Отец Боян Саръев: Стоян Ганев ми е бил преподавател в симеоновската полицейска школа! ИНТЕРВЮ

Отец Боян Саръев

  Отец Боян Саръев е номиниран с 3 почетни отличия за активна обществена дейност. Роден е през 1956 г. в село Жълти чал, Кърджалийско, което отдавна е заличено от географската карта. Родителите му са помаци, но той приема християнската вяра и става един от най-известните свещеници.

Преди това обаче завършва милиционерското училище в Стрелча, а после работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и полицейската школа в „Симеоново“. Женен е, с две деца. Дъщеря му завършва генно инженерство, а синът му – Духовната семинария.

Племенникът му лейтенант Николай Саръев почина при взривяването на българската база „Индия“ в Кербала през декември 2003 г. След инцидента отец Боян заяви, че ще съди българската държава. В навечерието на 24 май го, потърсихме за откровен разговор.

– Отец Саръев, напоследък се случват доста интересни неща в страната ни. Политиците не могат да се разберат помежду си, народът страда, масово се самоубиват хора. Може ли това да е Божие наказание за безбожието на българите?
– Не ми се вярва де е Божие наказание, по-скоро е резултат от икономическата криза, която е обзела целия свят, не само нас. Българите още от времето на цар Борис са примерни християни, имат собствена азбука и собствена църква. Ние сме изградили целия си бит върху основите на православната вяра. През последните 50-60 години народът ни тенденциозно бе държан далеч от Църквата. Сякаш държавната политика бе такава, че гражданите да се възпитават в невериебездуховност, непросветеност. Така можеха да бъдат лесно манипулирани. И не само – по този начин се скъса пъпната връв между народа и храма. Аз не мога да кажа, че ние сме езичници. По-скоро бяхме мачкани и моделирани през годините. Православната църква е наранена, на нея й трябва време, за да се погрижи за раните си, а после да помага на миряните. Духовната криза, а не икономическата, води до това, човек да се чувства не на мястото си, да посяга на живота си.

– Мнението ви за самоубийците, за тези, които решават да се самозапалят?
– Казано е и в Библията, че само този, който дава живот, има право да го отнема. Самоубийството е грях. Не може човек сам да решава да се пали, не може. Така не се слага решение на проблемите. Българският народ е стигнал до там, че да няма представа за това кое е добро и кое зло, кой политик е правилният и кой не е. Живеем в лукаво време на хитреене и обещания. Партиите идват да решават личните си проблеми, а не тези на хората.

– Смятате ли, че молебените, които се отслужват за благоденствието на българския народ, могат да помогнат на гладните, бедните, тези в неравностойно положение?
– Молебените са хубаво нещо. Но трябва да разчитаме преди всичко на собствените сили, ако искаме Бог да ни помогне. Всички сме в неговите ръце и той решава нашите съдбини. Аз съм убеден, че дори и косъм не пада от главите ни без Божията воля. Но само молебените не са достатъчни. Творецът ни е дал две важни неща – разум и свободна воля, които можем да ползваме. Дал ни е и нравствени закони, които е добре да прилагаме, божи заповеди. Не ни трябва нещо друго. Ние трябва да мислим, а не сляпо да се доверяваме на политици, които обещават, че хлябът ще стане 15 стотинки, пенсия 500 лева, а заплатата 1000. Ако проявим разум – ще си спестим неприятностите, измамите, спекулациите. За съжаление една част от хората в България са склонни да се връзват на хубавите думи, без да разсъждават преди това. А дяволът понякога се маскира и като красив човек, с благи думи. Но ще ви кажа нещо друго – нашите политици са рожба на новото време. Не бива да им се сърдим. В обществото ни няма морални стойности затова и в парламента попадат неморални личности.

Стоян Ганев преподавал на милиционерите в „Симеоново“, преди да яхне синята идея

– В края на 2003 г. вашият племенник загина в Кербала, където бе на мисия. Тогава казахте, че ще съдите държавата. 10 години по-късно какво стана с това дело? И чувствате ли се обиден, че не се разбра нещо повече за трагедията, в която загинаха български войници?
– Не се чувствам обиден, защото не съм бил очарован от българските политици, за да се разочаровам впоследствие. Всъщност винаги съм бил трезво-мислещ човек, което ми е помагало да вървя в правилната посока и да зная, че не може да се разчита на нашите политици. Често си мисля, че ние нямаме държава повече от 20 години. Колкото до племенника ми – и там нещата бяха ясни още в началото. Да тръгна да съдя държавата за престъпление, означава да получа огромни поражения и несправедливости. И най важното – на кого да бяхме отишли да се оплачем. На самия цар ли?! Ние имаме една неправилна държавна политика. Нашето място не е в Иран, Ирак или Афганистан, защото нямаме нито вилни зони там, нито излаз на море. Какво правим там -защитаваме империалистическите интереси на САЩ. Но това е друга тема, по която не искам да говоря. Ще спомена само, че обявиха за секретна информацията по случая. Какво дело можехме да предприемем ние роднините?!

– С какво се занимавате в момента, къде живеете?
– Основно в един манастир край Кърджали, казва се „Успение Богородично“. Върша си основната свещеническа работа – кръщенета, проповеди, сватби, опела. Правя свети литургии, които се излъчват не само в България, но и по света с помощта на телевизия „СКАТ“. Водя и авторско предаване за вярата, в което правя богословски беседи. Продължавам да строя нови църкви въпреки кризата.

– Пишете ли нова книга?
– Не, за съжаление. Не ми остава време, а словото се нуждае от условия. Трябва да се задълбоча в себе си да потъна в темата. В момента 24 часа съм в движение. Ако Бог ми даде старческо дълголетие, може да пропиша отново, да имам нов роман.

– Повечето свещеници се оплакват, че заплатите им са символични, че трудно оцеляват в кризата, вие как се справяте?
– Аз имам богати приятели, те ми помагат да строя. Дават ми средства. Митрополит Николай има правилно и сериозно отношение към благосъстоянието на свещениците. Може да го плюят, но той милее за църквата и за духовенството. Дава ни най-големите попски заплати в страната. Така че преживяваме добре. Няма да ви кажа колко вземаме точно, защото това е фирмена тайна.

– Преди време казахте една крилата фраза: „Който не е готов да умре, значи вече е мъртъв“. Бихте ли разтълкували думите си?
– Да живееш, не означава само да дишаш и да ядеш по 3 пъти на ден, Означава да гориш с проблемите на хората, да твориш, да си в полза на обществото, на Бог. За съжаление има много мъртви души, които са в движение и ходят между нас. Искам да кажа, че постоянно трябва да сме осъзнати и трезвомислещи.

– Къде според вас се крият проблемите на България като държава?
– Теглим си от главите. Истината е, че каквото човек сам си направи, цяло село не може да му го стори. Не разбирам защо обвиняваме за бедите си американци, руснаци, тайни организации. Дори чувам, че българите били жертва на международен заговор. Да ви призная, не вярвам на подобни конспирации. Проблемите идват от наивността на българския народ и алчността и безскрупулността на българските политици. Изборите у нас и днес се правят така, както по времето на Бай Ганьо. Чалгии и празни приказки под път и над път. Нищо ново не се е случило. Всичко остава в ръцете на Бог. Той ще реши дали ще има нови избори, безредици гражданска война, кръвопролития.

– Господ българин ли е според вас?
– Не е нужно Господ да е българин, за да ни помага. Той е творец на видимото и невидимото около нас и обича всички свои чеда.

– Вярно ли е, че в полицейската школа в столичния квартал „Симеоново“ сте учили заедно с Бойко Борисов?
– Не си спомням там да съм се засякъл с известни хора от политическия живот. Помня единствено Стоян Ганев, който тогава бе доста млад и бе мой преподавател.

– Как стана така, че избрахте да сте свещеник вместо полицай?
– Тези работи не ги избираме ние, а Бог. Такава е била неговата воля – така е станало. Не съжалявам за нищо в живота си и не се срамувам от нито един свой ден на земята. Приемам орисията си.

– Излезе и досието ви…
– Никога не съм бил доносник ченге. Бях офицер, който всяка сутрин в 8 часа отиваше на работа, а в 5 си тръгваше. Не съм ходил по мазета и тавани, за да следя хората и да пиша доноси.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*