Да се озовеш оттатък Желязната завеса в годините на Студената война бе синоним на героизъм. Цената за това бе висока – оставаш изолиран от своите близки, а те самите – във вечен страх да не пострадат, че имат роднина, обявен за невъзвращенец. От множество сродни съдби е белязан българският XX век. Соня Ангелова, известна писателка в Канада, не прави изключение.
Наскоро Соня издаде първа книга в България, докато в Канада от години е утвърдено име в литературните среди – член е на Съюза на писателите от Квебек. Живееща в Монреал, тя избягва в северноамериканската държава само на 19 и се превръща в невъзвращенка. 42 години по-късно тя се опитва да се примири с миналото си, донесло и много промени, много успехи и много чувство за вина. Преживяното излива в книга точно с това име – „Невъзвращенка“, издадена първо в Канада, а наскоро и у нас.
Едва с 5 долара в джоба, сама на чуждестранно летище, мръзнеща с тънка рокличка в студен климат, тя променя своя живот и този на своите близки.
Вглеждайки се в онова момиче, тя го вижда как трепери повече от страха да не я върнат, отколкото от студа.
На път от Куба, където живяла 3 години с родителите си (баща й бил агроном), багажът й пристига в София, но не и тя. Самолетът прави междинно кацане в Нюфаундленд, Гандера, където тя се осмелява да остане и да поиска политическо убежище.
Хитро е финтирала родителите, сменяйки билета си, за да пътува седмица преди тях сама.
Защо го е направила? По стечение на обстоятелствата става свидетел на ужаса в Чехия от смазването на Пражката пролет от войските на Варшавския договор. Това става при заминаването за Куба с междинно кацане в Прага. Градът се тресе от убийства и арести, докато слисаните българи, неподозиращи, се опитват да разгледат столицата. Че комунизмът на „братство и равенство“ има и второ лице, се убеждава и в Куба. Изумява се от двойнствения стандарт – чужденците живеели в луксозни хотели с изобилие от стоки, а обикновеният народ тънел в мизерия и ходел по демонстрации. Напук, българката бягала от лукса, за да прекарва по ресторанти с иначе прекрасния и приятелски настроен кубински народ.
След 3 години бащата на Соня свършва мисията си. Пред връщането в своята социалистическа родина младата жена избира бягството. И го прави.
Цената е срината кариера на баща й. Попречват на брат й да завърши висше. Никой от близките й нямал право да излиза в чужбина, даже в соцлагера. През това време тя търси своето място в живота в Квебек, френската област на Канада, където е изпратена от емигрантските служби.
„Беше много трудно, но имах най-важното – свободата си!“, изповядва невъзвращенката. Тя успява да завърши литература и история, да намери приятели, да се омъжи и да има син и дъщеря. Става член на феминисткото движение в Канада, затова не подписва официално брак, а когато мъжът й се пропива и деградира, не се поколебава да го изгони.
„Рискувах живота си да избягам! Бях останала без родина и без близки, та на един пияница ли трябваше да се кланям и да посяга на достойнството ми“, разказва за бурите в живота си Соня, която е роднина на журналиста Петър Волгин. Още докато е студентка, тя пише първите си стихове и разкази. Първата си книга успява да издаде след десетата година. Започва да развива и обществена дейност в областта на културата. През последните години става член на фондация, подпомагаща четенето и грамотността.
Соня не чака 1989 г, за да поиска прошка от близките си. Решава се да го направи още през 1986 г. Тогава пък страховете й са да не хлопнат вратите зад нея и никога повече да не види децата си. Всичко минава по план. Наказанието за нея се четяло само в очите на баща й, чийто поглед й убягвал. Но все пак, преди да си тръгне за Канада, видяла обич в очите му.
„Заради този разрив, с него си поставих за цел никога да не губя връзка с децата си“, поставя точка на миналото невъзвращенката.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Be the first to comment