Целият архив на писателя Давид Овадия отишъл на бунището

  Когато настъпи безвремие за един голям творец и той предаде богу дух, в нормалните страни поколенията след него превръщат следите му във вечност. В България нещата са съвсем наопаки. Най-пресният пример за това е кощунството с архива на поета и писател Давид Овадия, който тази година навършва 90 посмъртно, покойник от 1995 г.

Преди 3 години умира и съпругата му. Нямат деца и много близки. И бързо-бързо удря часът на безпаметността, характерна за юнашкото ни племе. Тиражираните му книги с поезия, творчество за деца и мемоарно-документална проза остават в библиотеките, но от личния му архив и ръкописите – нищо.

Единствено поетът Найден Вълчев, съратник от младежките години, бие камбаната, че скъпият му приятел най-вероятно е отишъл за претопяване на вторични суровини.

Миналата година, подготвяйки се за своята 85-годишнина, Найден Вълчев решава да покани Гита, съпругата на покойния си приятел и колега. Не успява да се свърже по телефона и отива на познатия адрес на бул. „Дондуков“ 5. От съседи разбира тъжната новина – Гита е починала през пролетта на 201 о г.

„Научих, че след смъртта на Давид гита била продала апартамента на близки от Бърдарски геран, Атанасови, при условие че ще остане да си живее там – споделя Найден Вълчев. – В книжарницата на Христо Георгиев носела книги за продан, може би и в читалището на Еврейския дом. Там й уредили да се храни в техния стол.

Понякога спирала при продавачката от входа да си поговорят, преди да отключи, звъняла наужким, ако някой я следи, да помисли, че горе има човек, че не е сама.“

„От нещо като че все се страхуваше, пък и спираха тук едни черни коли. С близките от Бяла Слатина като че не поддържаше контакти, както и с младите племеннички от Израел“, допълва пъзелът съседка.

Докато една вечер непозната жена, довежда Гита Овадия в дома й в безпомощно състояние. Непознатата казала, че на улицата я блъснало някакво момче, което в тъмното избягало. След което си тръгнала. На сутринта, загрижени за самотната жена, съседки й звънят. Отвътре чули безпомощен глас, че не може да дойде до вратата да отвори. Налага се да повикат ключар. Когато проникват, намират г-жа Овадия неподвижна на пода в окаяно състояние. Въпреки това първите й думи били да каже къде са намират парите й, за да се плати на ключаря.

Следва „Пирогов“ и тежка операция за поставяне на пирони в разбитите кости.

Но жената имала и други заболявания и почива на 30 март 2010 г. – това е обяснението от лекари, които си спомнят случая. Но някак внезапно и стряскащо за съседите идва новината за смъртта. Те не могат да докажат, но и до днес се стряскат от хипотезата, че Овадия може да е убита. Пак те съобщили за смъртта в Израел. Оттам казали, че не могат да дойдат, но имат братовчед в Пловдив. Той пък заявил, че няма никакви интереси и претенции за нищо.

„Къде, как, от кого е погребана покойницата, остана неизвестно – продължава тъжния си разказ Найден Вълчев. – Явили се хора, които искали да влязат в жилището. Съседите повикали полиция. Претендентите показали нотариален акт, съседката им дала ключа.“ Новите собственици на апартамента били млади мъже. В жилището за малко живели под наем две момичета, после то бе купено от адвокатка. Тя поискала да й го предадат опразнено.

„Книгите, ръкописите, ролките от безбройните анкети на Давид, автографите на приятелите му, картините му потънали в контейнерите“, с болка на сърце разкрива Найден Вълчев.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: