Зловещи тайни са на път да скандализират обществото ни. Оказва се, че страната ни е първенец по износ на човешко месо за разлика от съседните държави, където тази класация се оглавява от свинското и телешкото.
Черната статистика сочи, че годишно близо 2000 трупа на хора – безследно изчезнали или непотърсени от роднини, биват разфасовани и разпродадени в далечна Америка. Според специалистите калкулираните печалби са огромни и – възлизат на над 2 милиарда евро.
При минимална цена за кубичен сантиметър алографски материал -преработена костна тъкан от 100 евро, продажната цена на костния материал от един труп стига до внушителните 100 000 евро. Умножено по две хиляди, колкото е средният брой на труповете, водещи се в графа „в неизвестност“, в джоба на една фирма и американска благотворителна организация се изсипват над 2 милиарда евро годишно.
Бакалските сметки показват, че себестойността на килограм човешко е само 30 стотинки, по-малко от чаша кафе.
През 2005 г. фирма „Остеотек“ декларира рекордната за страната ни печалба от 60 милиона евро и така привлече вниманието на специалистите от ДАНС. Тръгнаха куп проверки, които в крайна сметка стигнаха до под кривата круша.
Историята започва две лета по-рано – през 2002 г., когато американската „Остеотек“ сключва договор с българо-американската неправителствена организация „Евроатлантически трансплант алианс“. По силата на контракта янките имат право да получават безвъзмездно дарените тъкани на български болници.
„Въпреки многото скандали по темата и уволнението на здравния министър Божидар Ненов договорът продължава да действа. Нещо повече – той се подновява автоматично през годините. Събират се предимно лични данни и кръв от хора, които не са образовани, както се сещате – от малцинствен произход. После се чудим защо изчезват възрастни баби и деца. Грозно е, но е факт, че човешките трупове отдавана са се превърнали в средство за изкарване на пари.
Апелирам към хората, които попаднат на специалисти, искащи да им вземат безплатни кръвни проби, веднага да алармират в полицията. Такива лица обикаляха на територията на Смолян и околните села, после се прехвърлиха в Кърджалийско. Изследват кръвта на наивниците. Ако се окаже, че хората са здрави и нямат някакви сериозни заболявания, веднага почват проучвания сами ли живеят, къде са децата им, какво е финансовото им положение. Минава време и нещо се случва. Човекът внезапно решава да замине на някъде, разбирате ме какво искам да кажа… Заминава и не се връща повече, въпреки че има ангажименти…“, разказва пред репортер, посветен в заверата източник.
Търговията с човешки части буквално процъфтява в последните 3-4 години. Десетки са пациентите, които биха платили мило и драго, за да получат желания здрав орган. Ако се вярва на все още неофициалните данни, страната ни е изнесла около 20 тона човешка плът.
Източникът разказва, че споменатата фирма предпочита да търгува с тъкани вместо с органи. Причината е, че тези органи се да бъдат присадени да бъдат присадени почти веднага на реципиента, докато тъканите – сухожилия, кости, фасции, кожа и очна роговица би могло да се вземат дори денонощие след смъртта.
Според запознати в договора съществува потресаваща клауза, която гласяла, че ако роднините на починалия не направят писмено несъгласие за донорство 5 часа след смъртта на човека, то органите му могат да бъдат ползвани. Според Закона за трансплантацията на човешки органи, тъкани и клетки не могат да представляват предмет на такава възмездна сделка. Обаче никой не спазва това. Годни наред за употреба се ползват бедрените, раменните кости, тазовите кости и двете подбедрици. Те са изключително ценни за „търговците“.
С подписването на скандалния договор „Остеотек“ се получават изключителни права върху всички тъкани в България, като нито едно от болничните заведения няма разрешение да извършва експлантации, освен единствено за нуждите на американската фирма.
Ако се вярва на клюката, отделни договори са били сключвани със съдебните лекари и хора от техните екипи, в това число медицински сестри, санитари, шофьори. Раздавани са били служебни мобилни телефони. Зловещо звучи, но е истина.
Когато постъпи труп в отделение по съдебна медицина, екипите се биват събирани спешно и започва експлантацията. Уточнявам, че за тези екипи никой не говори официално. Сякаш те не съществуват и сякаш са сценарии от холивудски филм. Но ви уверявам, че са реални.
Извадените кости се събират в чувал който впоследствие се доставя на адреса на фирмата. „Стоката“ се държи в хладилни камери, а след това се транспортира извън страната. Всички, участвали в експлантацията, имат индивидуални граждански договори, които съдържат поверителни клаузи, забраняващи им да разпространяват каквато и да било информация.
В договорите е предвидено заплащането на медиците да надвишава стотачка за труп, а при повече от пет трупа месечното възнаграждение скача на 200 лв. за бройка. Заплаща се не само на персонала. Пари се дават и на роднините. Обикновено разплащането става под формата на разходи за опело. Плащанията не се извършват от фирмата, а от фондация, създадена специално за целта. Когато трупът е облечен и в ковчега, никой не се сеща да разрови и да види как са крайниците, липсва ли нещо. Обикновено сме погълнати от болката по загубата и не мислим реално. Пък и откъде накъде можем да допуснем, че някой ще злоупотреби с доверието ни“, разправя нашият източник.
Be the first to comment