Историята се разиграла през Втората световна война. Главният участник в нея бил Чърчил, а епизодът бил описан по-късно от неговата съпруга.
Вечерта на 6 декември 1940 година, по време на нападение на немски самолети над Лондон, Чърчил вечерял в тесен кръг в резиденцията си на Даунинг стрийт 10.
Хранели се, независимо от бомбардировката. Но по едно време Чърчил станал от масата, отишъл в кухнята, която била в другото крило на сградата, и наредил на готвачите да отидат в скривалището. После се върнал и продължил вечерята.
Само след минута немска бомба ударила кухнята и я разрушила. Никой от прислугата не пострадал. След вечеря съпругата на сър Уинстън го запитала защо е наредил да се скрият хората от кухнята, а не е поискал също и от гостите.
– Аз видях къде пада бомбата – отговорил кратко Чърчил. – Просто я Видях!
Има още една странна случка с Чърчил, също документирана от жена му.
По време на друга бомбардировка сър Уинстън инспектирал зенитна батарея. След като свършил работа той приближил към колата, която го чакала. Но вместо да се качи от страната, от която обикновено се качвал, заобиколил и седнал на седалката, на която никога преди това не бил сядал.
Когато колата прекосила няколко квартала, немска бомба избухнала наблизо. Тежко парче бетон ударило колата. Стоварило се там, където сър Уинстън обикновено сядал.
По-късно на въпроса на жена му защо е сменил обичайното си място, Чърчил не искал да отговаря. Но в един момент все пак казал:
– Видях. Аз видях къде ще удари.
„И тогава той ми каза, пише лейди Чърчил, че няколко пъти в живота си имал видения за събития, които ще се случат. Не искал да ги споделя с никого, за да не предизвика съмнение в качествата си на държавник.“
Не можем да не вярваме на Чърчил. Както не можем и да не вярваме на друга забележителна личност – Самуел Клеменс, който ако бе останал да работи на параходчето, което плавало по Мисури, светът нямаше да има писателя с псевдоним Марк Твен. А психолозите нямаше да знаят за случая, при който Марк Твен видял в бъдещето мъртъв своя брат Хенри. И така.
През 1859 година Самуел Клеменс работел като помощник-лоцман на параходчето „Пенсилвания“, което правело рейсове между Ню Орлеан и Сейнт Луиз. Една нощ, когато параходчето плавало към Сейнт Луис, Хенри останал на борда, а Самуел отишъл да пренощува у познати на брега.
В съня си той видял метален ковчег, а в ковчега – тялото на Хенри. На гърдите му лежал букет бели цветя с едно-единствено червено цвете в средата. Видението било толкова ярко, че когато се събудил сутринта, Самуел не осъзнал веднага, че това е било сън.
В своята автобиография Марк Твен пише:
„Аз се облякох и тръгнах към вратата, за да отида в стаята с ковчега, но бях така потресен, че си помислих – няма да издържа срещата с майка си пред ковчега на брат си. И изведнъж ме осени мисълта, че това не беше реалност, а само сън.“
Самуел Клеменс разказал съня на сестра си, но не споменал, нито дума на Хенри. След няколко дни отплавал с парахода „Лейси“ до градчето Гринвил. Там го чакало известието, че брат му е тежко ранен при взрив на парахода „Пенсилвания“.
Клеменс пристигнал при Хенри в град Мемфис и стоял до леглото му до смъртта му. Съсипан от тъга, заспал. Щом се събудил, отишъл в стаята, където лежало тялото на Херни. И видял мъртвия си брат в метален ковчег – като от видението. Липсвал само букетът. Но докато стоял пред ковчега, влязла жена с букет бели цветя и ги положила върху гърдите на мъртвия. В средата на белия букет имало едно-единствено червено цвете.
И още един любопитен случай, но не за среща с бъдещето, а с миналото.
През 1930 година лекарят Едуард Муур, който практикувал в градчето Айсл оф Танет в Уелс, бил извикан в близкото имение на лорд Карсън. Лордът бил болен и Муур останал при него цяла нощ. На сутринта излязъл пред входа на имението, за да подиша чист въздух.
„Аз не мислех за друго, освен за болния – пише в доклада си до медицинския инспекторат на Уелс медикът.
– Слънцето току-що бе изгряло, погледът ми се плъзгаше по пътеките наоколо и стигаше до далечните хълмове. Но изведнъж сякаш мястото се измени. Изчезна оградата от жив плет, която заобикаляше имението. С учудване се вглеждах в непознатото, което ме окръжаваше. И в същия миг почувствах, че някой ме наблюдава. Обърнах се бавно и на около двадесетина ярда зад мен видях странен мъж, който вървеше през ливадата. На рамото си той носеше стара пушка, беше облечен в непозната униформа, с пелерина и ботуши.
Този мъж също ме видя и много се учуди. Спря и внимателно се взря в мен. Кимна ми нерешително за поздрав. После продължи през ливадата, като още веднъж се обърна и ме изгледа с нескрито учудване.“
Муур обяснява и защо пише този доклад. Решил, че поради преумората имал халюцинация. И разказал всичко на пациента си. Но лорд Карсън не се удивил: „Там, на това място, казал лордът, се появяват картини от миналото. Виждал съм ги не само аз, но и доста хора от прислугата. Там има дяволска дупка.
В заключение Муур предлага мястото да бъде научно изследвано. Докладът бил приет, но оставен без последствие.
А може би има и друго обяснение. Подобни истории науката обикновено отхвърля, като им намира обяснение със съвпадения, халюцинации или просто мошеничество. Но прекалено много са съвпаденията. И ако сметнем случката с д-р Муур за халюцинация, няма как да не повярваме на Чърчил и на Марк Твен.
А може и въобще да не се касае за свръхестествени явления. Защото в теоретичната физика съществува хипотезата за паралелните светове. Тя е разработена от гьотингенския физик д-р Ернст фон Будих още в средата на миналия век.
Ученият е изградил теоретичен модел на Вселената, в която има много паралелно развиващи се светове. Събитията в тях закъсняват или се изпреварват, но текат в една посока.
И има случаи, в които два паралелни свята толкова се доближават, че за известно време се преливат един в друг. Тогава хората, които са близо до мястото на преливането, виждат картини от миналото или бъдещето.
Точно заради това е интересен докладът на д-р Муур. По думите на пациента му, в имението има място, в което се появяват епизоди от миналото. То може да не е дяволска дупка, а допирна точка с паралелен свят, който закъснява спрямо нашия.
Хипотезата за паралелните светове не е приумица на физик чудак. През 90-те години на миналия век руските физици академик М. Г. Марков и професор К. Л. Станюкович заявиха, че хипотезата не може да бъде отхвърлена, защото е следствие на Общата теория на относителността. Пролуките между паралелните светове могат да се обяснят с „черните дупки“ във Вселената.
Но може да се допусне още нещо. Че тези допирни точки не могат да се видят от всеки. А само от хора, които имат редки, но напълно реални способности да виждат сцени от паралелни светове.
Това са ясновидците, за които в науката така ожесточено се спори. И които все пак съществуват, колкото и да са отричани.
ВИЖ ВИДЕОТО:
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи