Само гласът е даден даром на певеца Деян Неделчев. Всичко останало при него е борба. Не просто за място под слънцето, а борба за живот.
Много му е струвала на изпълнителя на „Съчки събирам“ и „Обич за обич“ да стане певец. Навремето за това се е искало софийско жителство. Не че не е можело да си остане в родния град Русе, но перспективата била да пее само в местната самодейност.
Играта била омагьосана. За да вземеш софийско жителство, не можело да си певец. Крепостните порядки били такива, добре си спомнят поколенията от 40 години нагоре. Жителство се давало само за тежки професии.
Така русенецът Деян Неделчев се оказал без особено голям избор: можело да започне в „Кремиковци“, в строителството, в градския транспорт и пр. Само тази изнурителна и нетворческа работа давала заветната бележка, която го спасявала от изгонване по бели гащи от столицата в някоя среднощна акция за нелегално пребиваващи.
Неделчев изобщо не се срамува от това си трудово минало. Стажът му минава през Домостроителен комбинат „Земляне“ на длъжност… „момче за всичко“. „Пренесъл съм тонове мокети и подови настилки“, помни перипетиите си изпълнителят. Друга длъжност, която е опитвал, била в цех за сладолед към млекокомбината. Разписвал се е на ведомости и в цех за кашкавал.
„Половините пити кашкавал бяха за брак. Пращаха ги за топено и за пушено сирене. А какви гигантски хлебарки имаше, леле-мале! Да се надявам, че хигиената днес е на по-добро ниво“, припомня си певецът.
Преди няколко години той се присеща да отиде в млекокомбината, за да си вземе удостоверение за трудовия стаж, макар и малък. Имало работници, които още го помнят и се нахвърлили за автографи и да го пробват дали не се е променил. „Убедиха се бързо, че съм си същият. Знам силата на таланта си, но това никога не ме е карало да се големея и да страдам от звездомания“, пояснява Икебаната.
Денем работел хамалската си работа, вечер пеел в ресторанта на аерогарата. Именно там го забелязва композиторът Морис Аладжем и решава да му помогне да намери своя път на голямата сцена. Така младият Деян Неделчев прави първите си записи в радиото, регистрира първите си телевизионни участия.
Върхов момент в ранната му кариера е участието му в култовия телевизионен конкурс „Мелодия на годината“ с песента „Обич за обич“ по стихове на Евтим Евтимов, композирана специално за него от Тончо Русев. Появяват се и първите фенки, които научават адреса му и заливат с писма тайните квартири.
Жилищата са тайни, защото до идването на демокрацията певецът се подвизава нелегално в София. Пак заради проблема с жителството – статутът на известен певец съвсем не помагал този абсурд да бъде разрешен. Умни глави с връзки на административни постове обаче го посъветвали да си извади фалшив документ, че е студент в Консерваторията. Така с нередовното уверение Неделчев си гарантирал спокойно пребиваване в София до отпадането на жителството, въведено от Желю Желев.
Всъщност в Консерваторията не го приели – нямал нито връзките, нито кой да го насочи при точния преподавател, който да го подготви. Имал само гласа си от няколко октави. „Никога никъде не са ми искали диплома за певец, даже когато от „Полиграм“ ми записаха цял албум в ЮАР“, пали се от несправедливостите Икебаната.
Южна Африка е мястото, където той емигрира в гладните години след Жан-Виденовата криза. Там действително оценяват таланта му и му предлагат договор с „Полиграм“. Скоро обаче фирмата се трансформира в „Юнивърсъл“ и дългосрочните проекти отпадат. През времето на престоя си в най-южната държава на Африка певецът се издържа предимно като сервитьор – за него срамна работа няма.
И в най-трудните си моменти Деян не се отказва от музиката и знае, че един ден ще е много популярен. Когато през 2002 г. записва поредния си албум, не предполага, че песента „От икебана дървесата ги боли“, дует с брат му Бойко Неделчев, ще го изстреля на върха по гледаемост в интернет, само че 10 години по-късно. Оттогава всяко негово парче се радва на огромен интерес и действително Неделчев става супер популярен, макар и с прякора Икебаната.
За него остава един-единствен проблем – парите. „Правя хит след хит, но в България никои не плаща за това.
Всеки тегли от интернет. На практика кредитирам музиката, феновете, което не знам докога ще продължи“, кахъри се Деян. Затова той силно се надява на успех в „Къртицата“. Ако успее да грабне 250 000 лева, това ще бъде големият подарък от съдбата за 50-годишнината му, която ще навърши идния януари. Певецът най-вероятно пак щял да ги инвестира в музика, заклеват се хора, които познават и кътните му зъби. „Той не е материалист. Знае две и двеста“, твърдят близките му.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи