Без да е учила рисуване, Цветанка Маринова от София е художничка, рисуваща отвъд границите на обозримото. Нейните картини са заредени с енергийно поле, което има силата да неутрализира негативни въздействия – от тенденциозно магически до обикновена злоба и завист.
„Поставяйки ги в дома си, чрез картините хората спират този поток. По този начин живееш по-спокоен, създават се ситуации, променя се животът, колкото и невероятно да звучи. Аз съм го проверила многократно, затова си позволявам да го кажа“, усмихва се събеседницата ни, зарината от благодарствени имейли на хора, чийто късмет е отвързала.
Като почти всеки феномен необяснимо заболяване отключва дарбата й. Изключително скромна, Маринова дори се притеснява да се нарече ясновидец, тъй като думата е девалвирала от спекулации. Далеч от примитивизма, тя потвърждава от висотата на духовния си и жизнен опит, че магиите съществуват, независимо от нашето лично отношение към това.
– Възможно ли е наистина картина да лекува?
– Напълно е възможно. Всичко е енергия. Как ще бъде вложена тя – дали в картина, дали в ръце, за мен енергията е енергия. Много са малко физическите индикации на тези процеси. Тайнство са. Най-доброто свидетелство са постигнатите резултати. И усещането по време на самото рисуване. Аз не знам какво рисувам в общи линии: нямам идея, планове -както е обичайно за творчески процес. Виждам го едва когато е станало. Води ме чувството на мига. Може да се каже, че една голяма част от мен е там.
– Какво значи това?
– Гледам например градините на Семирамида, рисувам ги, след това се връщам в този свят, и това е само тайнство, не може да е друго.
– Какво има в градините на Семирамида, едно от седемте чудеса на света, още неоткрити обаче?
– Тези градини според мен са направени от човешка ръка, звучи фантастично. Според мен са плазмени структури. Не са онези градини от представите ни, които са ги поливали… Нещо съвършено са. Много красиво, неповторимо и незабравимо. Третото чудо на света!
– Къде е по-красиво тогава – в нашия реален свят или в отвъдния?
– Зависи от гледната точка. Да, в отвъдния свят е много красиво наистина. Много мир има там. Спокойствие, любов, всички тези най-прекрасни неща. Този свят обаче ти дава цялата палитра от чувства. Какви ли не! Аз мисля, че и в това има чар!
– Кое е важно за земния път на човек?
– Уроците, които научаваме. Aз смятам, че това е един от най-важните, именно животът на Земята. Защото в крайна сметка тук е училището, тук се учиш. Горе, в другите светове, е съвършено, но не можеш да изпиташ себе си, да застанеш пред всякакви предизвикателства, за да ги преодолееш. Да не можеш да се справиш с разни неща, може би също е част от личната еволюция… Аз мисля, че този свят е хубав!
– А от какво не трябва да се страхуват хората в този свят?
– От нищо не трябва да се страхуват. Всички се страхуваме от какво ли не. Като се почне от ежедневието и обикновеното ни оцеляване и се стигне до… Страхът е контрол. Ужасна зависимост. Ако събереш сили в себе си да го преодолееш, е много хубаво. Значи си успял да прескочиш бариера. Не казвам, че това е лесно, напротив, безкрайно трудно е.
– Как точно помагате на своите пациенти?
– За различни неща различно. Вярвам в тези енергийни магически въздействия, които се оказват върху хората и причиняват много вреди – от отклоняване на житейската линия до всевъзможни действия и последици. При мен има известен процент ясновидство и много шансове за промяна на съдбата. Всяко наше действие, всяко решение на даден аспект от кармата ни дава право на път и нов избор. Не вярвам, че ясновидството е постоянна величина. И няма как да бъде!
– Това, последното, не го разбрах!
– Имате някаква карма, която днес я решавате. И утре е напълно възможно в живота ви да се появи друг тласък. Имаш право да избираш.
– Значи не сме роби на съдбата?
– Не сме роби. Това е моето заключение от личните ми наблюдения. И смятам, че е много хубаво да не сме роби. Което, от друга страна, означава голяма лична отговорност за всичко, което постигаме или не постигаме. Правото ни на избор. То е като кръста.
За всеки въпрос – поне 4 посоки. И ако няма 4 посоки, значи няма въпрос за разрешаване. Така го мисля.
– За какво най-често идват хората при вас?
– Най-често идват с тези проблеми, може да се каже по-психически-страхове, несигурност. Липса на самочувствие. Всички тези неща, които доста отклоняват житейската линия и карат човек да се чувства не на място. Следващото нещо, за което идват – въздействията, за които говорих. Те станаха много модерни напоследък, имайки предвид глобалния свят, в който живеем.
Много стари знания, като се започне – африкански, азиатски, какви ли не, южноамерикански. Който откъдето дойде, всеки решава, че може да печели по този начин. И това не е само тук. Това е световен проблем според мен.
– Как се пречиствате от хорските проблеми?
– Имам добри защити. Пази ме цялата Вселена. Пречиствам се с много вода. Басейни с минерални води… И ходя на народни танци. Няма такива като нашите – толкова много енергия има в тях, че всичко лошо си отива, докато си танцувам.
– Наистина ли има нещо вярно, че народните ни танци хармонизират с космически вибрации?
– Да, това е самата истина. Ходя вече много време и бих посъветвала всеки да отиде. Всичко е събрано в тях. Те са магически танц.
– Усещате ли нещо, докато рисувате?
– Докато рисувам, това е съвършено чувство. Най-съвършеното нещо, което може да се случи на човек. Аз съм там, виждам света, гледам го и го рисувам в мига – било храма на Соломон, било ритуална зала. Това е докосване до някакъв вид съвършенство.
– Някои казват, че земният път е вид наказание?
– Отчасти. Плащаме за сторените грешки, правим нови може би… Но имаме шанса и да постигнем еволюция.
– Репродукция на картините ви има ли същото въздействие?
– Не е напълно същото, но има. Ползват се и репродукции, защото аз не мога да повторя никоя картина. 30 минути и… толкова.
– С мъка ли се разделяте с тях?
– Да, да, истински тежко е, признавам си. Боли ме душата 2 дни, след това минава.
– Как открихте дарбата си?
– След една много висока температура, неизменна – 39,2 в продължение на 10 месеца. Лежах в болница, в която изпих 40 антибиотика минимум. Точно една седмица преди рождения ми ден температурата си отиде завинаги, така както дойде, от нищото. Започнах да рисувам. Заключението на лекарите беше че съм направила обратен старт – високите температури ги приемам за ниски, а ниските за високи. Медицински парадокс.
– Боледувате ли оттогава?
– Много рядко.
– Дълго ли ще страда българинът?
– Аз пък мисля, че на българина вече му е минало времето на страданието. Твърди се, че до 2012 г. сме платили кармата на богомилите. Идват светли времена. Дали това ще стане след 2 или 3 години, България ще разкрие енергийната си сила. Това е една много пазена от небето земя. Макар и ние, богоизбрани да живеем тук, не можем да го оценим.
– Червеният конец пази ли от магия?
– Червеният конец е само мисълта, че си защитен, което е добре, но не е достатъчно. Ще цитирам траките, те вярват в баенето. Ходихме при една възрастна жена в Старосел, на 83 години, тя каза: „Ако само веднъж трепнеш (т.е. се уплашиш или притесниш за нещо), непременно трябва да ти се бае, защото утре това ще се натрупа и ще ти затвори пътя“. Тя ми казваше, че си носи старо тракийско знание, от малка е научена да бае против страх, урочасване. Например в Индия и мъжете, и жените са гримирани. Защо? Това се нарича „каджал“ и е средство да не урочасваш, така е направен самият молив за грим. Смисълът е да не се намесваш волно или неволно с лоши очи в чуждия живот, защото от това в крайна сметка страдат всички.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи