Не искат Стефка Костадинова в МОК!

  Със Стефка Костадинова българският спорт губи тотално позициите си на международната сцена. И загубата не е в пряк сблъсък за секунди, метри или килограми, а на полето на дипломацията и хлъзгавия лед на лобизма.

Преди пет години някой далновиден нашенец с влияние препоръча на приятели примата на родния спорт Стефка Костадинова за заместник-председател на Световната асоциация на олимпийците (WOA). Тази организация събира всички спортисти, които някога са се състезавали под флага на олимпийското движение. Тогава това изглеждаше логично стъпало по стълбата към заветната мечта на Стефка да стане член на Международния олимпийски комитет (МОК). За този пост Костадинова бе готова България да стане домакин на младежки зимни олимпийски игри, но се изгуби в превода с президента на МОК Жак Рок и идеята остана да отлежава за по-добри дни.

Недоброжелатели изтъкват като довод срещу това тя да влезе в МОК, че там трябва да се изправи пред останалите 150 членове и да защити възгледите си. Членове на кралски фамилии и хора с високо обществено положение ще й задават разни въпроси, а тя трябва да отговаря. Но това няма как да стане, защото Стефка Костадинова не знае, не говори и не разбира никакъв чужд език.

Както подобава на спортист с един от най-старите рекорди в Царицата на спортовете, леката атлетика – 209 см в скока на височина, българката беше избрана във WOA. Заради феноменалния й нечовешки и недостижим скок към Космоса от 30 август 1987 г. на световното първенство в Рим тя получи поредното признание от организация, която обединява повече от 100 хиляди спортисти от целия свят, участвали в олимпийски игри. Покойният президент на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч създава WOA през 1995 г. Началото е поставено едва от 25 човека в Олимпийския музей в Лозана. Сега патрон на тази организация на по-първите сред равните е принц Алберт II от Монако, а почетен президент – Жак Рок, президент на МОК. Принцът, съпругата му Шарлийн и г-н Рок са все бивши олимпийци. Основните задачи са разпространяване на олимпийските идеи и честната игра по целия свят.

Кралските величия, президентите на най-влиятелните международни спортни федерации и силните хора на деня от олимпийското движение припознаха в Стефка човека, който ще се включи в мисионерската им кауза Хубава и енергична жена, която да заразява младите с олимпийските идеи и честността в отношенията и играта. Българката обаче не оправда очакванията им. Единственото, което направи тя у нас, е отбелязването, както винаги е било и при Иван Славков, и при ген. Владимир Стойчев, на 23 юни – международния олимпийски ден. Студенти и ученици бягат в щафета от различни точки на столицата до сградата на БОК на ул. „Ангел Кънчев“. Там, в двора паркинг на комитета, шефката ги посреща, казва им пет приказки, младежите се радват, че са видели голямата спортистка и още някой и друг олимпийски шампион. Същите тези студенти разказват как една година тичали през цяла София в адска жега и температура около 40 градуса. Като пристигнали пред БОК, чакали обезводнени и изнемощели почти час да се появи Костадинова. Тя пристигнала, царствено слязла от колата с климатик и отсякла: „Бях на фризьор!“. Малките олимпийци и децата ще помнят този урок по олимпизъм цял живот.

Костадинова уважи няколко сбирки на WOA по света, снима се няколко пъти с принц Алберт II, но остана изолирана от идеята и каузата, защото само се усмихваше и не можеше да проведе и един разговор с когото и да било. Лъсна публичната истина, че жената, която вече имаше право да отсече „олимпизмът – това съм аз“, не знае никакъв чужд език. Само „конграчулейшън“, както казваше последният й духовен водач този път не било достатъчно, защото се обсъждали стратегии и мисии, разработвали се програми, за които Стефка оставала глуха и няма. Това е като да не си разчетеш крачките от засилването, преди да скочиш към летвата във високия скок, и да я бутнеш още при отскока.

Езиковата изолация си е правила шеги и друг път с шефката на БОК и я е поставяла в нелепи ситуации. Всеки от членовете на МОК, WOA и куп други олимпийски структури знае коя е Стефка Костадинова. Деятели и журналисти, отъркали се в тези среди, разказват как всеки, с когото стане дума за нея, веднага възкликва: „О, Костадинова! 209!“. Но дори тя да е наблизо, хората не я разпознават като лице. „Това ли е тя?“, питат повечето. Защото Стефка не може да каже на никого нито дума, никога никъде не се е изказвала, не е давала мнение или предложение, не е нападала и защитавала нищо и никого. Липсата на елементарна комуникация я поставя в тотална изолация, защото, за да убедиш някого в нещо, трябва да говориш, от десет кладенеца вода да носиш, а не само да се усмихваш, май френд. А не може пред хората да се изправи преводач и да изрече на английски език мислите ти.

Като виц звучи и първата й среща с Жак Рок, след като беше избрана да оглави Българския олимпийски комитет през 2005 г. Белгиецът я привикал, „за да я поздрави лично“, както написаха три вестника. Посрещането и почестите в Лозана били като за голяма шампионка и за шеф на национален олимпийски комитет. Г-н Рок поканил Костадинова в кабинета си за разговор на четири очи и помолил преводачката да изчака навън. След тягостно обяснение, че без преводач не може да има разговор, Рок отсякъл: „Срещата приключи!“. Затова Иван Славков – Батето приживе й казваше: „Добре седиш! – и тя се радваше и не обръщаше внимание на пояснението му: – Седиш, защото нищо друго не можеш да правиш!“. Всяка година Костадинова поне за месец ходи на екскурзии в САЩ. През първите години се лансираше версията, че посещенията й зад океана са, за да учи английски език.

А крахът дойде с това, че едно от емблематичните лица на българския и световен спорт, както беше избрана за вицепрезидент на световните олимпийци с пълно единодушие от 111 гласа през 2007 г., така на последното изборно събрание дори не беше предложена за нов мандат. Това, естествено, не беше широко отразено от медиите, защото е известно, че Костадинова има непоклатим медиен чадър.

Бедата не е в това. Бедата е, че българският спорт абдикира от позиции, които са му поднесени на тепсия. Някой следващ българин, ако попадне на това място, ще трябва да положи кански усилия, за да разчупи наложения стереотип. А ние само ще отчитаме, че всяко следващо поколение е по-болно и нездраво от предишните, че на всяка олимпиада представянето ни е лошо, най-лошо, критично, катастрофално. А на терена на фактите и олимпийските богове мълчат.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: