Етиен Леви: Карах казармата в Строителни войски, защото съм евреин! ИНТЕРВЮ

  Който е живял през 80-те години на миналия век, няма как да не помни естрадната група „Трик“. Две дами и един мустакат снажен господин правеха такова шоу с песните и танците си, сякаш не бяха соцзвезди, а дошли на гастрол западняци. Репертоарът им бе леснозапомнящ се, а клиповете – невиждано лъскави за времето си.

Днес култовата формация вече не съществува. Мъжкият й двигател Етиен Леви замина за Израел през 90-те, където потърси и намери нов късмет в живота си. После пак се върна в България и сега работи като педагог в столичен ВУЗ. Този сезон той има и роля в тв предаването „Като две капки вода“ – отговаря за музикалната подготовка на участниците. Изявата му в продукцията на Магърдич Халваджиян бе поводът да го потърсим за интервю, в което да ни разкаже какво е постигнал и през какви перипетии е минал през годините.

– Г-н Леви, отговаряте за музикалното обучение на участниците в шоуто „Като две капки вода“. Добре ли се чувствате в тази роля?
– В предаването всичко върви като по вода. Един страхотен отбор сме, на мен това ми доставя невероятно удоволствие и ме прави щастлив. Чувствам се необходим. За моето участие съм безкрайно благодарен на хора като Маги Халваджиян, Ирена Дешева и Влади Априлов.

– Очертават ви се много работа и изтощителни репетиции в шоуто…
– Имам голям опит. Участвал съм и в други музикални формати. Последният беше „X FACTOR“. Свикнал съм с натовареността, обичам да работя и не усещам как минава времето.

– Строг преподавател ли сте?
– Нямам право да бъда строг към хора, с които сме колеги. Те имат опит на сцената, и то голям. Любими са на зрителите. Рачков и Зуека, Албена Михова, Мария Игнатова, Стефан Рядков, Диана Любенова, Станимир Гъмов, Милица Глад-нишка, Рафи… За всички тях мога само хубави неща да кажа.

– Какви са другите ви ангажименти?
– Направил съм така, че ангажиментите ми да не си пречат. Преподавател съм в Нов български университет и СУ „Климент Охридски“. Така сме направили репетиционния процес с актьорите от „Като две капки вода“, че да мога да си водя лекциите и часовете със студентите. Доцент съм в НБУ, а напоследък много усилено се говори в нашия департамент, че трябва да стана доцент-доктор, а след това и професор. В момента доцентурата е академичният връх в кариерата ми. През 2013-а правя и 30 години, откакто съм на голямата сцена. Иска ми се да ознаменувам юбилея с голям концерт, където да поканя моите партньорки от „Трик“ Руми и Снежка и да изпълним най-големите хитове на групата ни. Ще ми се в спектакъла да участва и Нели, с която бяхме дует и също имахме невероятни изяви.

– Разкажете ми за първото си излизане на сцената.
– Ученик съм на една от легендите на българската естрада Ирина Чмихова. Тя ми даваше свобода и непрекъснато правехме концерти като студенти. Ирина много страдаше, защото големите композитори и аранжори не желаеха да правят песни за нейните ученици. Ние обаче намирахме начин да се изявяваме. Моето кръщение на сцената като професионален изпълнител беше през 1983 г. с „Трик“. Когато получих предложение от създателя на формацията г-н Стефан Широков да бъда част от вокалната група, не се поколебах да приема. Това беше моя мечта. Много пъти съм имал намерение да замина в чужбина, за да изкарам пари за кола и нов инструментариум, но съдбата винаги се намесваше и не тръгвах. Явно е било предопределено да бъда в „Трик“. Преди да се кача на сцената с групата, съм имал изяви като пианист и певец, участвал съм в програми. Но пак повтарям – считам, че моето кръщение беше с „Трик“, много неща научих там. Стефан, Широков ми каза: „Етиен, имаш страхотни качества. Ти си не само певец, ти си и музикант, танцьор и артист. Такъв човек ми трябва. Искам да създам група от нов тип с хора, които са и музиканти, и танцьори и артисти“. Тогава бяхме аз, Руми и Диана Дафова. Заработихме с голям ентусиазъм. Въведохме много нови неща в българската музика.

– Защо се стигна до разпадането на група „Трик“ през 1988 г?
– Това са неща от кухнята и не обичам да говоря за тях. Знам, че голямата ми любов е вокална група „Трик“ и дуетът ми с Нели. Дори не съм се радвал толкова на моите индивидуални изяви. Аз съм колективен играч. В един отбор могат да блеснат ярките и индивидуални качества на човека. Заработихме с пълна пара и след време се разбра, че вокална група „Трик“ внася нещо ново. Тогава се появиха завистниците. Бъркаха ни се много, опитаха да ни пречат. Болеше ме от това. Стигна се до разрив. Не сме имали сериозни конфликти, само разправии, но се поддадохме на манипулациите, които целяха да ни разделят.

– Каква е съдбата на дуета ви с Нели Маринкова?
– Бях се прибрал от Израел и носталгията ме караше да се опитам да направя ренесанс на „Трик“. Преди да замина пък, опитах да направя група „Хеттрик“. Видях обаче, че няма да мога да възстановя формацията, започна да се разводнява името. И реших да направя дуета с Нели. Срещнахме се в един музикален магазин и се заговорихме случайно. Оказа се, че и тя е била ученичка на Ирина Чмихова. Събрахме се да пробваме разни неща и се оказа, че Нели е страхотна и като танцьорка, и като певица – с много специфичен глас, плътен, с прекрасни височини. Двамата като запявахме, звучахме като един. Това е много рядко съчетание. Тогава дойде и идеята за дует. Първоночално бяхме „Шоу „Трик“, след това станахме дует „Етиен и Нели“. Явихме се на „Златният Орфей“ през 1998 г. и спечелихме втора награда. През 1999 г. пък спечелихме 30-ия юбилеен пролетен радиоконкурс с песента „Поглед към мама“. Казват, че в дуета с Нели съм намерил.

Мога да кажа, че се чувствам прекрасно и с Руми и Снежка от „Трик“. Имали сме невероятни успехи. Бяхме много атрактивни и пеехме страхотно.

– През 1985 г. с „Трик“ печелите трето място на „Евровизия“, но нищо не се чува в България и дори едно „браво“ не ви казват…
– Същата година през януари приехме нов член на група „Трик“, след като Диана Дафова започна своята индивидуална кариера. Поканихме нашата колежка Снежана Петкова. Заработихме добре. През това време подготвихме и първата ни дългосвиреща плоча. Много бързо трябваше да направим така, че парите, които са хвърлени от „Балкантон“ до момента за производство на целия албум да не отидат на вятъра. Със Снежана успяхме да завършим плочата. Един ден Найден Андреев ми каза в Съюза на композиторите: „Смяташ ли, че можете да се подготвите за конкурс на Евровизия? Най-големите телевизионни компании се събират там“. Нямах време да помисля, съгласих се веднага. Направихме на няколко езика песни, които е писал Найден Андреев за различни колеги. Това беше най-тежкият конкурс в Европа. 25-минутна програма на живо с биг бенда на брюкселското радио и телевизия. Според регламента цялата програма трябваше да е шоу, тоест с костюми, танци, актьорска задача… Огромна беше радостта, когато разбрахме, че получаваме трета награда. Зад нас останаха дори представителите на Би Би Си. Когато се върнахме в България, очаквахме признание, но за съжаление това не стана. Явно някой се е подразнил, че група „Трик“ отива и печели награда, и то на конкурс на Евровизия, при положение че страната ни е членка на Интервизия.

– В зората на демокрацията заминахте за Израел…
– Мислех дори да не се връщам в България, с такава идея заминах. В едно от най-тежките времена, в началото на така наречената демокрация, бях тук и се чудех как да купя мляко, с какви връзки и с какви рушвети да намирам храна за дъщеря ми, която тогава беше малка. Изживял съм едни от най-тежките години. Тогава разбрах, че имам възможност заради произхода ми да замина за Израел. С цялото ми семейство отидохме там – с първата ми съпруга и дъщеря ми. Опитах се да уча в България иврит, но документите станаха много бързо и се наложи да заминем, без да знам езика. Там го учих близо шест месеца.

– С какво се занимавахте в Израел в началото?
– С какво ли не. Получавахме известни помощи. После обаче помощите трябваше да минат под формата на заем. Не исках да взимам този заем и започнах да работя – чистил съм улици, бил съм в озеленяването. Според мен няма срамна работа има достоен живот.

На всичкото отгоре имам закалката на Строителни войски, където служех, защото нямах връзките да вляза в ансамбъла. Нарочно ме изпратиха трудовак заради еврейския ми произход. Когато влизах в родната казарма, имах роднини в Израел – леля в Западна Германия. Бях за властите потомък на врагове. Майка ми е българка, а баща ми български евреин. Аз самият съм роден и израснал в България. Не го афиширам, но съм голям родолюбец. На конкурси съм представял достойно България като изпълнител и човек.

– В крайна сметка обаче сте успели в Израел…
– При мен нещата стават случайно. Работех в магазин за мебели и се обади моя братовчедка. Покани ме на вечеря и каза, че в един от техните най-популярни вестници е обявен конкурс – най-големият израелски продуцент правел кастинг за певци и танцьори за страхотен мюзикъл. Отидох и ми дадоха текстовете. Изпълних всички изисквания за първото отсяване и ме поканиха на втори тур, където пях и свирих пред петчленно жури. След това комисията се увеличи и вкараха и публика. Явиха се 260 човека на конкурса, а аз бях сред одобрените. Имаше хора, които се зарадваха на успеха ми, но и такива, на които им беше болно, че не са на мое място. В България беше разпространено, че на Етиен Леви му съкратили ролята, за да скрият неспособността му да пее. Какво да кажа?! Това е то! По характер обаче съм такъв, че не обръщам внимание на подобни приказки.

– Защо се върнахте от Израел?
– Не успях да овладея носталгията. Сдобих се с много приятели в Израел. Получих покана и за един детски мюзикъл, а ми казаха, че тепърва ще има и още работа за мен. В периода на затишие се прибрах в България за един месец. След това завършихме спектаклите в Израел, започнахме детския мюзикъл и други неща, гарантиращи ми приличен живот. Тогава ми споделиха, че родителите ми не са добре и имат нужда от мен. Прибрах се уж замалко тук, но явно носталгията излезе по-силна. Останах си в България и не съжалявам. Животът ми стана по-цветен и разнообразен. Единственото, което ми липсва, е голямата сцена. Много хора си помислиха, че след като вече не съм с група „Трик“ и с Нели, вече няма какво да кажа като изпълнител.

Не е така. Аз съм си изпълнител и дори не считам преподаването за основна професия, макар с него да си вадя хляба. Работата в университета ми е хоби и мисия, а си милея за сцената.

– Обиждали ли са сте някога заради еврейския произход?
– Да, като дете ми казваха чифут, гаден евреин. В казармата също ме обиждаха. Винаги съм твърдял, че ако искаш да кажеш нещо за някого, трябва преди това да му станеш приятел и да видиш какъв човек е. До този момент няма мой близък, който да се оплаче от мен, че съм го предал.

– На година и половина майка ви умира от левкемия. Отгледан сте от баба си, която ви казва да се прекръстите, за да нямате проблеми и неприятности, дори ви моли да го направите…
– Така беше. В трудностите и житейските уроци човек еволюира и духовно. Усещал съм, че искам да бъда един по-духовен човек. Името на моя дядо беше Тенев. Родът е много известен записан е в историята. Баща ми също е достоен човек и нямам основание да се срамувам от него и името си. Леви е едно от най-старите библейски имена.

– Ходили ли сте при Ванга?
– За съжаление не, въпреки че съм приятел с Шкумбата и бяхме говорили да ме заведе. Бях й донесъл на Ванга вода и пръст от Божи гроб и ми се искаше да й ги подаря. Но така и не отидох. Преди много години близък приятел на семейството, свещеник, е ходил при баба Ванга и й е занесъл захарче, върху което е спала мама, като е заболяла от левкемия. Когато пророчицата взела бучката, казала: „Върни се веднага в София и предай на родителите на Кинчето (така се казва майка ми) да я махнат от Раковата болница и да започне да пие урината на малкия (тоест моята). Тогава баба отишла при лекарите в болницата. Лекарите обаче й обяснили, че ако семейството си вземе мама, трябва да се подпише, че медицинският персонал няма да носи отговорност. Баба се отказала и майка ми си останала в Раковата. Винаги съм чувствал липсата на мама. Не я помня, за нея знам само това, което ми е разказано от близките ми.

– Да поговорим за браковете ви. Колко време продължиха?
– Първият продължи близо 15 години. Бившата ми съпруга живее в Швеция. Тя беше медицинска сестра. С втората ми жена, фризьор по професия, нямахме граждански брак, но имаме 2 прекрасни момчета. И с нея се разделихме преди 10 години. И двете са щастливо омъжени за други мъже. Единственото, което ме свързва с тях, са децата – дъщеря ми и двамата синове. От 2004 година съм с жената, с която живея в момента. Тя не обича да се говори за нея. Офис мениджър е във фирма за недвижими имоти.

– Откога сте с дълга коса? Бихте ли я отрязали?
– От малък харесвам дългите коси. Това е потребност за мен. Като ученик в музикалното училище бях най-големият противник на подстригването. Харесвам дългите коси, може би защото по сърце съм рокаджия и групар. Освен това такава коса е подходяща за различни прически, което е важно за сцената. Преди няколко години реших да я пусна дълга. Сега само я поддържам. Не искам да я боядисвам, изражението ми издава хлапака, който дреме в мен. Ако се боядисам, ще изглеждам като смешен чичко.

ВИЖ ВИДЕОТО:

 

Comments

comments

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук: