Люба Кулезич след нападението: Почти ослепях ! ИНТЕРВЮ

  В оследната седмица е една от най-напрегнатите за журналистката Люба Кулезич. Водещата на предаването „На светло“ преживя истински шок, след като в петък привечер непознат мъж я нападна на улицата. С шутове и юмруци той я повалил на земята и единствено писъците на ужасената Люба го накарали да я остави в безпомощно състояние и да избяга. Със сериозни наранявания на главата и очите Кулезич все пак намери сили и води своя сутрешен блок в събота и неделя.

Журналисти я потърси няколко дни след инцидента, за да научи как тече възстановяването й. Това е първото интервю на журналистката след нападението.

– Г-жо Кулезич, къде ви намираме?
– В момента съм отново в болницата, където ми правят процедури. Преливат ми различни лекарства всеки ден.

– Как протича възстановяването ви? Как се чувствате?
– Възстановяването ми няма да приключи скоро. Според лекарите ще продължи поне един месец. Нараняванията по главата ми са много сериозни. Дори имаше съмнение, че може да изгубя зрението на едното си око, тъй като два дни с него виждах размазани силуети и бледи сенки. Слава Богу, тези опасения не се оправдаха.

– Изпитвате ли страх?
– Разбира се, но се опитвам да не му се предам. Опитвам се да не се озъртам навсякъде, сякаш някой ме преследва. Това би било фатално за моята психика. Опитвам се да не сънувам кошмари, да се отърся от шока. Опитвам се да забравя…

– Спомняте ли си какво ви се случи?
– Не всичко. Имам леко сътресение на мозъка, което е от ударите в главата. Челото ми е натъртено, челюстта, но се оказа, че имам твърда глава и съм с много кораво здраве.

– Как изглеждаше похитителят ви?
– Млад мъж, спортно облечен. Не го видях добре, тъй като ме нападна в гръб. Като истински подлец и страхливец. Свали ме на земята и започна да ме рита в главата. И сега се замислям, колко абсурдно звучи, започнах да викам: „Помощ!“. Сякаш някой ще помогне…

– Имате ли съмнения, кой може да е поръчал побоя ви?
– Да, и съм много благодарна на полицията за бързата реакция. Момчетата работят много съвестно и вярвам, че случаят няма да остане неразрешен. Вече има две версии, по които се разследва, затова не искам да разкривам подробности.

– Някои си помислиха за един ваш скорошен гост, с когото иначе от години воювате публично…
– Това е работа на полицията. Безотговорно е да обвинявам, без да имам доказателства.

– Ще ни кажете ли поне дали имате страхове, че това може да се повтори? Взели ли сте мерки за сигурността си?
– Няма да разкривам дали има охрана, но ще кажа това, което ми обясниха полицаите. е са на мнение, че посегателството над мен е с цел да бъда унизена, а не убита или още по-сериозно наранена. Това показва почеркът – удари в главата, но не и по тялото. Посланието е ясно – да бъда сплашена, да бъда накарана да не си върша работата съвестно, да треперя, да се страхувам, да ми се извадят зъбите. Но това няма как да стане. Полицаите са убедени, че съм била следена преди нападението. Възможно е да съм била проследявана с дни.

– Още на следващия ден вие бяхте на работа в телевизията. Къде намерихте сила за това?
– Исках да покажа, че срещу мен подобни действия не помагат и да покажа на тези, които поръчаха побоя ми, че не могат толкова лесно да ме сломят. Силата ми дойде от всички хора, които ми се обадиха да ме подкрепят, от екипа ми, от близките ми. По време на предаването бях много разсеяна, главата ме болеше ужасно, но именно всички тези хора ми дадоха сила да продължа. И съм доволна, че го направих. Ако се бях скрила, вероятно това щеше да бъде изтълкувано като бягство. Има нещо хубаво от тази ужасна случка…

– Нима?!
– Да! Успях да проверя приятелите си. Оказа се, че не съм се подвела за никого от хората, които съм допуснала до себе си. Прегръщам ги всичките.

Искам и специално да благодаря на Нова телевизия, на Силва Зурлева персонално, която от чужбина звънеше през 2 минути да чуе как съм, на хората от медията, журналистите, пиарката Елица, която до полунощ е била в болницата край мен… Освен коректни партньори те са и достойни и сърдечни хора.

– Неудобните журналисти у нас като че ли твърде често попадат под прицел – Огнян Стефанов, Анна Заркова…
– О, не, не, не мога да сравнявам атаката срещу мен с това, което те са изживели. Мога само да си пожелая да няма други подобни случаи – никога. Не само срещу мен, а срещу всеки, който говори публично. Да бъдеш бит заради словото си, каквото и да е то, е чудовищно.

– Бяхте на протестите в София във вторник. Каква беше причината да излезете сред множеството.Та нали бяхте обвинена, че не им давахте думата по време на протестите през февруари.
– Не само аз бях на протестите, но и младите хора от екипа ми. На протестите видях много млади, красиви, образовани хора, съвсем различни от онези, които бяха на улиците през зимата.

Всички те ме подкрепиха и ми показаха своята загриженост. Надявам се, че те наистина ще успеят да променят нещата в българската политика. Сигурна съм, че дори да се приберат в домовете си, без да свалят правителството, ще продължават много внимателно да следят всяка негова стъпка и да му бъдат коректив. Това е полезно и за властта.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: