Васил Иванов – Лучано: Толкова пари минаха през ръцете ми, че забравих да броя! ИНТЕРВЮ

Васил Иванов – Лучано е роден на 8 юни 1964 г. в София. През живота си е сменил няколко професии – автомонтьор, шофьор, сервитьор, барман, управител на заведения и хотели, сладкар и така до министерския стол.

През 2001 г. оглавява Държавната агенция за младежта и спорта, а броени месеци по-късно става министър на спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. През 2005 г. е избран за народен представител в 40-то Народно събрание.

Днес Васил Иванов е щастливо разведен, с три деца.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Преди всичко да сме живи и здрави, да сме по-активни в тази държава и разбира се, икономиката да тръгне напред. Много държа тя да се раздвижи, защото аз съм зависим от нея, както и от хората, които работят за мен. Ще ми се да няма болести, децата ми да са живи и здрави и да ме радват. Аз самият съм свикнал да се грижа за здравето си. Веднъж годишно ходя на контролни прегледи – пълни. Дори такъв преглед си направих броени дни преди рождения ден.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Ако говорим за бизнес – трудна, а в личен план – нормална.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Обикновено празнувам рождените си дни в друга държава. Най-често това щастливо събитие съм празнувал във Франция, в красивите ресторанти на Париж. Партитата винаги ми минават добре. Разбира се, веселбата зависи от компанията, от приятелите, от това кой е до мен. Много важно значение има с кого съм, а не къде съм. Примерно тази година все още не съм решил къде ще празнувам, но вероятно няма да пътувам зад граница.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли на близки и приятели какво искате да получите?
– Не, никога не искам подаръци. Аз съм на мнение, че никога по никакъв повод не бива да се харчат излишни пари. Радвам се и на малкото уважение, на скромния жест – и той ми е напълно достатъчен. И още – не разбирам и не приветствам разхищенията. Щастлив съм, когато общувам с децата си. Няма по-висш подарък от този да бъда приятел с тях. А вещите – те са преходни.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Най-хубавият момент не е само един. Раждането на децата ми е незабравим спомен, нещо повече от спомен, нещо като част от мен. Най-лошият момент?! Не искам да го мисля. Дано скоро време до главата ми не идват лоши моменти, макар да съм наясно, че са неизбежни.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Не. Разбира се, че човек се променя, че и да иска, няма как да спре времето. Аз се чувствам като пред казарма. Толкова млад и енергичен се чувствам, изпълнен с амбиция да преоткрия нещо ново, непознато. По едно време бях натрупал доста излишни килограми, но благодарение на волята си, успях да ги сваля. И сега съм в нормата от младите си години. Е, косата почва да побелява, но мисля, че при мен този процес все още не си личи.

– Как виждате себе си след 20 години?
– Здрав и прав, работещ и даващ работа на много хора. Вероятно пак ще продължа да се занимавам с бизнес. До тогава обаче ще следя редовно политическата обстановка в страната. Дано сега с правителството на Пламен Орешарски всичко е о’кей. Ако има стабилност в държавата, ще има и успешен бизнес. До зимата ще си проличи накъде отиват нещата, как се справя новият кабинет. Тогава ще реша и как занапред ще развивам прочутите си сладкарници „Лучано“.

– Вярвате ли в съдбата?
– Да, защото тя беше доста добра към мен. Аз почнах работа в първия ден, след като навърших 18 години. И от тогава не съм спирал да бачкам. Почнах като шофьор в агенция „София прес“- В общи линии от там познавам почти всички журналисти в София. Толкова много работих, че не забелязах кога съм забогатял. Така и не разбрах кога съм натрупал първия милион. Толкова пари минаха през ръцете ми, че забравих да броя, забравих, че съм милионер. Богатството е нещо, на което преставаш да обръщаш внимание, защото свикваш с него. Мисля, че човек, ако постоянно мисли, че забогатява, е лошо за самия него, защото никога не трябва да забравя откъде е тръгнал.

ВИЖ ВИДЕОТО: