Актрисата Теменуга Первазова: Вили Цанков ми даваше крила! ИНТЕРВЮ

  Теменуга Первазова е млада актриса, която нашумя с ролята си на боксьор в сериала „7 часа разлика“. Името й звучи като псевдоним, но се е сдобила с него по рождение. Неотдавна тя влезе и в кожата на проститутка в новия филм на режисьора Илия Костов „Слънчево“.

– Имате интересно име. Каква е историята му?
– Аз съм от Стара Загора. Баба ми се казва Теменуга. А фамилията ни е прикачена, защото къщата ни е била на края на града – на перваза. Не знам дали толкова ми помага, но със сигурност се помни. Предизвиква много асоциации и шеги, но на мен той едва ми харесва. Шегувам се, че съм теменужка на перваза.

– Разкажете за новата си роля във филма на Илия Костов „Слънчево“.
– Тя е малка, но много ефектна. От тези, които в театъра наричат пистолетни. Явявам се с гръм и трясък и изчезвам. Режисьорът Илия Костов ме извика на кастинг и ме одобриха. Играя проститутка, което е предизвикателство за мен.

– С тези честни кристалносини очи трудно бихме ви възприели като платена жрица?
– Излъчването ми не е такова, но като че ли в театъра, пък и в живота много такива роли ми се предлагат. Като професионалист приемам ролята, няма как. Беше нетипично от моята уста да излизат нецензурни думи, но това не бях аз. В интимните сцени партньор ми беше Роберт Янакиев.

– Пречи ли красотата?
– Определено това пречи, не името. Връзкарството е на власт. Не искам да изпадам в подробности. В този мъжки бизнес не е лесно за жени. В оперното изкуство е не по-малко трудно да пробиеш. Имам приятелка – Баясгалан Дашням. Тя е монголка и е любимата ученичка на Гена Димитрова. Има уникален глас. Но какво от това?

Исках да стана оперна певица и учих в музикално училище с пиано. После взимах уроци при Байса. Минавайки покрай НАТФИЗ, открих, че искам да стана актриса. Което беше шок за майка ми и баща ми. Слава богу, влязох от раз в класа на Елена Цикова. След това се случи трагедия в живота й, почина дъщеричката й и тя се оттегли от преподавателската дейност. Продължихме при Надежда Сейкова. Елена Цикова е невероятен професионалист и човек, надявам се, че пак ще работим заедно някой ден.

– В „Седем часа разлика“ пък бяхте боксьорка, как се подготвяхте за ролята си?
– Там играех Маги, треньорка по кикбокс, която беше в Ню Йорк и помагаше на Тео да намери своята любов. Нямах понятие от бокс и се записах при треньора Краси Чолаков в „Славия“ за няколко месеца. Повече млатех крушата, отколкото момчетата, ударите ми бяха точно премерени. Снимах се във втори, трети и малко в четвърти сезон.

За съжаление сериалът не можа да продължи нататък. Известно време не играех, защото бях бременна с дъщеря ми Изабел.

– Вие сте една от щастливките, играли в домашния театър на Вили Цанков. С какво сте запомнили големия режисьор?
– Играехме в апартамента му. Това беше негова идея. Той като че ли се беше отдръпнал от всички театри. Първата ми среща с него беше в Стара Загора, там постави пиесата „Господи, помилуй“ и след това ме покани в частния си театър.

С Деница Шопова играехме в „Сардини на скара“ на Жан-Клод Дано. Така и не можахме да намерим сцена за това представление. Холът на Вили беше невероятен, истински музей на изкуството. Той беше хол история. Навсякъде със снимки от театрални представления и филми, а в специална витрина държеше короната на Апостол Карамитев от „Сватбите на Йоан Асен“.

Събираха се около 20 души на вечер и нямаше нито един случаен сред тях. По това време министър на културата беше Стефан Данаилов и сам дойде да го гледа. Въпреки че деляха една жена, като интелигентни хора, те си бяха запазили човешките отношения. Нещо повече, бяха истински приятели.

– Кога го видяхте за последно?
– Вили се готвеше да постави пиеса в Народния театър и аз трябваше да играя главна роля, но се разболя. От него съм чувала неща, които рядко можеш да научиш от режисьор. Даваше ми крила. Два дена преди да почине във Военна академия, ми каза: „Пчеличке, никога не се отказвай, ти ще успееш“. Говореше трудно, не можеше да диша но до последно беше запазил гордия си дух. И винаги ни посрещаше с усмивка и сако с прословутата попска якичка. Питала съм го как успява да стои с изправен гръб. Отговаряше ми: „Ти какво си мислиш, че ми е много лесно на тези години ли? Но до последно ще стоя изправен“.

– Защо ви наричаше Пчеличка?
– Защото много обичам тази професия изпипвам всичко. Много ми липсва Вили. И много ми е мъчно, че си отиде.

– Как се запознахте с бащата на Изабел?
– Във фитнес залата. Влюбихме се и сега гледаме това малко съкровище. Много тренирам, защото в нашата професия човек трябва да е в кондиция постоянно и да владее тялото си, за да е готов за голямата роля.

– Мечтаете ли за определена роля?
– Не. Била съм Жулиета, играла съм Нина Заречная от „Чайка“. Всъщност толкова ми се играе, че искам всичко да изиграя.

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: