Лиана Антонова: Ако ме интересуваха парите щях да открия фирма по астрология! ИНТЕРВЮ

  Певицата и писателка Лиана Антонова проговаря в първо интервю от години насам. „Суетата ми е чужда, духовните ми интереси и занимания не са свързани с медии!“, обяснява мълчанието си звездата от култовия игрален филм „Старинната монета“, където участва като певица и актриса.

Легендата нарушава изолацията си в отговор на многобройни желания на нейни поклонници от миналото и на тези, които тепърва я преоткриват като уникална артистка – с певческа култура като на Елла Фитцджералд и на магична женственост като на Джина Лолобриджида.

Освен възторг всички те изразяват и малко тъга, че такава истинска лейди е била принудена да спре да твори като музикант в България в средата на 60-те години и да продължи основно в чужбина, стигайки до своята кулминация – в Лас Вегас, където я наричат „европейската пееща сензация“.

Междувременно духовните интереси на Лиана се „обаждат“ в годините на отсъствие и тя завършва астрология в Лондон. Така прави първата стъпка към отговорите на въпроси „защо в живота на човек се случва това и това“… Следва дълъг път на познание и личностно усъвършенстване, който я кара да се чувства далеч по-пълноценна от това да я аплодира френетична тълпа.

Завръщайки се от Швеция, чийто поданик е станала, от 20 години Лиана Антонова е най-четената наша писателка. Също като Шърли Маклейн, нейните книги са четиво за духа, дори когато в някои от тях дава примери от личния си опит в артистичния път.

Само най-най-искрените почитатели на Лиана Антонова ще могат да се сдобият с уникален неин компактдиек – с редки записи от задгранична турнета. Особена ценност са изпълнения на живо, регистрирани някога само с подръчна техника. Максимално подобрени със съвременните удобства на студийната преработка, днес те са подарък. В буквалния смисъл. Дискът „Liana live“ е само за подарък и само за ценители. Представянето му е на 28 май в „Студио 5″ в НДК. Мотото на вечерта е „Да споменем обичаните“. По този повод Лиана Антонова прие да отговори на журналистическите въпросите.

– Как се стигна до решението ви да подготвите диск?
– Не съм имала намерение да издавам албум. Отдавна е поникнала трева върху артистичната ми цейност като певица и изобщо не ми е мъчно за нея. Даже съзнателно исках да приключа с артистичния живот, за да имам време за духовните си занимания. Да, но чрез сайта ми с мен започнаха да контактуват много млади хора. Много имейли има и от чужбина, които питат: „Защо ви няма? Къде може да се чуят ваши изпълнения? Моля, изпратете ми ваши записи!“. Това нямаше край! Покрай книгите ми проявиха огромен интерес и към певицата „от миналия живот“ Лиана Антонова.

Е, повлияха ми! Човек не може да остане безучастен към трогателни цуми. Признанието, че им липсвам, го почувствах като проява на любов.

– С какво си обяснявате този сантимент към “миналия живот“, както го нарекохте?
– Вероятно защото рано прекъснах да пея. Семейство не съм развалила. Не съм богата. Не дразня с поведение. Не правя сензации.

В отговор на този истински човешки интерес разрових богатия си архив. Имам касети с не толкова добро качество. Записите са лайв от различни периоди на живота ми по целия свят. Даже има един блок от песни в „Горски цар“ (известно до днес вариете в курорта ,Албена“ – б.а.) от период, когато не ме пускаха в чужбина. Един приятел ми помогна да ги прехвърлим на компактдиек. И оттогава, който ги чуе, иска да ги има. Казах си, че е грях да не го споделям, щом доставя удоволствие на хората.

Минахме през студио и обработихме, доколкото е възможно. Затова пък е жива история.

– Каква беше реакцията на първите ви слушатели?
– Не е редно аз да го говоря. Най-често отбелязват различното при мен – необикновената емоция, която влагам във всяко парче. Реших, че това ще е моят дар за всички, които ги вълнува. Дискът не е за продажба. Така беше и със заниманията ми по астрология. Ако ме интересуваха парите, щях да открия фирма за хороскопи. Няма и да чуете за такова нещо при мен.

– Коя песен ви е най-скъпа от тази подборка?
– Италианската „Mi vuoi lasciar“. Благодатна е да се изрази най-висока артистична техника и емоция, каквато малко хора притежават. Защото изкуството е преди всичко емоция. В чужбина дадох нотите на певеца Боб Азам – беше голяма международна звезда. След 7-8 години го срещнах и той ми призна, че не е могъл да я направи. „Не ли лежеше!“, каза. А това е определящо в шоубизнеса. Другото изпълнение, което ми е най-скъпо, е „Bill Bailey won’t you please come home“. Тя е моята визитка като лейди Суинг, както ме наричат, или най-суингиращата певица – казано на музикантски език.

– Какво днешната Лиана би казала на онази божествена красавица от филма „Старинната монета“?
– Не харесвам такива пресилени определения, защото не отговарят на истината. Само ако някой го е казал с искрено чувство и го е мислел, значи Бог се е проявил чрез мен защото всички носим Божествена искра в себе си.

А сега на въпроса ви. Бих й казала, че се възхищавам на смелостта й. И на нестихващия й устрем да преодолява планините от пречки, които й се явяваха. Да не ти дават да пееш, а да те търсят от цял свят, и въпреки отрязаните ти крила, да успееш! На това не се устоява лесно! Сега мога да го оценя реално, когато нямам този ентусиазъм – старите години носят друга мъдрост. Говоря най-вече за проблемите, които идваха от обществения строй наказателен за всеки, който е различен и не се приспособи към него. Щастлива съм, че никога не изневерих – дори при най-големите пречки – на моралните устои в мен. Отказвала съм се от редица възможности и от слава за една нощ, но не станах невъзвращенка. От това щяха да пострадат невинни хора.

Когато станах шведски поданик, то беше естествен ход. Дори сега някои близки ме упрекват, че не си живея живота благодарение на поданството, а се натоварвам с ангажименти. Оставям го на тяхната преценка.

– Простихте ли на комунистите, задето ви прокудиха от българската сцена?
– Отдавна простих. Защото те са духовно незнаещи хора. Както прощавам на всички духовно неподготвени. Не можеш да се сърдиш на човек, който не знае, че всичко сам си предизвиква. Че каквото прави, му се връща. И че наказанието е там, където боли най-много. Най-често при собствените деца и поколение. Политиците ни изобщо не осъзнават каква отговорност носят за всичко онова, което причиняват на народа. Не знам доколко е уместно, но ще ви дам и един исторически пример – за размисъл.

По времето на Исус от Назарет е живял Аполоний от Тиана. Той е правил същите чудеса и изцеления, защото е бил адепт от голям ранг (разликата между тях е, че единият е адепт, а Христос е бог). Аполоний е влязъл в политиката, за да помогне на народа си. И сам е преценил, че трябва да се махне от нея, да избяга. Видял е, че е невъзможно там да се приложат най-важните човешки ценности и справедливи каузи.

– Как ще протече представянето на албума ви?
– Отначало имах различни идеи за представянето на тази вечер. Някак съвсем неслучайно се сетих, че почти всяко трето писмо, което получавам, съдържа въпроса: „Кажи ми, Лиана, как да превъзмогна болката от загубата на него или нея (баща, майка, брат, приятел или любим), когото толкова обичах, а не успях да му го кажа, докато беше жив. Кажи ми – тази болка сега ме раздира! Има ли начин да го поправя сега?“. Разбира се, че има начин, поне за известна утеха, и аз съм го описала добре в последната ми книга, но това, което трябва да се научим, да ни е като втора природа, е често да излъчваме обич – не само на Коледа или при специален случай. ова, което постоянно трябва да си казваме, е, че се обичаме. Също да благодарим при всеки подходящ случай не само за големите, а и за обикновените жестове и деяния към нас… Но проявата на душевна топлина, това не го умеем много ние, българите, а то има огромно значение.

И тогава ме осени мисълта, че промоцията на албума се явява прекрасна възможност да споменем с обич и благодарност хора, на които сме се радвали при техните публични изяви. Някои са живи и съм ги поканила. Някои са напуснали този свят, но споменът за тях е жив и скъп и си заслужава да ги споменем – като Васа Ганчева, в чиито предавания са 3 от най-ценните им интервюта. От гледна точка на ползата за зрителя. Затова се постарах с безценната техническа помощ на един приятел, инж. Румен Катански, да направя нещо, за което не ме бива, а е пръв опит, а именно да подберем някои подходящи за случая откъси от интервюта, които сме правили през годините С тях. Искрено се надявам да бъде забавно за посетителите.

– Как се издържа на толкова мъка от писмата до вас с изплакани съдби?
– А, това е хубав въпрос! Както не всеки има плещи за славата, така и за болката трябват плещи. В дома ми имаше купища писма и на всяко от тях бях написала на гърба в кратце какъв е случаят и какво да се направи. Хиляди такива! Явиха се хора, които пожелаха да ми помогнат. Няма да изброявам имена, но една от тях беше ученичка на Дънов, с когото Учителят има връзка. Тя му заявила, че иска да ми помага. Учителят отвърнал: „Добре. Но смяташ ли, че имаш плещи да носиш този товар?“. Отговорила: „Щом Лиана може, значи и аз мога!“. И много хора мислят така. Дадох й 3 от писмата. След като 2 седмици не ми ги върна, позвъних й да питам кога смята да им отговори. Призна ми: „Оказа се, че не мога да се справя. А Учителят тогава ми каза, че вече мога да разбера защо ме е попитал имам ли плещи за тази работа“. Не всеки може да поеме отговорност от такъв характер.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: