Семейният живот на комунистическия вожд Георги Димитров е не по-малко интересен от сложната му политическа кариера. Поради бедност Георги Димитров не успява дори да учи в гимназия. Той прекъсва образованието си едва 12-годишен, за да започне работа като печатар в печатницата на Радикалдемократическата партия. Вродената интелигентност на бъдещия комунистически лидер е очевидна, но въпреки това той се нуждае от шлифоване. Именно първата му съпруга – сръбската моделиерка и синдикалистка Любица Ивошевич е тази, която систематизира интелигентността на Димитров и му дава маниер на интелектуалец.
Освен красива жена, Любица Ивошевич пише стихове и редактира вестника на шивашките работници. Веднага след идването си в България тя научава перфектно български и успява да се свърже еднакво добре както с работническата класа, така и със софийския елит. Получила модното си образование във Виена, Ивошевич за кратко време се превръща в една от най-известните шивачки на софийския хайлайф. Благодарение на богатите си клиенти тя е тази, която издържа семейството на младия комунистически лидер. Паралелно с това Любица Ивошевич буквално образова Димитров.
Началото на този брак е обещаващо. Двамата млади се обичат и всички са убедени в искреността на чувствата им. След добрия брак политическата кариера на Димитров тръгва стремглаво нагоре. През 1913 г. той получава призовка за участие в Балканската война.
Вместо това обаче е избран за депутат и едва на 31 години се превръща в най-младия български народен представител до този момент. В парламента „вождът и учителят“ остава цели десет години. По време на Първата световна война той категорично отказва да отиде на фронта и използва политическата си позиция, за да демотивира армията. Това му донася проблеми.
В този период въпреки депутатския имунитет Георги Димитров заменя парламентарната банка с наровете в Централния софийски затвор, където излежава присъда от 4 месеца строг тъмничен затвор. След това започва да обикаля все по-често Европа и да е далеч от съпругата си.
При пътуванията си той започва интимни връзки в различни европейски държави. Любица Ивошевич усеща изневерите на мъжа си и прави опити да си го върне, но не успява.
През 1923 г. Георги Димитров и Васил Коларов организират Септемврийското въстание, при разгрома на което бягат в Югославия. Любица Ивошевич напуска България заедно със съпруга си. Брачният й неуспех се отразява непоправимо на психиката й и тя все по-често изпада в пристъпи на ревност, които се редуват с пристъпи на депресия.
Малко след като напуска България, Ивошевич е изпратена от съпруга си в СССР. Той пък е назначен за шеф на Западноевропейското бюро на Комин-терна. В Москва Любица живее тъжен и самотен живот. Няколко години тя прекарва в московския хотел „Люкс“. С всеки изминал ден психиката й става все по-лабилна, а със съпруга си се вижда най-много веднъж в годината. През 1927 г. Ивошевич е настанена в специален санаториум за психичноболни край съветската столица. Състоянието й обаче не се подобрява. След като през 1933 г. Георги Димитров е арестуван от нацистките власти в Германия и е обвинен, че е подпалил Райхстага, психичните проблеми на жена му се изострят още повече.
Фаталният ден, който слага край на самотата и болезнената й ревност, идва през май 1933 г. В един слънчев ден Любица Ивошевич успява да се добере до последния етаж на санаториума за душевноболни и скача.
Няколко месеца по-късно съпругът й се превръща в легенда за комунистите от цяла Европа, след като успява от подсъдимата скамейка |на нацисткия съд да разгроми режима на Хитлер и да пропагандира комунистическите идеи. С помощта на съветския диктатор Сталин Димитров успява да се измъкне невредим от процеса за запалването на Райхстага. След уговорка между Хитлер и Сталин българският комунист е изведен от Германия и се заселва в Съветския съюз, където се издига до председател на Коминтерна.
Малко след като пристига в СССР, Георги Димитров сключва граждански брак с еврейката Роза Юлиевна, която е загърбила буржоазния си произход и е предана комунистка. Втората съпруга на Димитров му е избрана лично от Сталин. През 1936 г, на 54 години, Георги Димитров за първи път става баща. Синът му Митя обаче умира едва 7-годишен от дифтерит. Тази трагедия силно разклаща комунистическия вожд, който и без това по време на престоя си в СССР е станал силно зависим от алкохола.
След преврата от 9 септември 1944 г. Георги Димитров се връща в България, а през 1947 г. е избран за министър-председател. Куриозен факт е, че малко след като сяда на премиерското кресло, Димитров е принуден от майка си, която е вярваща протестантка, да сключи църковен брак със съпругата си. Така комунистът Димитров и еврейката Роза са венчани от протестантския пастор Васил Зяпков. Година по-късно пасторът е осъден на доживотен затвор в режисиран от комунистите процес срещу евангелските пастори.
Comments
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи