Ерик се завърна на чалга хоризонта с новото си парче „Леко, леко”, песента вече се очертава като хит, а изпълнителят се готви да я представя цяло лято на участия по морето. Певецът е преживял куп житейски перипетии и едва оцелява след катастрофа.
– Ерик, къде се загубихте напоследък?
– Не съм от певците, които пускат песни през два месеца, а и бях на почивка в Швейцария за три месеца. Започнах също бизнес и отворих дискотеката в Сопот.
– Защо точно в Сопот?
– Реших да отделям повече време на майка ми и се прибрах в Сопот. Тъй като нямаме конкуренция, печелим доста добре. Пускаме всякаква музика, защото дори в чалга дискотеките се пуска хип-хоп вече.
– Не се ли обезлюдява провинцията?
– Не е съвсем така, младите ходят в чужбина и после се връщат и си харчат парите в България. Имаме оборот. Все пак и ВМЗ е там, има войници.
– Във ВМЗ обаче не са вземали отдавна заплати.
– Така е, но въпреки всичко няма такава безработица, както в Северна България. Знаят, че дори и сега да не са взели заплата, навярно по-късно ще получат пари. Имам приятели там, дори баща ми работеше в завода но тогава вземаха пари редовно.
– Вероятно и неговата смърт ви е върнала в Сопот?
– Да. Сега преоткривам моето семейство, защото от 14-годишен съм по квартири да пея с оркестри. Спрях работа само за да вляза в казармата. Уволних се оттам и същия ден почнах пак да пея. В 9-и клас съм излязъл от вкъщи и не съм се връщал в Сопот. Завърших средно образование в Пирдоп, където пеех
тогава. Имам диплома за готвач, но рядко готвя. Баща ми почина внезапно от инфаркт. Опитах се след това да накарам майка ми да осъзнае, че животът не е свършил. Трябваше да съм до нея. Лошото е, че по това време катастрофирах.
– Какво се случи?
– Капакът на колата се отвори изведнъж в движение. Счупи предното стъкло. Това се случи за части от секундата. Слава богу, че успях да се окопитя, спрях, макар че карах с 90. Цялото ми тяло беше изтръпнало, леденостудено. Имах наранявания само от строшени стъкълца. Заради този двоен стрес – смъртта на баща ми и катастрофата, отключих диабет.
– Подобрява ли се състоянието ви?
– Не съм на инсулин. Пия хапчета от време на време, защото с нашия живот не знам кога лягам и кога ставам. Ако си казваш, че си болен, ще умреш. Аз си повтарям, че съм здрав, обичам кариерата, феновете, приятелите. Млад съм, на 32 години, какво да се тревожа? Моят ендокринолог ме съветва дори да не пия хапчета, но да спазвам диета. Опитвам се да не ям сладко, избягвам месо с въглехидрати.
– Вярно ли е, че сте пели и на много мутри?
– Да, пял съм много. Случвало се е да ми стрелят в краката и да ми крещят: „Пей и викай чик-чирик!“. Това е страшно неуважение към певците. Имах такъв случай с една мутра, която ме караше да пея какво ли не. А сега той идва в моята дискотека и ме моли да почерпя едно питие.
Големи бакшиши ни даваше Жоро Илиев, Бог да го прости – най-големия тарикат и най-големия мъж в държавата. Всички музиканти чакахме да дойде Жоро да даде бакшишите. Страшен благодетел беше за нас. Сега няма такива бакшиши, поне при мен. При колежките още има. Сега разчитаме на твърдия хонорар. Ако дойде сто лева бакшиш, ще почерпя колегите.
– Подкрепяте ли се ромските изпълнители?
– Не се подкрепяме само защото сме от ромски произход, а защото сме талантливи и темпераментни.
Много се разбирам със Софи Маринова, с Тони Стораро. Но и Теодора ми е много близка, нищо че не е циганка. Ние усещаме музиката еднакво. Тя даже казва, че иска да е циганка, за да може да пее като нас. Хубавото е, че сега няма дискриминация.
Надявам се циганите да вземат пример от хора като мен и Софи, които работим и сме се доказали. Но всяко стадо си има мършата и това си личи много в София, защото е голямо населението. В Сопот, където съм отраснал, живея в смесен квартал и всички сме в мир и разбирателство.
Сестра ми не знае и дума на цигански. Аз знам, защото съм пял. Даже със Софи и Джордан си разменяме думи, ако научим нови. Манталитетът на ромите, с които съм живял, е бил по-различен от този на хората, които вършат бели.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment