Има ли човек, които да не е чувал за Хисарския поп? Едва ли. Навремето той бе за българската музика нещо като Майкъл Джексън за световната естрада. Всичките му песни ставаха мегахитове и се припяваха от малки и големи. „Дай си сърцето, на който искаш ти, виното със отрова на мене остави…“, се лееше от де що има крайпътна сергия и ханче.
За съжаление Димитър Андонов, както е името на Хисарския поп, не успя да капитализира огромния си успех. Да, продаваха се албуми с неговите песни, при това в невероятни тиражи. Касетките обаче бяха пиратски и печалбата от тях отиваше в джобовете на предприемчивите търговци.
Днес Димитър Андонов преживява в Хисаря със 120 лева пенсия и разпродава ниви, за да подпомага семейния си бюджет. Но въпреки трудния живот не се е отчаял, а продължава да твори неуморно.
– Г-н Андонов, как минават дните ви напоследък?
– Всеки божи ден работя, правя песни. От години съм така. Не твориш ли, нищо не става на този свят. Моят репертоар е около 700 песни – включва тракийски, родопски, македонски, стари градски, тежки романси, които вече никой не ги пее… В днешно време цари простотията, ще се изгубят хубавите песни. Никой в България не може да се похвали, че знае наизуст толкова песни, колкото мен.
– Съществува ли още хотелът ви „Хисарския поп“?
– В хотела няма жив човек. Народът обедня, няма пари. Едно време Хисаря беше пълен с хора, но от година и половина не е така. Сложиха разни данъци и лицензи за плащане, които ме принудиха да се откажа от хотма.
Ще чакаме по-божествени времена. Дано Господ да помогне на страната ни. Положението е страшно, хората плачат и пищят, живеят на прага на мизерията. В момента няма средна класа – само бедни и богати. В Хисаря хотелите се пълнят в събота и неделя с милионери. Бедните нямат и за хляб. Как се живее със 120 лева на месец?!
– Как сте със здравето?
– Имам проблеми с коленете. Едно време карах мотор зиме и лете, с него ходех да свиря. Много пъти съм падал по заледените пътища. След това си взех кола – запорожец на старо.
С нея дълго време си се движех. Със запорожеца сме ходили с жената и децата и на морето.
– Ходите ли на църква?
– Да, вярващ съм и си ходя редовно. Майка ми беше много набожна, сега съм решил, ако е живот и здраве, да направя параклис „Свети Димитър“.
– Стига ли ви пенсията?
– Пенсията ми е 120 лева, а сега ми дадоха ю лева отгоре. Парите на жената отиват основно за лекарства. Не е за разправяне… В момента продаваме ниви от родното ми село, за да си помогнем.
– Известен сте като Хисарския поп, но всъщност сте Димитър Андонов…
– Да, повечето ме знаят с прозвището Хисарския поп. Едно време само моите песни се чуваха на караваните край морето.
– През годините под името Хисарския поп са се представяли и Константин Стефанов, Ставри Аргиров, Иван Зашев…
– Сега ще ви кажа истината – те не знаят къде е Хисаря. За съжаление починаха, а бяха млади момчета. Ставри Аргиров ми беше голям приятел, задно сме свирили с него. Той наблягаше повече на градски песни. Иван Зашев беше един алкохолик, който се представяше за Хисарския поп. Свирел на Пампорово и минали хора от Сатовча. Чули, че пее Хисарския поп, и отишли. Дали му на Иван Зашев 200 лева за една сватба. На другия ден обаче излязла статия за мен – Димитър Андонов, Хисарския поп. Отишли пак при онзи и му показали му статията. Щели да го бият, накарали го веднага да върне капарото. След това ме намериха в Хисаря и им свирих. На сватбата се случи нещо нечувано.
Останах в ресторанта да оправям уредбите, а колегите отидоха да вземат булката. По някое време дойдоха младоженците и гостите. Родителите на булката обаче ги нямаше. Оказа се, че те очаквали Хисарския поп, тоест аз, да отиде да изведе дъщеря им. Като не ме видели, отказали да присъстват на сватбата.
– Все певец ли сте работили?
– Преди 25 години работех като завеждащ културно-масовата работа в санаториума в Хисаря. В София учих за културно-масовик, но ме подгониха за песните ми, че видите ли, били пошли. Един от тези, които ме нападнаха, беше проф. Манол Тодоров… Как може такова нещо?! Та аз от всичките си песни нямам една, която да е просташка! Битката беше жестока.
– Колко жестока?
– Искаха ми категория. Явих се в Пловдив и ме скъсаха. Отидох после в София благодарение на Борис Воденичаров, бащата на Камен Воденичаров. Той ми беше голяма дружка. През това време участвах в певчески групи и имах участия пред профсъюзите.
– От кога свирите, пеете и творите?
– Бяхме много бедни, но майка ми беше най-добрата певица в родното ми село Брестник, Пловдивско. На мен какъвто и инструмент да ми дадяха, след десетина минути започвах да свиря на него. Свирил съм дори и на саксофон. Божа дарба! А пеенето ми е от майка ми. Откакто се помня, все пея. Може дори да се каже, че още от корема на майка ми. Закърмен съм с нейните песни. Поне 300 зная само от майка. И до днес са останали запечатани в главата ми.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи