Нели Топалова е първата българска манекенка, съблякла се гола. Това се случва още по социалистическо време, когато тази практика не е широко разпространена. Зад камерата тогава е една от най-известните фотографки у нас – Елена Паскалева. „Тя обичаше да ни снима всички манекенки навън, да използва естествена светлина“, разказва Нели.
Въпросната гола сесия е издържана в стила на прочутия фотограф Дейвид Хамилтън. Нашенската му колежка е целяла именно тази прилика. Помолила Нели да застане пред обектива, защото притежава по-различно излъчване от това на останалите модели по онова време. „С някои от кадрите Паскалева участва на много сериозен международен конкурс в Унгария, където спечели голямата награда“, припомня си Нели Топалова. Тя остава обидена обаче, когато преди няколко години за рекламната кампания на Пловдивския панаир е използвана част от тази сесия.
Тогава никой не я търси, за да получи съгласието й.
Тогава тя е едва двадесетгодишна. Показвайки снимките си от тези времена, се забелязва, че не се е променила особено – носи все същата харизма, а светлите й очи и руса коса продължаващ да затвърждават мнението, че не е типичната българка.
„Доста голяма част от моите снимки, които правех за модни списания по онова време като „Лада“, отиваха за изданията на немски и руски език. Просто се вписвах повече в техните представи за красота“, споделя Нели. Сред колежките й по онова време ярко са се откроявали Катето Евро и първата съпруга на Пеци Гюзелев – Ева.
Нели разказва, че като модел е печелила по 8 лева на участие. „Понякога се случваше да имаме по три изяви на ден по пет пъти в седмицата. При работна заплата от 140 лева, изкарвахме много повече“, разказва тя и си припомня, че е била и сред участничките в първото в България ревю по бански костюми, провело се в тогавашния новотел в София. „Беше много забавно, защото, след като представихме банските, бързахме да се приберем зад кулисите, за да намъкнем ски екипите, които бяха следващи по програма. В някои ревюта тогава искаха от нас не просто да ходим по подиума, а да танцуваме.
Учехме всякакви стъпки, много се смеехме. Колежките ми обаче доста ме порицаваха, че никога не си сгъвах и прибирах дрехите. Това беше кошмар за мен, от който успявах да се измъкна, а те не, поради което роптаеха“, споделя спомените си актрисата.
Тя твърди, че макар да била манекенка, към нея нямало по-специално отношение. След края на моделската си кариера се запознава с пианиста Иван Дреников. Двамата скоро се женят, но бракът им продължава едва около три години.
Най-положителното от него е раждането на сина им, който вече е на 27 години. Днес Нели живее почти от двадесет години с друг мъж, който всъщност е отгледал и възпитал детето й. Категорична е, че не иска да говори за личния си живот не защото го крие, а тъй като с него прекалено много се спекулира.
Всъщност кариерата на Нели Топалова се развива доста неочаквано и за самата нея. Има огромно желание да кандидатства във ВИТИЗ. Приемат я, но решава, че няма как да съчетава моделството с актьорската работа. „Струваше ми се някак си несериозно да продължавам да ходя по подиума, а същевременно да съм сериозна актриса, макар че изкарвах чудесни пари, канеха ни за ангажименти в чужбина. Освен това бях най-малката от всички останали и можех още дълго да бъда модел“, разказва Нели. Работата й като актриса се развива добре. Участва в няколко игрални филма – „Вилна зона“, „Деца играят вън“, „Голямото нощно къпане“, застава на сцената в София и Габрово. Постепенно обаче решава да се отдаде на друго амплоа – воденето на различни прояви, дублажите и рекламата. „Да бъда водещ никога не ми е било самоцел. Получи се някак естествено“, спомня си Нели.
Най-екстремната й случка като водещ е, когато се налага да се изявява на 2 места. „Бях поканена на събитие в Националната опера, но същевременно се оказа, че задължително трябва да водя и в „Шератон“. Навън беше страшна зима и в паузите се качвах на специална кола, която ме закарваше от едното място на другото. Мисля, че трябва да вляза в рекордите на Гинес заради това раздвояване на личността“, смее се актрисата.
Днес тя съжалява, че повече от десет години не се е снимала нито в киното, нито е играла в театъра. Сега е отдадена на ново начинание – рейки, което й помага да опознава и изучава по-добре не само себе си, но и околните.
Коментирай първи