Дарина Такова е една от най-известните ни оперни певици. Родена е в София, завършва Консерваторията в класа на Дюлгерова. Дълго време пее на най-престижните оперни сцени по света. Работила е с най-великите диригенти като Рикардо Мути, Клаудио Абадо, Зубин Мета.
Преди време примата губи гласа си след лекарска грешка. В момента тя работи като педагог и е сред кандидатите за шеф на Софийската опера.
– В интервю сегашният шеф на операта Пламен Карталов ви обвини, че стоите зад анонимните атаки срещу него. Как ще коментирате думите му?
– Не е типично за мен да отвръщам на нападки, които са необосновани. Всичко, което съм искала да кажа за операта и шефа й, съм го направила открито. Анонимните доноси се правят от анонимен човек. Аз не съм анонимна. Струва ми се, че господин карталов забравя, че не съм единственият му опонент. Странно защо не допуска, че не всички го харесват.
– Как бихте оценили българската опера в момента?
– Операта е висше изкуство, а не занаят за препитание. Добрите певци и музиканти намират по естествен начин своето място на сцената. Нашето изкуство е колективно, но пеенето е от пирвостепенно значение. И най-прекрасната режисура, сцена и костюми не могат да спасят спектакъл с лошо пеене.
– Какво бихте направили, ако станете директор на Софийската опера?
– Ще работя в екип с големи професионалисти. Ще направя всичко възможно да вьрна музиката в театъра. Аз нямам амбиции да изявявам своето его. Опитът да създам една нова концепция е моят личен стремеж да превърна мечтата си в реалност.
– Какво предпочитате – повече държавни субсидии в културата какъвто е преобладаващият пример в Европа, или частно финансиране и меценатство, какъвто е преобладаващият американски модел?
– Живеем в България, която принадлежи към Европа, затова смятам, че държавата трябва да подкрепя изкуството. Разбира се, ще търся и корпоративно подпомагане, без това да създава „социален кич“, защото най-важното е достойнството на институцията да бъде съхранено. Вярвам, че за всяка голяма корпорация трябва да е въпрос на чест да спонсорира институция като операта, но съм реалист и осъзнавам, че законодателството не помага на този процес поради липса на закон за меценатството.
– Операта може ли да е убедително изкуство, без да е кич?
– Разбира се. През своята кариера от 20 години по най-големите световни сцени съм правила само и единствено убедително изкуство.
– Кои са хората, които най-много са повлияли на кариерата ви?
– Моята първа учителка Льоли Даскалова – човекът, които ме въведе в изкуството.
Работила съм с Рикардо Мути, Джанлуиджи Джелмети, Пиерлуиджи Пици, Уго де Ана, Франко Дзефирели – професионалисти, които допринесоха за усъвършенстването ми като артист и личност. Сценични партньори са ми били личности като Даниела Барчелона, Микеле Пертузи, Хуан Диего Флорес. Обожавам Гена Димитрова. Тя освен велика певица беше и велик човек с уникален характер и голям морал в изкуството.
– Кои са най-добрите диригент, режисьор, оркестър и оперна сцена в света според вас? Къде е най-добре да се учи оперно пеене днес?
– Най-добрите оперни сцени? Кралската опера Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън Опера в Ню Йорк и разбира се, Миланската Скала. Те са толкова велики, защото имат най-добрите оркестри, най-добрите хорове, най-добрите творчески и технически екипи. Режисьорите и диригентите са наистина сред най-добрите в света.
Оперно пеене се учи най-добре при педагог, който е пял. Той е 50% учител по пеене и 50% психоаналитик. Студентите трябва да се чувстват добре, да имат доверие и да усещат напредъка си и да не забравят, че и те участват в процеса с равностойна отговорност.
– Изгубихте гласа си в разцвета на своята кариера. Как се справихте с този удар?
– Не съм „изгубила“ гласа си, той ми беше отнет с лекарска грешка. Дълго време се възстановявах физически и психически, за да стигна до момента, в който ясно осъзнах, не мога отново да пея и да се върна на сцената, но няма да бъда на същото ниво като преди. А аз винаги съм била певица с висок морал и не бих си позволила да правя изкуство на компромисно ниво. Сега поех по пътя на духовното развитие. Много хора на моето място не биха се справили с такъв житейски срив. Когато от най-ранна детска възраст си отдал живота си на своя глас, загубата му може да те доведе до сериозни психо-емоционални травми. Смятам, че съм силен и смел човек и след всички свои кризи на страх, тревога и обреченост открих своя нов път и му се отдадох напълно.
– Прави впечатление, че новите оперни звезди приличат на манекенки и се лансират според техния сексапил, а не според гласовите им умения. Имат ли все още бъдеще дебеланите с щедър глас?
– Не познавам голям оперен певец, който да е направил значима кариера без гласови качества. Да, външният вид вече играе много по-голяма роля, защото режисьорите имат нужда от певци, които да са физически способни да изпълнят и най-лунатичните им прищевки. Мизансцените са все по-трудни, сценографията и костюмите са все по-често „препятствие“ за един тромав и пълен певец. Не виждам нищо лошо в това освен високо музикално ниво да се търси и естетическа наслада за публиката, стига тя да е пряко свързана с драматургията. Всички ще се съгласят с мен, никой не може да си представи Виолета Валери като крехка куртизанка, болна от туберкулоза, ако плътта й прелива от сценичния костюм. С годините певците натежават – нередовното хранене и стресът оказват своето влияние. Остава им само гласът, осанката, достолепието и голямото интерпрета-торско майсторство.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Тя много добре знаеше, какво я очаква! Лекарите в Белгия са я предупредили за възможностите, които я очакват. Но тя е вироглава и безцеремонна. Сега гроздето било кисело. Даринке, Даринке господ да ти е на помощ сестро. Самата ти ми казваше, че накъдето и да се завъртиш гъзо ти все ще е отзад! И все още сигурно мааш шкембе с чесън и псуваш като каруцар. Язък ти за таланта!