Изгубени във времето сигнали шокират света

През октомври 1928 г. сътрудникът на комуникационната фирма „Филипс“ Ван дер Пол е крайно озадачен, когато се сблъсква с дълго забавяно радиоехо по време на първите в историята експерименти за изучаване разпространението на късите радиовълни. Понататъшните проучвания показват, че по неведоми причини сигнали, излъчени в пространството, се отразяват и завръщат обратно със закъснение от седмици и дори месеци. В следващите десетилетия радиофеноменът генерира поредица от граничещи с невъзможното аномалии, които изправят учените пред една от големите мистерии на съвременната епоха.

В ранната юнска утрин на 1936 г. застрахователният агент и радиолюбител Гордън Косгрейв косил трева и се отправил към спалнята на дома си в лондонския квартал Уулуич, за да проведе радиосеанс с Ню Скотланд. Вместо обичайния електромагнитен шум на използваната честота, се откроил мощен морзов сигнал, принадлежащ на линеен кораб с името „Карпатия“. Съобщението гласяло „Отдалечихме се на още 70 мили и сме възпрепятствани от леда, но се движим с максимална скорост“ и било следвано от данни за местонахождението, заглушавани от сигнали SOS на друг бедстващ кораб. Разтревоженият Косгрейв се обадил на дежурния офицер в английското адмиралтейство и настоял за незабавна спасителна акция, но бил потресен от саркастичния отговор:

Любезни приятелю, обаждате се с 24 години закъснение. „Титаник” потъна npез 1912 г. Отидете другаде да си правите шегички.

Четири дни по-късно радиоапаратурата на Косгрейв регистрирала нов зов за помощ, който гласял, че всичките 22 спасителни лодки на „Титаник“ са пуснати на вода, но повече от 1000 души все още са на борда. Косгрейв се разровил в документацията за трагедията и установил, че аналогичен сигнал е получен час и половина след сблъскването с айсберг на „непотопяемия“ презокеански лайнер, който отнесъл в дълбините на Северния Атлантик 1531 души.

Радиопосланията от миналото продължили да пристигат през следващите седмици.

Косгрейв успял да убеди двама журналисти от радиовестник да присъстват на мистериозните сеанси и те потвърдили автентичността на изместените във времето съобщения от „Титаник“ и спасителния кораб „Карпатия“. Въпреки признанието, Косгрейв изгубил работата си и бил обсипан с подигравки и хули като фантазьор и душевноболен от пресата и обществеността.

В 1953 г. е регистрирана друга необяснима проява на „радиоехо“ от отминали епохи. Тогава английски специалист по телекомуникации на големи разстояния от северозападния крайбрежен град Моркамб засякъл сигнал от радиопредавателната станция на KLEE-TV от Хюстън в щата Тексас. След разследване на случая се оказало, че прекосилият Атлантика телевизионен сигнал бил извън употреба повече от три години! Същият жител на Великобритания уловил подобни забавени във времето послания с мощност, неповлияна от изтеклите след излъчването им години и в 1957 г.

В началото на 60-те години феноменът предизвиква истински хаос в провеждано на полигона близо до Имбър Рейнджис (Южна Англия) военно учение, ръководено от генерал-майор Аренго Джоунс. В радиочестотите на военните внезапно се инфилтрирали сигнали на Военноморския флот за който предположили, че провежда тренировъчни маневри в близките води на океана. Объркани и разстроени, засегнатите от преплитането на честотите участници в наземното учение били неспособни да осъществяват координация и изпълняват зададените им команди. Афектираните офицери поискали обяснение за фиаското от Адмиралтейството, но за тяхно учудване служителите на ведомството заявили категорично, че не разполагат с каквато и да е информация за провеждано учение на тази дата. Не по-малко смутените експерти от Адмиралтейството загърбили обичайната студенина и съперничество между флота и сухопътните войски и се заели сериозно със случая. Дешифрирайки паразитните радиотрансмисии, те с изумление установили, че са подадени при провеждането на реални флотски учения, но цели шест месеца по-рано!

Един от най-популярните и сензационни случаи на изгубени във времето сигнали се свързва с луксозния туристически кораб „QE 2″. През 1978 г. на път за Америка радистът Алън Холмс приел необичайно морзово съобщение, излъчено по вече остарял алгоритъм. Въпреки това той успял да го дешифрира и смаян разкрил, че се касае за рутинен сигнал за проверка на местонахождението, подаден от стария преокеански лайнер „Куин Мери“. Славният ветеран отдавна престанал да пори вълните и от 11 години бил закотвен в калифорнийския залив Лонг Бийч. Зашеметен от съприкосновението си с необяснимото, Холмс нарекъл съобщението „послание от друга епоха“. Той предполага, че след излъчването си сигналът е бил „екраниран“ и дълго кръжал в космическото пространство докато не намерил пътя си обратно към Земята. Граничещото с фантастиката обяснение е безсилно пред друга куриозна особеност на случая. Съобщението е уловено от единствения човек, разполагащ с опита и знанията, за да оцени неговата уникалност, сякаш е било излъчено директно и преднамерено към него. Но от кого?

Странни и екзотични изглеждат и версиите за естеството на явлението. Според някои хипотези забавените във времето радиопослания са „прескочили“ бариерата с успоредна вселена, притежаваща други времеви характеристики и след това са се завърнали в нашето съвремие. Друга възможност гласи, че те са попаднали и са се изплъзнали от своеобразно „усукване“ на времето и пространството в нашия свят от типа на Бермудския триъгълник.

По-рационални възгледи допускат, че след излъчването си в околоземното пространство сигналите са се натъкнали на случайни препятствия (Луната, други планети или астероиди) и са били отразени обратно към нашата планета, но не обясняват как е било избегнато разсейването и изгубването им при преодоляване на огромните разстояния и времевата бариера. Най-завладяваща е теорията на професор Роналд Брейсуел от Стенфордския университет, според която преди хилядолетия извънземна свръхцивилизация е изпратила кибернетични радиосонди във всички звездни системи способни да приютят разумен живот. Когато уловят радиосигнал, те се задействат, изпращат информация към тяхната планета и едновременно с това трансформират паузите между приетите импулси, които връщат към Земята.

В тези трансформирани интервали е кодирано адресирано към цялото човечество историческо съобщение, потвърждаващо съществуването на „братя по разум“ в необятната Вселена.