Бившият министър на културата Георги Йорданов пръв нарекъл Луканов мафиот

Министър на културата на свободна практика. Така наричат соцвеличието Георги Йорданов, който на 29 май подкара 80-ата си година. Макар отдавна да не е в ръководството на държавата, той продължава да посещава премиери, изложби и всякакви други арт събития.

Дейците на културата са категорични, че Йорданов е най-качественият министър, когото някога са имали. Винаги намирал време да засвидетелства уважението си към хората в управлявания от него ресор.

„Сега е трудно да си представим културно събитие в София без бай Гошо, както почтително го наричаме. Винаги стегнат, забързан, зареден с позитивна енергия, която предава на другите, необременяващ с проблемите си, без да се вайка за това, какво се случва, накъде вървим, но с точно гледище за обществените явления“, казва за бившия министър на културата проф. Аксиния Джурова. Тя е видна изкуствоведка и дъщеря на армейски генерал Добри Джуров – човекът, ръководил отбраната ни през комунизма.

Преди време в операта имало премиера, пеел Никола Гюзелев. След представлението той се поинтересувал кои от управниците са били в залата. „Никой от сегашните, но беше Георги Йорданов“, отговорили му. „Не съм се и съмнявал, но и това ми е достатъчно“, усмихнал се оперният певец.

Че ще стане голяма работа, Георги Йорданов показал още в школските си години. Роденият в Твърдица младеж бил един от най-будните ученици. На въпросите, които даскалите задавали, отговарял пръв и винаги вярно. Умеел да прави анализи, декламирал артистично, пишел красиво…

След като завършил твърдишката прогимназия, Йорданов отишъл да учи в Сливен.

Там връстниците му от елитното школо “Добри Чинтулов” започнали да го наричат с прякора Могучий. Преведено от руски на български прозвището означава могъщ.

Съученик на бъдещия министър на културата в онези години бил поетът Дамян Дамянов. Веднъж лирикът написал хумористично стихотворение за учителя им по математика. Незнайно как творбата достигнала до даскала. Бесен, математикът се зарекъл никога да не пише на Дамянов повече от двойка.

: Георги Йорданов (вдясно) в компанията на своя съученик и близък приятел поета Дамян Дамянов (в средата)

„Имало реална опасност Дамян да остане без диплома за завършено средно образование. Учителят просто отказвал да го изпитва. Тогава Дамяновата майка се обърнала към Георги, който вече бил комсомолски деятел. Какво са си казали Георги Йорданов и математикът, не знам, но резултатът бил в полза на младия поет. И той могъл да кандидатства и да завърши СУ „Св. Климент Охридски“ специалност „Българска филология“. Секретарят на учкома, Георги Йорданов организирал литературен конкурс. Участвали десетина ученици. Някои от тях след години станали писатели, журналисти, юристи. Дамян спечелил конкурса за стихотворение. Бил безкрайно щастлив за отличието, връчено му от приятеля му Георги, когото съучениците наричали Могучий“, разказва Надежда Захариева – съпруга на големия поет. подобно на Георги Йорданов и тя мина през министерството на културата. Бе зам.-министър на Стефан Данаилов в правителството на Сергей Станишев.

: Георги Йорданов е ценител на изкуството и не пропуска значима изложба

В сливенското училище Могучий срещнал любовта. Малко преди дипломирането си се загаджил с красавицата Мария, която впоследствие станала негова съпруга. И тя като Георги имала само шестици в бележника си.

След гимназията Георги Йорданов завършил право в университета и поработил известно време като прокурор в Сливен. После се отдал на политическа дейност. Само за няколко години, от 1960-а до 1967-а, се издигнал до длъжността първи секретар на Градския окръжен комитет. На 36-годишна възраст пък го извикали в София. Поверили му Столичния партиен комитет.

Като първи секретар на София изкарал 9 години. После станал и министър на културата и вицепремиер. Междувременно го избрали и за кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП.

Много са хората, които считат Георги Йорданов за свой близък приятел. Един от тези, с които го свързва крепка дружба, е кардиологът Александър Чирков. Именно благодарение на министъра на културата професорът се върнал в България от емиграция. „В началото на 80-те години на миналия век имах удоволствието да се запозная с Георги Йорданов. Като заместник-председател на Министерския съвет и Председател на Комитета за култура той отговаряше и за здравеопазването. Тогава бях сърдечен хирург в университетската болница във Фрайбург – ФРГ. Разбрал за научната ми дейност и практиката ми, Георги Йорданов ме покани да извършвам с мой екип операции в България. Вършех всичко безвъзмездно, с инструменти и консумативи, които носехме от Германия“, връща лентата назад прочутият сърдечен хирург.

Голям приятел с Могучий е и Иван Славков. Батето дори прекарал медения си месец в Сливен на гости на Йорданов. Тогава зетят на Тато останал удивен от железния дневен режим на своя домакин. „Ставане в пет и половина, от 6 до 7 – футбол, след което – на работа. Посещение на някои от обектите в бурно развиващия се окръг, приятелска среща с хората, почти с всички на „ти“ и на малки имена, и вечер по-късно – безкрайни разговори за видяното, за събитията, не само по-глобални“, разправяше с почуда Славков приживе.

Вече като Първи секретар на столицата, Георги Йорданов работел заедно с Батето по кандидатурата на София за домакинството на зимната олимпиада. Изборът къде да се проведат Игрите бил проведен в Лозана, а член на МОК по онова време все още бил ген. Владимир Стойчев. Човекът бил много болен и не можел да ходи. Закарали го почти на носилка в залата. „Седеше единствен на стол при официалното обявяване на резултатите и бе изоставен след това.

Сам на стола на сцената, като Шекспиров герой! С Георги Йорданов и Сашо Бешков го изнесохме на ръце. Георги Йорданов веднага извика самолет от София – не за делегацията, а за генерала“, разказвал е Иван Славков в миналото.

Сред верните другари на бившия министър на културата са били и знаменитости като Ванга, Караян, Гяуров… Последният дори се обръщал към Йорданов с приятелското Джорджо.

За дружбите на Могучий изписахме много. Имал ли е обаче той и врагове? Оказва се, че да. Един от хората, които недолюбвал, бил Луканов. В началото на 1991 г. Георги Йорданов дори написал гневно писмо до Андрей Карлович. Обвинил го в славолюбие и жажда за власт, нарекъл го дори мафиот.