че се хващаме за всяка сламка – споделя Валентина и допълва: – Ходих дори и в прословутия център „Изида“. Там някаква специалистка хвърля камъни, говори ми някакви неща, които така и не се сбъднаха, и разбира се, ми поиска 60 лева. Склонна съм да вярвам само на една врачка от Перник, която каза, че татко не е жив и затова му е „помогнал“ друг мъж“.

Валентина споделя през сълзи, че семейството е ужасено най-вече при мисълта, че баща й може да е станал жертва на трафиканти на органи. Според нея те си „харесват“ обикновено безпомощни старци или деца.

„Зная, че татко е на 80 години и тепърва едва ли ще е жив и здрав примирила се е Валентина. – Поне да го намерим, да го погребем, а не да се чудим къде са кокалите му, да не спим с месеци и да плачем денонощно.“

Фамилията е загубила всякаква надежда, че Тодор е жив. Признават, че неизвестността ги съсипва. По-спокойни ще са, ако знаят, че е в гробищата, защото ще му запалят свещичка, цвете ще му занесат. Не скриват, че ги измъчват и чисто административни проблеми.

„У дома е истински ад от осем месеца. Апартаментът е на името на баща ми, ток, вода, телефон, сметки – всичко“ – оплаква се Валентина. Семейството не може да промени дори плана на домашния телефон, защото се води на Тодор, а той официално не е покойник. Успели да получат пенсията му през първия месец, но я похарчили за гледачки. После от пенсионното им спрели парите, защото титулярът бил изчезнал. Посъветвали ги да си наемат адвокат и да заведат дело, поне съпругата на бай Тодор да получава по 25% от пенсията му като вдовица.

„С 600 лева заплата трудно мога да отделя средства за адвокат – обяснява Валентина. – Ай как да заведа дело, след като майка ми официално не е овдовяла. Тя самата вече така се е отчаяла, че само ми повтаря: „Не се занимавай, не си хвърляй парите, докато се реши случаят, и аз няма да съм жива.“