Васко Кръпката: За мен сънят ще бъде в гробищата! ИНТЕРВЮ

Шофьор, автомеханик, китарист, певец, блусар, автор на песни и фронтмен на култовата група „Подуене блус бенд“ – всичко това е Васил Георгиев, когото цяла България познава като Васко Кръпката.

Повечето му песни са повлияни от края на комунистическия режим. Сред най-известните от тях са „Бюрократ“, „Кучето на крайния квартал“, „Слънчев бряг блус“ и „Комунизмът си отива“. В началото на 90-те Кръпката е сред лицата, които присъстват на всевъзможни митиниги и барикади, организирани от СДС.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Да съм здрав и свободен, да правя това, което искам, както ми харесва. Искам и да пътешествам по света, да ми е хубаво. Нямам други пожелания.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Нормална. Като всяка година и тази побърза да се изниже набързо.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Веднъж на един мой рожден ден започнахме да свирим по светло и завършихме импровизирания си концерт на следващия ден, пак в светлите часове. Беше просто прекрасно. Забавлявахме се от все сърце. Този рожден ден е един от най-светлите ми спомени. Празнувахме го в задния двор на нашата къща. Сигурен съм, че никога няма да го забравя. Бих се радвал, ако се повтори или се случи нещо подобно.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли предварително на приятелите си какво искате да ви купят?
– Адски обичам подаръците и много им се радвам. Чакам с нетърпение да изтрезнея след рождения си ден, за да мога да видя и осъзная кой какво ми е дал, за да се радвам. Обичам да ми подаряват всичко. Приятелите ми не пестят джунджурии за мен. Пазя почти всичките си подаръци.

– Кой е най-хубавият и най-лошият момент в живота ви до сега?
– Имам много хубави моменти. Най-хубавият от тях е на сцената, когато усещам, че давам надежда на публиката, когато се раздавам на хората. А аз искам да ги убедя и те да повярват, че животът може да бъде хубав, да бъде красив, да бъде щастлив, да бъде прекрасен. И понеже почти всеки ден пея, следователно всеки ден се чувствам щастлив.

Тъжните ми моменти в живота също не са малко. Тъжен момент е времето, през което спя. Смятам, че спейки, си проспивам младините. За мен сънят е загуба на време. Искам да бодъретвам. Гони ме щръклица, разбирате ли. Нещо ме кара да съм постоянно в движение. За мен сънят ще бъде в гробищата, там всички спят, там ще спим и ние.

– Притеснявате ли се от старостта?
– Абсолютно не. Смятам, че с годините ставам по-добър и по-красив. Правя по-съвършена музика. Става ми по-гот на душата. Музиката и особено блусът продължават да ме кефят по-силно. Мисля, че задобрявам във всяко едно отношение.

– Как виждате себе си след 20 години?
– Като някакво готино и весело старче, абсолютен враг на мракобеса. Мен годините не ме притесняват ни най-малко. Спрял съм да броя на колко ставам, а и не ме интересува. Важното е да сме здрави и да ни е добре на душата.

ВИЖ ВИДЕОТО: