– Как ще коментирате обвиненията срещу вас, господин Карталов?
– Всичко е измишльотина на хора, които завиждат. В момента Софийската опера върши едно велико дело – постановката „Поъстена на нибелунга“. Зарязвам репетицията, за да отделя време да разговарям за измислени скандали. Трябва ли конкурсът за директор на опера да бъде омаскаряван с лъжи и доноси? В най-трудните периоди за държавата увеличаваме заплатите, купихме инструменти за оркестъра, подобрихме техниката на сцената, осигурихме ново оборудване, осветление, музикална апаратура. Два пъти гостувахме в Япония, един път в Беларус. Защо всичко това досега не бе забелязано от Дарина Такова, която ме атакува, защото има амбиции да стане директор? Вместо това тя се крие зад анонимни доноси.
– Като че ли имате възражения срещу качествата й?
– Ако един певец е бил много добър в кратката си кариера като нея, това не е гаранция, че ще бъде добър вокален педагог като каквато се изявява Такова сега. Няма гаранция, че няма да съсипе гласовете на младите дарования. Много хора са бягали от нея. Ако човек, запътил се да става директор на един театър, не знае къде отива, няма значение кой път ще избере. Слушах нейно интервю, от което лъхаше абсолютна безпомощност, липса на всякакви знания и опит. Говореше, че държавата трябва да обгрижва артистите. Коя държава освен по времето на комунизма прави това? Няма такава страна в света. Човек може, отива, пее, получава хонорар и го канят в друг театър.
– Какви качества трябва да притежава човек, за да ръководи една културна институция?
– Трябват много качества. Защото, както се казва в една древна поговорка: „Мечът в ръцете на страхливеца е негоден за нищо“. В Софийската опера в момента важи класическото мото на Езоп: „Обединени здраво се държим, разделени загиваме“.
ВИЖ ВИДЕОТО:
What a stuff of un-ambiguity and preserveness of valuable know-how about unpredicted emotions.