В началото на февруари 1923 година в Народния театър се чества 65 години от първата българска театрална постановка. На тържеството са поканени видни общественици, интелектуалци, както и голяма част от министрите в кабинета на тогавашния премиер Александър Стамболийски. Присъства и самият министър председател, който в същото време се готви за предстоящите парламентарни избори, останали в историята с тежките фалшификации, довели до победа на управляващите земеделци с над 80 процента, а след това и до военен преврат.
В разгара на тържеството се чува изплашен женски глас, който извиква: „Бомба!“. Секунди след това залата е разтърсена от мощен трясък. Настава паника. Взривът е хвърлен директно в ложата, където са премиерът и част от министрите му. След
него обаче тя е празна и няма дори ранени, а атентаторът е успял да се измъкне от салона въпреки засиленото полицейско присъствие. Парчетата от ръчната граната са забити на височината на седящия Стамболийски и ако той не се е преместил малко преди взрива, е щял да загине със сигурност.
Официалната версия е, че министрите са успели да се евакуират заради женския писък преди взрива. По улиците на София обаче бързо се разнася мълвата, че атентатът е нагласен от самите земеделци, които са решили да осъществят поредната си разправа с опозицията.
Няколко дни след атентата става ясно, че бомбата е хвърлена от терориста на ВМРО Асен Даскалов. Замесването на ВМРО в престъплението е логично, защото от самото начало на управлението на земеделците организацията е кръвен враг на правителството. Причината е толерантната политика на земеделците по отношение на Югославия и опитите за сближаване със западната ни съседка.
Атентаторът Асен Даскалов е от Радомир. Преди да влезе в редиците на ВМРО, е бил анархист.
Той е добър стрелец и човек склонен към авантюри. Два месеца преди да хвърли бомбата в Народния театър, Даскалов взривява автомобила на вътрешния министър Райко Даскалов, като и този атентат е напълно неуспешен и мишената дори не е ранена. Това още повече подхранва твърденията, че атентатът в Народния театър е режисиран от земеделците.
След падането на земеделското управление става ясно, че Асен Даскалов е бил във връзка с приближени на Стамболийски и преди да хвърли бомбата в Народния театър, е провалил друг атентат срещу бившия премиер.
В началото на 1923 г. тримата терористи от ВМРО устройват засада на Стамболийски на моста на Владайската река, като препречват пътя на автомобила му с каруца, пълна с въглища. След като автомобилът на премиера пристига, шофьорът му чака търпеливо да се отмести каруцата. В този момент терористите трябва да хвърлят няколко бомби по него. Даскалов обаче им казва, че идва полиция, и те се оттеглят, без да изпълнят задачата си.
Според законите на ВМРО, който не изпълни задача на организацията, трябва да бъде убит. Асен Даскалов знае това и веднага предлага да бъде подготвен нов атентат. След това издава на земеделците квартирата, в която атентаторите държат оръжията си, и им предлага да бъде арестуван заедно със съучастниците си.
По този начин цели едновременно да запази живота на Стамболийски и да спаси себе си от терористите на ВМРО, като се скрие в затвора.
Александър Стамболийски е запознат с тази конспирация и одобрява плана на атентатора. Ден след това органите на реда влизат в хотел „Берлин“, за да арестуват Даскалов и неговите съучастници. Заради шумното поведение на полицаите съучастниците на Даскалов разбират, че идват да ги арестуват, и заедно с него успяват да избягат.
След няколко дни извършват атентата в театъра, а полицията така и не залавя водача на групата.
Няколко месеца по-късно на гара Батановци трупът му е намерен във влака София – Петрич. Според разследващите почеркът на престъплението изцяло съвпада с почерка на ВМРО.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи