Теди Кацарова е от певиците, които винаги са изразявали острата си гражданска позиция. От години тя протестира срещу високите сметки за ток, както и срещу синята зона в столицата. В момента Теди е при приятеля си Димитрис в Катар, където не й липсват и професионални ангажименти.
– Теди, какво правите в Катар?
– Пристигнах преди двайсетина дни. Тук времето е прекрасно, пък и имам да свърша малко работа. Поканиха ме да пея на няколко частни партита, тъй като от януари миналата година имам договор с катарска мениджмънт агенция и когато съм в страната, никога не оставам без работа. От Доха пък ще пътувам за Истанбул, където ще запиша албум с музиканти от много държави.
– Доста сериозни са слуховете за сватба с гръцкия ви приятел. Ще прозвучи ли Менделсоновият марш за втори път?
– Не планираме все още сватба с Димитрис, тъй като и двамата сме затънали в работа и едва съчетаваме всичко.
– Скоро майка ви каза, че й е време да става баба.
– И това ще отложим, защото смятам, че една майка трябва да отдели поне 5 години да е плътно до детето си, а на този етап практически за мен това е невъзможно.
– Как все пак уплътнявате дните си в Катар?
– Тъй като тук е изключително топло, през повечето време съм навън и спортувам на открито. Обичам да контактувам с хора, така че постоянно се сприятелявам и създавам контакти. Много съм щастлива, че основният език е английски и нямам проблеми в общуването. Интересното е, че наскоро срещнах българи, които ме разпознаха, и сега вече, макар и далеч, имам и свои хора. Хубаво е да видиш усмивките на сънародници, и то в държава, която не е посещавана от много българи.
– Вярно ли е, че е страшно скъпо в страната и един чай струва 50 долара?
– Това е преувеличено. Чаят в зависимост от мястото е между 2 и 5 евро. Разбира се, в хотелските вериги като „Хаят“, „Риц“ или „Четири сезона“ цените действително са доста високи. Единственото наистина много скъпо удоволствие е алкохолът, тъй като той е забранен на повечето места. Доста солено ти излиза и ако решиш да отидеш на плаж. На практика свободна плажна ивица няма, а се ползва плажът на всеки хотел. Цените са от 20 до 80 евро за вход и си е непосилно висока сума за почиващ. Затова и туризмът не е развит особено много.
– Какво от местните навици, живот и култура ви впечатлява най-силно?
– Катар е млада държава, която се развива със скоростта на светлината. Супермодерен град е Доха – учудващо спокоен и пълен с чужденци – англоговорещите са около 60% . Главозамайващите гледки на небостъргачите напомнят за Дубай, но всичко е значително по-уютно, заради малобройното население. През месец юли горещините са нечувани – 40-45 градуса. Звучи ужасяващо, но влажността достига до 90%. Навсякъде обаче има климатични инсталации и хората се чувстват добре.
Удоволствие е да се къпеш в морската вода, която е към 30 градуса и имаш усещането, че плуваш в олио. Охлаждат басейните, в противен случай се превръщат в нещо като минерални бани с гореща вода.
– Каква е храната?
– Смесица от йорданска, турска, ливанска кухня. Тъй като по-голямата част от работната ръка е от Индонезия, Филипините, Пакистан, Индия. Особеностите в тяхната кухня също се налага в менютата все повече. Местното им население се облича за мъжете – в бяло, а за жените – в черно. Дрехите им представляват пищни роби от фини материи. Разбира се, като мюсюлманска държава, жените им са почти изцяло покрити. Там многоженството е нещо естествено. За чужденците, разбира се това изглежда странно, но местните го приемат като напълно нормално да имат от 2 до 4 жени.
– Можете ли да направите паралели с България?
– Няма как, защото тук светът е коренно различен. Това е изкуствен свят, създаден от чужденци. Характерни са пищността и прекомерното харчене на пари. Истината е, че тук мъж спокойно може да изхранва семейството си, ако е на добра длъжност и никой друг да не работи. Прави ми впечатление, че все повече хора пристигат в Доха с цел миграция.
– Вълнува ли ви ситуацията в България?
– Естествено. От дълго време съм част от Движение „Днес“, в което се стремим да защитаваме гражданските си права заедно с други музиканти и актьори. Като млад човек смятам, че не бива да сме безучастни, а да се борим за промените, които искаме да ни се случат. Чух упреци, че хората на изкуството са апатични, но се забрави, че преди две години бяхме изключително активни и в най-големите студове протестирахме
пред ЧЕЗ и „Топлофикация“.
– Сега обаче сте в чужбина. Да не би да имате намерение да емигрирате?
– В един период бях доста съблазнена от идеята да се преместя и да живея за постоянно с Димитрис в Катар, но не мога току-така да избягам. Смятам, че мястото на младите българи е в държавата им, за да се стремят да променят условията за живот и да въведат всичко, което са научили от живота в чужбина. Знам, че изглежда мисия невъзможна, но надеждата последна умира.
– Защо кръстихте последната си песен „Светлина”
– Защото искам да накарам хората да отворят сърцата и душите си и да приемат положителната енергия. Постоянно се концентрираме в лошото и не виждаме хубавото около нас. Непрестанно плюем, а се ядосваме, когато не ни оценяват. Няма как да се промени ситуацията, ако сме все негативни и изпълнени със злоба. Това ще ни погуби като нация.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи