Доц. Георги Лозанов: Преди да вляза в публичния живот, си мислих, че съм обичан от всички! ИНТЕРВЮ

  Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София в семейството на известните архитекти Лозан Станев и съпругата му Олга. Завършил е „философия“ в Софийския университет. Работил е в сп. „Българско фото“, а след това става зам. главен редактор на „Култура“. Доц. Лозанов, който почти всички наричат Гого, издигна в култ носенето на папийонка. Модният аксесоар е негова запазена марка. Културоведът не се разделя с нея при нито една медийна изява. Понякога се шегува, че сам не знае точния брой на папийонките в гардероба си, но допуска, че варира около стотина.

– Какво си пожелавате навръх рождения си ден?
– Здраве, че изминалата година за мен не беше една от най-добрите в здравословен аспект. След това ми се ще да си пожелая България да излезе от политическата криза с предстоящите избори. Иска ми се следващите 12 месеца да не бъдат толкова напрегнати, да ни донесат на всички повече спокойствие. Аз ставам на 55 и общо взето, каквото е имало да ми се случва, е станало. Повечето важни неща съм ги преживял и си ги харесвам.

– Каква беше изминалата година за вас?
– Беше трудна година, защото политическият контекст беше силно застъпен, определящ. Аз съм човек, който се опитва да бъде далеч от политиката, и смятам, че светът става по-труден за живеене, когато политиката започне да доминира в ежедневието на хората. Искаше ми се да бъдем по-малко политически натоварени.

– Какво е отношението ви към подаръците? Казвате ли предварително с какво искате да ви зарадват или не?
– Не. Обикновено за празниците ми се грижи моята съпруга Галя. Приятелите ми се обръщат към нея за консултации. Получава се така, че винаги ми даряват неща, от които наистина имам нужда или наистина ги харесвам.

– Имате ли незабравим рожден ден?
– Да, 50-годишнината ми. Реших да отбележа юбилея, като го превърна в културно събитие. Събрах 50 мои приятели – художници и спортисти. Предварително ги бях помолил да ми дадат картина или спортен предмет. Нека не ви звучи мегаломански, но наистина такава молба имах. 50-годишнината си открих с изложба. Аз съм откривал много изложби, но за първи път го направих в своя чест. Подарените тогава творби влязоха трайно в моя живот. Подредих ги на различни места в къщата ни на ул. „Врабча“. Живея с тези скъпи за мен вещи.

Обожавам картините. Радвам се, че са дошли при мен чрез приятелски връзки, а не са просто купени случайно. Всяка една от тях има своята човешка история. Преживявам емоциите от създаването им, които авторите – известни наши художници, ми разказват. Съзерцавам картините и гледам на тях като на живи хора, на нещо одушевено.

– Кой е най-хубавият и съответно най-лошият момент в живота ви?
– Хубавите моменти са свързани със срещите с важни хора. Срещата с Галя, съпругата ми, е много важен и хубав за мен момент. Аз обичам живота и би било капризно да оценявам лошите моменти с „най“. В професионален план имам удовлетворение от това, което правя и което съм постигнал. Дори рожденият ми ден не е под категорията „най“. Примерно най-важен празник. Уважавам повече имения си ден – Гергьовден. Традиционно го отбелязвам с пооече празничност от рождения, в това число и с повече гости.

– Свети Георги ли е вашият покровител?
– Надявам се, че ме закриля. Харесва ми, че той е светец, който дава надежда и стимул човек да търси победите в живота си, да не се остави на събитията, на душманите си. Знаете ли, аз допреди 25 години, преди да вляза в публичния живот, си мислих, че всички хора ме обичат. Сега съм убеден, че не е така.

– Ще бъдете ли с папийонка на рождения си ден?
– Още не съм измислил тоалета си, но сигурно ще бъда с папийонка. Може да получа папийонки за подаръци, ако Галя е преценила, че се нуждая. Труден съм в избора им, гледам да са копринени, да ми харесват. За съжаление наскоро затвориха единствения – магазин за папийонки в София. Намираше се на ул. „Раковски“. Вярно, че малко хора го посещаваха, но вероятно кризата изяде модата и собствениците му го затвориха.

– Страхувате ли се от остаряването?
– Не го усещам остаряването. Животът ми става по-интензивен, по-пълноценен. Не ми остава време да мисля за старостта. Пък и аз не съм много смел човек. Не се опитвам да заставам пред въпросите за смъртта и безсмъртието и да ги преживявам. Мисля, че въпросът за безсмъртието е много важен и всеки сам трябва да си даде отговор за него, за да живее по-щастливо.

– Как виждате себе си след 20 години?
– Аз съм книжен човек. И като такъв се виждам зад бюро с мислите си, отдаден на работата си. Тогава ще работя повече, защото сега има доста неща, които ме разсейват. Въпреки че в България от думи не може да се живее, а аз съм продавач на думи от доста време. Вероятно ще ми се наложи да подхвана още нещо, за да оцелея.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: